Хората с увреждания са подложени на различни предизвикателства, включително социални, икономически и правни. Най-големите обаче са тези, които те срещат когато трябва да си намерят работа.
Един от честите предразсъдъци в обществото е подценяването на онова, което те могат да извършват. Резултът - част от тях се оказват безработни. Това почти винаги не се дължи на техните физически ограничения – а по-скоро на тези, които обществото и хората в него, се опитват да им поставят.
В България хората с увреждания са близо 10% от всички българи, като тези над 16-годишна възраст са общо 632 299, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) при последното преброяване на населението от септември 2021 г.
На пазара на труда заетостта на хората от тази група е много ниска. Само около 116 хил. души с увреждания между 16 и 64 г. са икономически активни, като коефициентът на общата икономическа активност е 38.9%*** (коефициентът на икономическата активност се изчислява като относителен дял на икономически активното население от общо население в съответната група)
Хората с физически затруднения са по-често икономически неактивни в сравнение с останалите пълнолетни, които нямат проблем със здравето. Безработицата също е значително по-висока при нея (виж графиката).
Според Евростат (2022 г.) разликата в нивата на заетост между хората с увреждания и общото трудоспособно население на България е в коефициент от 29.5%. Ситуацията не е такава само у нас. В страните от ЕС само 50% хората с увреждания са трудово заети в сравнение със 75% от останалите на пазара.
През 2018 г. Народното събрание гласува първия по рода си Закон за хората с увреждания, с който се уреждат не само правата, но и методи за помощ и интеграция на хората с увреждания. Според него фирмите с 50 до 99 работници трябва да наемат един служител с трайни увреждания, а тези със 100 или повече – две на сто от средносписъчния си състав. Идеята звучи добре, разписана на хартия в закона, но реализацията ѝ е съвсем друг въпрос.
От близо 6 години Йоана Колева участва в борбата за включването на хората с увреждания на пазара на труда с фондация „Сошъл Фючър“ и нейната кауза Jamba. В момента работи като медиатор между бизнеса и „хората с различни възможности“, както създателите ѝ наричат хората с увреждания. Признава, че въведените квоти в законодателството не винаги дават очаквания резултат.
„Всъщност това, което се случва, е, че бизнесите пускат заявки с много високи почти недостижими критерии и съответно ние, неотговаряйки със съответен кандидат, който можем да изпратим, изпращаме писмо, че всъщност нямаме подходящ човек за въпросната кандидатура. По този начин самата компания вече не подлежи на глоба, че не е назначила хора с увреждания, защото реално има отговор, че няма такова лице [за позицията]“, обяснява Колева.
Наличието на подобни трудности обаче не означава, че те не могат да бъдат преодолени. Именно това е основната цел на Jamba.
В началото инициативата започва като дигитална платформa, която предлага безплатни обучения, насочени към натрупването на професионални и технически умения за хората с увреждания в различни сфери. Сега всичко се случва на живо, а сред дейностите на Jamba са обучения, осигуряване на достъпност при интервютата и кариерно ориентиране.
Каузата от години помага за свързването на хората с различни възможности с бизнеса, като според Колева те могат да намерят реализация в различни сфери. Един от най-адаптивните обаче определено е IT секторът.
„Наистина IT сферата е доста гъвкава. Това беше и едно от нещата, които предлагахме като обучения последните години. Всичко свързано с технологиите е вече бих казала адаптирано. Почти всички софтуери осигуряват необходима достъпност. Може би наистина всички технологични професии са доста адаптивни за хората с увреждания без значение какъв е типът на увреждането“, допълва тя.
Телекомуникациите също могат да са поле за професионална интеграция на хората с увреждания. От няколко години Yettel развива своята програма „Рамо до рамо“.
Кампанията се провежда за девета година и е образец за това как професионалното развитие и социалната интеграция могат да вървят ръка за ръка или в случая – „Рамо до рамо“.
За период от две години участниците в проекта работят по конкретен проект в избрана от тях област и стават част от екипа на Yettel.
Програмата е отворена за кандидатстване от цялата страна, като обучението може да се провежда и в дистанционна форма.
Въпреки че програмата е за определен времеви период – една част от участниците успяват да се реализират в компанията и след края ѝ. От старта ѝ през 2015 г. досега в нея са участвали общо 34 души.
В тазгодишното издание хората с увреждания могат да кандидатстват за общо девет позиции в различни области, включително човешки ресурси, управление на проекти, кол център, продажби по телефона и други.
Инициативата показва, че работодателите са ключова част от уравнението, когато става дума за намирането на работа. Те са тези, които могат да стимулират създаването на повече работни места и едновременно да развиват икономиката и бизнеса си, допринасяйки за по-приобщаваща работна сила.
Според Таня Цветкова от ателие „Декор“ решението частично е и в т.нар. социална икономика, която у нас е по-слабо развита в сравнение с други страни от Европейския съюз.
„Всъщност трябва да се напасне бизнесът с каузата. Защото и обществото много често като види нещо с кауза решава, че то е евтино или просто го приема като благотворителност. А всъщност това е доста по-скъп труд от всички останали, защото тези хора са с доста по-различно и темпо, и влагат много повече усилия, за да изработят или предложат продукта или услугата“ казва тя.
От близо 3 години ателие "Декор" осигурява работа на хората с различни възможности, като им дава възможност да се включат в производствен процес на ръчно изработени сувенири, подаръци, картички и други артикули.
Първоначално ателието започва като фирма с финансова подкрепа по проект, но впоследствие става фондация. То осигурява заетост за хората с увреждания на база изработка т.е. тип договор на заетост, който е според темпото на човек, колкото може да изработи и когато може.
В някои страни от ЕС социалната икономика заема особено голяма част, във Франция например тя има дял от 10% от общия БВП. България обаче изостава от тази тенденция, макар да има приети закони в тази област - общо 5 на брой. Те обаче не работят достатъчно ефективно. Съгласно Закона за предприятията и социалната икономика, регистрираните дружества в такова направление са само 35 на брой, показва оценка на Българския център за нестопанско право.
Социалната икономика е инструмент, който не само може да предложи смислена заетост на хората с увреждания, но и същевременно да помогне за тяхното приобщаване към средата.
Цветкова си спомня един от първите си работници в ателието – 27-годишно момче, което е със 100% степен на увреждане с детска церебрална парализа и леко умствено изоставяне. В работата си обаче то се е научило не само да бъде по-самостоятелно и отговорно, но и да се чувства част от една по-голяма общност.
През май 2023 г. ателие „Декор“ е отличено и като един от победителите в конкурса за социално предприемачество на Българския център за нестопанско право.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
