Снимка: © Getty Images

Как лекарите преценяват кого да тестват за наличие на инфекция с новия коронавирус? Как преценяват кого да приемат за интензивно лечение и кого да върнат у дома? Какви са критериите, по които ще се вземат най-тежките решения относно животоспасителната грижа за пациенти, ако се окаже, че капацитетът на болницата е изчерпан? Кой ще бъде имунизиран с приоритет, в случай че фармацевтичните лаборатории открият ваксина срещу новия коронавирус?  

Онлайн-изданието на германския вестник "Zeit" търси отговорите на тези въпроси от д-р Михаел де Ридер - бивш ръководител на Спешното отделение в берлинската болница KAU (Klinikum am Urban), едно от най-големите звена за спешна помощ в Европа. Де Ридер е пенсиониран специалист по вътрешни болести, но в момента отново е мобилизиран от здравните служби. Д-р Де Ридер е един от лекарите в Берлин, които решават кой да бъде подложен на тест за Covid-19 и кой - не.

По какви критерии се прави тази преценка? 

Михаел де Ридер: Най-напред трябва да има съмнения за наличие на инфекция, която се е разпространила в долните дихателни пътища, тоест - пневмония. Ако има такова съмнение, се проверява дали пациентът е имал контакт с лица, които имат потвърдена положителна проба за коронавирус, или е пътувал до някоя от съответните рискови зони. Едва тогава този пациент се подлага на тест за вируса. 

Zeit: Защо трябва да се решава по този начин? 

Де Ридер: Защото капацитетът за извършване на подобни тестове е ограничен. На този етап правим своеобразен триаж.  

Zeit: Вече доста се говори за т.нар. триаж. Какво представлява той всъщност? 

Де Ридер: Думата произлиза от френския глагол trier (в превод "сортирам, разделям"), и процесът представлява именно това - пациентите се сортират според спешността на случая. Прави се преценка за това кой трябва да бъде тестван с предимство, кой трябва да получи незабавно лечение при проява на симптоми и др. Това е често срещана медицинска практика и се прилага както при инциденти с множество пострадали, така и в спешните отделения на болниците. 

Zeit: Как се решава подобно нещо? 

Де Ридер: При тежък инцидент лекарите, които пристигат първи на място, правят предварителен преглед на пострадалите и ги разделят на групи: пациентите с масивен кръвоизлив попадат в най-спешната "червена" категория; тези с по-леки наранявания се отделят в "зелената" категория. 

Хората, за които вече няма надежда за спасение и при които има висока вероятност да починат, се поставят в категорията "Синьо" - това означава "безнадежден случай". 

Zeit: Това не противоречи ли на етиката? Все пак не може хората да бъдат просто оставяни без помощ. 

Де Ридер: Би било неетично, ако съществува разумна възможност за тяхното спасение. Но когато такава не е налице, трябва да концентрираме усилията си върху пациентите, които вярваме, че можем да спасим. 

Zeit: Как протича триажът в болницата? 

Де Ридер: Ако се стигне до претоварване на отделението, и там се вземат решения според конкретни критерии, по които пациентите могат да бъдат разпределени по групи бързо и надеждно. Болните от коронавирус с тежък задух и прояви на пневмония се приемат бързо в интензивното отделение и се обдишват. Другите хора, които нямат толкова остри симптоми, преминават в нормалните отделения. 

Zeit: В Италия лекарите са принудени да връщат пациенти, които действително се нуждаят от обдишване, тъй като няма достатъчно места в отделенията. Как се взема решение в такава ситуация? 

Де Ридер: При това положение лекарите трябва да приложат по-различни критерии: Какво е съдържанието на кислород в кръвта? Какво е кръвното налягане? Дали пациентът страда от допълнителни сериозни заболявания? Но със сигурност не е толкова лесно да се прецени. Мога само да посъветвам лекарите да решават в колектив от няколко души. В този колектив трябва да присъстват и опитни медицински специалисти. Това би улеснило процеса. 

Zeit: Може ли подобна ситуация да се развие и в Германия през следващите месеци? 

Де Ридер: Ние разполагаме с три пъти повече места за обдишване на пациенти от Италия. Броят им е 28 000. При необходимост този капацитет може да се увеличи на 34 000, ако например извадим апаратите за анестезия от операционните зали. Въпреки това имаме недостиг на 4800 специалисти по интензивна грижа - това са хората, които могат да обслужват пациентите. Това е реалният проблем. 

Zeit: Тоест и тук може да се стигне до струпване на твърде много пациенти при твърде малко легла за интензивна грижа. 

Де Ридер: Да, това не може да се изключи. Освен това, в нашите интензивни отделения лежат много възрастни хора, чийто живот не се удължава смислено, а по-скоро се забавя смъртта им. 

Zeit: Какво се случва, когато един болен от Covid-19 с тежки проблеми при дишането пристигне в болница, в която няма налично легло в интензивното отделение? 

Де Ридер: Може да се стигне дотам, че въпросният пациент да бъде отведен с линейка в друга болница, в която има място. Например - да бъде преместен от Берлин в Потсдам. 

Zeit: Но е възможно и там да не се намери място. А и това означава да бъдат ангажирани поне един лекар от спешното отделение и няколко санитари. Няма ли друга възможност? 

Де Ридер: Смелите лекари вероятно биха изнесли пациентите на пределна възраст или безнадеждно болните хора в нормално отделение, в което да получат добра палиативна грижа. Много лекари - особено по-неопитните - обаче искат да удължат живота на всяка цена. Това често не се случва в интереса на болния човек. Когато в следващите месеци се появят множество тежко болни пациенти от коронавируса, които имат нужда от леглата в интензивните отделения, ще трябва да си поставим този въпрос генерално. 

Zeit: Трябва ли вече да се питаме и кои ще са първите хора, които ще се възползват от евентуалното разработване на ваксини за новия коронавирус - ако в бъдеще такива бъдат създадени? 

Де Ридер: Лично аз имам ясно мнение по този въпрос: Първо трябва да бъдат защитени всички хора, които работят в отделенията за интензивна грижа и са в контакт с тежко болни пациенти, сред които може да има и високозаразни пациенти. А хората от обгрижващия персонал трябва да бъдат ваксинирани дори преди лекарите, защото всъщност те влизат в директен контакт със заболелите. Оттам нататък би трябвало да се даде ваксина на всички хора, които работят в сферата на здравеопазването, защото и при тях има по-висок риск да се заразят с вируса. 

Zeit: А какво ще се случи с по-възрастните хора, при които заболяването от Covid-19 е особено опасно? 

Де Ридер: Те ще трябва да бъдат поставени на следващо място в списъка на приоритетните групи. Същото се отнася и за хората, чиято имунна система е отслабена, например - пациентите, които са подложени на химиотерапия. 

Zeit: Като ръководител на спешно отделение сте преживял много тежки ситуации. Как ви изглежда моментното положение? 

Де Ридер: Нашата здравна система никога не се е изправяла пред подобно предизвикателство. Аз вече не работя в грижата за спешни пациенти, но бях мобилизиран отново, за да помагам в провеждането на тестове за коронавируса. Ако възникне необходимост, бих поел и други задачи. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Пламен Николов: България не е имала премиер като мен досега

Изчегъртването "няма да е стратегия на правителството"

Слави Трифонов реши да изясни "тайминга" на номинацията на Пламен Николов

ИТН се разграничи от "спекулациите" около кандидатурата на Петър Илиев

“Делта” вариантът вече преобладава в България

63% от секвенираните проби са с новия вариант

Кой е Пламен Николов - новият кандидат за премиер на "Има такъв народ"

От кастинга за политици на Слави Трифонов до премиерския мандат

"Към себе си" от бъдещия премиер на България

"Светлите примери" на следващия министър-председател

Несъбраните такси от хазарт са около 700 млн. лв., а само 5% са върнати по съдебен път

Асен Василев уличи ДКХ в "активни действия, които са позволили тези пари да не бъдат търсени и да не бъдат събрани"