Само един човек може да се похвали с повече снимки с митрополити от Бойко Борисов - и това е Делян Пеевски.
От ноември 2023 г. Пеевски е поел комуникацията със Светия синод на ръчно управление.
Пеевски обещава пари на Църквата през държавния бюджет, вместо Министерството на финансите.
Пеевски съдейства по "всички теми, поставени от Синода" - да се чете, спиране на ревизията от НАП, която трябваше да провери къде са дължимите пари от данък печалба за 5 години назад.
Месец преди да стане председател на ДПС, пак Пеевски (заедно с Доган) раздаваше пари за социална кухня към Софийската митрополия.
Пеевски афишира близост с Пловдивския митрополит Николай, като го включи в предизборната си кампания от Кърджали.
Сега Пеевски реши да превърне митрополит Николай в символична жертва на руската хибридна война, като се впусна да го защитава от санкциите, наложени от Московската патриаршия. Естествено - и това е част от изграждането на собствената евроатлантическа "легенда" на санкционирания от САЩ за корупция депутат.
Причината за поредната "дипломатична" намеса на Пеевски в църковния въпрос беше новината, че Руският Свети Синод е отказал съслужение с трима български митрополити и двама епископи заради участието им в служба с украински свещеници в Истанбул.
Литургията е проведена на 19 май в манастир в Истанбул и е оглавявана от Вселенския патриарх Вартоломей, а сред участниците са били и представители на Православната църква на Украйна, непризната от Русия.
Тримата български митрополити са Николай Пловдивски, Киприан Старозагорски и Иаков Доростолски - представители на "младото" поколение в Синода, т.е. средна възраст около 52 години.
Пловдивският митрополит винаги се е представял за твърд православен консерватор до степен, в която е готов на скандални провокации - например като заключи подаръците, приготвени за папа Йоан Павел II при посещението му в България, или като отнеме стола на папския нунция по време на служба в "Св. Александър Невски".
Николай Пловдивски е човекът, който направи архонти почетния консул на Русия Георги Гергов и оръжейния търговец и "нескрит русофил" Петър Манджуков срещу внушителни дарения за митрополията.
През 2012 г. той беше и домакин на руския патриарх Кирил при първото му посещение в България.
Колкото до митрополит Киприан - той беше връчил църковна награда на руския посланик Елеонора Митрофанова през септември 2022 г., само шест месеца след началото на войната в Украйна.
Митрополит Николай е и човекът, който приравняваше европейската интеграция в България с "парадите на разврата" и с "натрапените ценности". Докато анатемосваше комерсиалната съблазън на Мадона, сам си позволяваше привилегии, каквито нито един православен свещеник няма - с прословутия си "Ролекс", лимузината и полицейската синя лампа.
Началото на обрата му към умерена съпротива на руския натиск върху БПЦ започна през 2018 г., именно заради отказа на Русия да уважи желанието на Украйна за своя автокефална църква.
Оттогава Николай говори за това, че разколът е породен от грешната позиция на руската църква и че в "Православната църква всички епископи са равни и предимството по чест не означава предимство по права".
Възможно е това да е внезапно включване на инстинкт за самосъхранение, като се има предвид как "меката сила" на Кремъл много лесно се превръща в претекст за груба военна агресия.
Възможно е и да е чиста политика: защото през 2018 г. с гласовете на ГЕРБ и ДПС бяха прокарани промени в Закона за вероизповеданията, с които Българската православна църква получи гарантирани доста високи годишни приходи от бюджета.
За 2024 г. субсидията е 36 милиона лв., а над нея кабинетите на ГЕРБ отпускаха милиони за ремонти на храмове.
Възможно е обаче и това е да поредното приспособяване към обстоятелствата - част от по-дългата стратегия на митрополит Николай, който никога не е крил желанието си да стане патриарх.
Декларативният му отказ от номинация се оказа нищожен според правилата на БПЦ, а в последните седмици от Синода идват поредица сигнали, че именно той е с най-силни позиции.
Митрополит Антоний на Западна Европа го обяви за човека, който може да опази БПЦ от "прокарването на едни или други интереси, които за в ущърб на Църквата". А бившият шеф на Дирекцията по вероизповедания Христо Матанов беше коментирал, че "може би Църквата има нужда от твърда ръка" като тази на Пловдивския владика.
Голямото разместване на балансите вече започна с принудения избор на епископ Арсений (заместника на Николай в Пловдивската епархия) за Сливенски митрополит.
В името на инсталирането на "правилен" митрополит едва не беше прекъсната и една от най-демократичните традиции на Българската православна църква с опита за отнемане на правото на миряните да участват в избора за епархийски ръководители.
Нищо от това не вещае положителни новини за хората, които очакват от Църквата да се отвори към гражданите. Вместо това оставя много лош вкус от тоталната липса на задръжки по време на предизборна кампания - както от страна на светската, така и религиозната власт.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
