Европейският съюз ще предостави на Украйна до 35 млрд. евро заем, а той ще се погасява с приходи от замразените руски активи.
Това е нов подход на ЕС за възстановяване на последиците, които Украйна търпи в резултат на войната на Владимир Путин.
"ЕП многократно е призовавал руските активи да бъдат използвани, и то не само приходите от тях, а и самите главници. Тези, които бомбардират украинската инфраструктура, болници, училища, университети, жилищни сгради, са отговорни да ги възстановят с техни средства. Дали искат или не, тези поражения трябва да бъдат възстановени", казва евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) пред "Булевард България".
Оценката за средствата, които ще са необходими за възстановяването и реконструкцията на Украйна след руската агресия е около 486 млрд. долара към края на 2023.
Как точно ще се случи това?
Смята се, че над 260 млрд. евро във вид на валута или ценни книжа, притежавани от руската Централна банка, се намират в западни финансови институции и разпорежданията с тях са забранени като част от санкциите срещу Москва.
Над две трети от тези средства се намират в Европейския съюз, а огромната част е в едно място - Белгия.
Управлява ги Euroclear - една от водещите компании на глобалните финансови пазари, която притежава своя банка и действа като централен депозитар на ценни книжа.
В края на юни 2024 г. балансът на Euroclear Bank e стигнал до 207 млрд. евро, от които 173 млрд. евро са свързани със санкционирани руски активи.
Финансовата институция реинвестира паричните си салда и печели от лихви - само за първата половина на 2024 г. приходите от руските активи под санкция, са били приблизително 3,4 млрд. евро.
През февруари 2024 г. Съветът на ЕС прие регламент, с който задължава централните депозитари на ценни книжа, които държат резерви и активи на Руската национална банка над 1 млн. евро, да прилагат специфични правила.
А именно: да отчитат тези извънредни салда самостоятелно, да отделят генерираната нетна печалба и да не се разпореждат с нея (например да не я изплащат като дивидент на акционери).
Целта на този регламент е парите, генерирани от реинвестирането на тези суми след 15 февруари 2024 г., да се внасят в Европейския фонд за подкрепа на Украйна.
Иска или не иска, Русия ще плати поне част от разходите за стабилизирането на украинската държава срещу военната агресия.
Призовават се и трети държави, които са замразили такива руски активи, да се включат в европейския механизъм.
Затова и политическата подкрепа за това решение в Европейския парламент беше толкова голяма - 518 гласа „за“, 56 гласа „против“ и 61 гласа „въздържал се“.
Първият трансфер от Euroclear по този регламент вече се случи - 1,5 млрд. евро бяха внесени във фонда през юли 2024 г. за първата половина на годината. Компанията беше длъжна и да отделя и значителна сума за корпоративното облагане в Белгия (25% върху годишната печалба), която твърди, че ще използва тези бюджетни приходи за помощ за Украйна.
Една част от средствата са задържани и като буфер срещу бъдещи юридически рискове. Русия не признава международните санкции и в руските съдилища се водят редица съдебни дела срещу решенията на европейски институции за замразяване на тези резерви в Euroclear.
Защо ЕС не конфискува всички руски активи?
Юристите в съюза работят от доста време за възможност за създаване на законови основания, които да позволи това да се случи, казва евродепутатът Андрей Ковачев.
Той напомня, че вече има някои прецеденти като разпорежданията с част от конфискуваните активи на централната банка на Афганистан през 2021-2022. В случая с Русия все пак става въпрос за много по-големи суми, посочва Ковачев.
"Критиката към ЕС е, че се забави много както със санкциите, така и с използването на тези средства. Но все пак ние сме съюз, основан на правото и трябваше да се създаде правна база, за да може това да се случи. Друг е въпросът, че това е само първата стъпка от използването на замразените руски активи. Не е логично парите за възстановяването на Украйна да идват само от европейския бюджет, а злосторникът, който е причинил разрушенията, да не бъде привлечен към плащане на щетите", каза още той.
Анализ на Bruegel насочва към един аргумент, който обяснява колебанията на някои в ЕС за използването на пълните руски резерви: в Русия все още има активи на чуждестранни компании, като се смята, че около 90 млрд. долара принадлежат на европейски предприятия. Опасността е те да бъдат присвоени от Кремъл.
Как Украйна ще използва средствата от европейската помощ?
Сумата, която ЕС е обещала да поеме като част от помощта на Г-7 за Киев, е до 35 млрд. евро. Това е горната граница, като не е задължително Украйна да получи цялата сума само от Европа. Приносът на ЕС може да се смали, в зависимост от това как САЩ и други държави участват във финансовата схема на Г-7, в която общият ангажимент е до 45 млрд. евро.
Към заемния механизъм се очаква да се включат с по-малки суми Великобритания и Канада - по 3 и 3,6 млрд. евро съответно.
Украйна, на свой ред, ще бъде длъжна да спазва изрични условия като върховенството на закона, правата на човека, политическия плурализъм, както и подобряване на борбата срещу корупцията.
Един от въпросите, които европейските институции поставят, е свързан с отложените президентски избори и дали опозицията е в равностойно положение в сегашната ситуация.
"Винаги ЕС е поставял условия за поддържане на правовата държава и борбата с корупцията", каза Ковачев.
Според украинския президент Володимир Зеленски парите ще бъдат вложени за спешните нужди на страната за възстановяване на енергийната инфраструктура, както и за въздушна отбрана и за бомбоубежища.
Колебанията на Съединените щати досега бяха свързани с един неясен въпрос - докога ЕС ще може да разчита на приходите от замразените руски активи.
Проблемът е в това, че санкциите на ЕС срещу Русия трябва да се подновяват с единодушие на всеки шест месеца, а механизмът на заема изисква определена сигурност в по-дългосрочен план.
Държави като Унгария заплашват да блокират тези решения при всяко тяхно преразглеждане, което потенциално поставя под риск предсказуемостта на плащанията. Идеята на ЕС е да се даде по-дълъг срок от 36 месеца (т.е. 3 години) за гласуване за или против санкциите срещу Русия, но Виктор Орбан отказа да приеме каквито и да е промени в режима на санкциите преди президентските избори в САЩ.
Според Politico администрацията на Джо Байдън е дала сигнал, че може да поеме и по-голям дял от заема - до 18 млрд. евро - което ще намали и общата тежест за Европа.
Всичко това трябва да стане ясно на 25 октомври (петък), когато финансовите министри от Г-7 ще се срещнат във Вашингтон.
"ЕС работи със страните от Г-7 за създаването на механизъм, който да привлича парите, генерирани от замразените руски активи, но и за създаването на платформа за заем, който Украйна да получава извън европейския фонд. Виждаме, че страната има крещяща нужда от средства както за поддържането на фиска, така и за възстановяването на щетите от войната", каза още Андрей Ковачев.