Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Русия вероятно ще разшири конфронтацията си със Запада, като окаже натиск върху Сърбия да подкопае независимостта на Косово и други държави от Западните Балкани. Това предупреждават лидери от региона в свои интервюта за британското издание The Guardian.
Те призовават ЕС и НАТО да ускорят работата си по молбите за членство на страните от Западните Балкани и да засилят защитата срещу евентуална руска намеса.
Премиерът на Косово Албин Курти предупреждава, че "в интерес на Руската федерация е да има нови бойни полета, защото те не искат да се върнат към мира“.
Президентът на страната, която се отдели от Сърбия през 2008 г. - Вьоса Османи, прогнозира, че "Русия, дестабилизирайки Западните Балкани, ще се опита да дестабилизира цяла Европа". Според нея Москва използва Сърбия, за да застраши демократичните ценности.
Бошнякът Шефик Джаферович, който е един от членовете на тристранното президентство на Босна и Херцеговина, казва, че страната му е особено уязвима от руска намеса, тъй като Милорад Додик - сръбският член на президентството, който има тесни връзки с Кремъл, заплашва да оттегли участието на босненските сърби от националната армия, съдебната и данъчната система. На практика, така ще наруши Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г.
Начело на президентската институция в страната са трима души – другият е хърватинът Желко Комшич.
"Додик се опитва да се възползва от факта, че вниманието на Запада е насочено към Украйна", казва Джаферович пред The Guardian. "Той е окуражаван в поведението си от Русия, която винаги иска да покаже, че може да дестабилизира „меката част“ на ЕС и НАТО. Западните правителства трябва да се замислят за това много по-сериозно и да се ангажират по-активно и решително с Босна и Херцеговина и целия регион“.
Джаферович нарича войната в Украйна „мрачни дни за Европа и за целия свят“. „Свидетели сме на нещо ужасно. Подобен ужас видяхме тук, в Босна и Херцеговина, през 90-те години на миналия век“.
Според Вьоса Османи в Украйна се е доказало, че отстъпките пред автократи като Владимир Путин и сръбския президент Александър Вучич не работят. Тя предупредждава: "Русия вероятно ще използва или Прибалтика, или Западните Балкани - или и двата региона - за да повиши напрежението и да разшири кризата в международен план“.
Премиерът на Косово – Курти, се опасява, че колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-големи са шансовете за разпространение на конфликта към Западните Балкани. „Това е така, защото в интерес на Руската федерация е да има нови бойни полета“.
"Путин все още смята намесата на НАТО в Косово за най-важното международно събитие в последните години", казва Албин Курти. "Той иска Косово да се провали като държава, за да покаже, че успехът на НАТО е бил временен, точно както в Ирак и Афганистан“.
Изказванията на лидерите от Западните Балкани идват в момент, когато германският външен министър Аналена Бербок започна обиколка там, включително в Косово. Тя е решена да изпрати послание, че Европа няма да позволи регионът да попадне под влиянието на Кремъл.
Косово, Албания, Северна Македония и Черна гора вече отправят все по-силни призиви за към ЕС и НАТО за постигане на напредък по молбите им за присъединяване, които са в застой.
Косово кандидатства и за членство в Съвета на Европа, от който Русия се оттегля. Президентът Османи казва: „Всичко, което виждаме в Украйна, ни връща спомените за тежката цена, която трябваше да платим, за да постигнем свободата си. Така че може да сме малка страна, но се надяваме да имаме значим глас, за да кажем, че няма твърде висока цена за защита на демокрацията“.
Курти и Османи, членове на различни партии, но партньори в правителството, са изправени пред особено препятствие, тъй като 5 държави от ЕС все още не са признали Косово (Испания, Словакия, Кипър, Гърция и Румъния). Страната обяви независимостта си през 2008 г., почти десетилетие след кървава борба за освобождение, в която военновъздушните сили на НАТО бомбардираха Белград.
Самата Сърбия, която се стреми към членство в ЕС, балансира деликатно между европейските си аспирации и тесните културни и политически връзки с Русия. По-рано този месец хиляди сръбски граждани излязоха по улиците, развяха руски знамена и вдигнаха снимки на Владимир Путин по време на прокремълска демонстрация след началото на войната в Украйна.
Сърбия и Путин - между чука и наковалнята
Вучич обаче изтъква, че страната се е въздържала при ключовото гласуване в Общото събрание на ООН, вместо да подкрепи Русия.
Според косовския президент Вьоса Османи "Белград е единственото място в Европа, където се провеждат пропутински протести, а политиците заявяват, че подкрепят агресията“. „Те са единствената страна в Европа, която не се е присъединила към санкциите на ЕС. Точно обратното - увеличиха броя на полетите от Белград до Русия".
"Неутралитетът означава да се присъединиш към агресора“, казва Курти. „Това е най-неприличното нещо, което можеш да направиш. Не можеш да бъдеш неутрален в избора си между пожара и пожарникаря“.
Сърбия харчи почти 3% от своя БВП за военно оборудване и обучение - повечето от които идват от Русия. Разполагат с 14 изтребителя МиГ-29, осем от които са дарение от Беларус и шест от Руската федерация. „А знаете, че даренията от Руската федерация си имат определена цена“, казва премиерът на Косово.
Евролидерите не дадоха бърза писта на Украйна за членство в ЕС
