Снимка: © Getty Images

Вече Сърбия започва нов опит за преговори с Косово по време на протести които започнаха заради опита на президента Александър Вучич да въведе вечерен полицейски час, но прераснаха в политически демонстрации. Напрежение пламна между протестиращи и силите на реда, но в събота, за разлика от предните дни, събитията преминаха без инциденти и сблъсъци. Масовите шествия продължават не само в Белград, но също така в Нови Сад и Ниш.

В сръбската преса се появиха материали, които Втора нощ на безредици в Сърбия, властта заговори за руска намеса Проправителственият вестник "Курир" лансира подобна версия за предполагаемия сценарий срещу Вучич, като твърди, че протестите са организирани от антиевропейски и проруски националисти. През последните години западната ни съседка насочи погледа си на Изток, а Москва набира все по-голямо влияние на Балканите поради няколко причини, една от които е въпросът за Косово. 

По време на протестите един от най-активните потребители в Twitter е Вук Вуксанович - докторант по международни отношения в Лондонската школа по икономика и политически науки (LSE) и сътрудник на LSE IDEAS. Той пише по въпросите на съвременната външна политика и политиката на сигурността и има интересен поглед върху връзките между Москва и Белград, които са изключително важна тема през последните месеци.


Докато Cоvid-19 настъпваше на Балканите, Сърбия енергично извеждаше партньорството си с Китай до едно ново ниво. Белград прие с отворени обятия китайската “дипломация с маски”, каквото на практика представляваше кийтаската помощ от медицинско оборудване и санитарни материали за държавите, засегнати  от пандемията.

Въпреки че и Русия прати помощи на Сърбия за борба с пандемията, тя не получи същото внимание от сръбските лидери и общественост, на което се радваше Китай.

Пандемията показа, че в сръбско-руското партньорство има много по-малко реално съдържание, отколкото би се очаквало на база повърхностен анализ на православни и славянски връзки - и че сърбите не са “малките руснаци”, за каквито често биват смятани.

Първо, това е защото руските възможности за демонстрация на влияние на Балканите все пак са ограничени. Второ, въпреки че Сърбия все още разчита на Русия и на нейното вето в Съвета за сигурност на ООН по отношение на споровете около Косово, двете държави имат много различни интереси в този процес. Трето, Русия няма доверие на най-влиятелната сръбска политическа фигура, президента Александър Вучич.

Пандемията рано ли късно ще приключи, а през това време Сърбия постепенно ще е заместила Русия с Китай като предпочитан партньор измежду не-западните сили.

Русия дава, но не получава

В началото на април сръбският президент Александър Вучич се обърна към руския президент Владимир Путин с молба за помощ. Тогава руското Министерство на отбраната изпрати 11 военни самолета с медицинско оборудване, предпазна екипировка и руски военни лекари. Твърди, че точните бройки включват 16 единици военно медицинско оборудване, в което влиза и оборудване за диагностициране и дезинфекция, както и 87 военни медици-специалисти по вирусология и епидемиология. За сравнение, Москва изпрати само 14 военни самолета с помощ за Италия - държава, която беше много по-сериозна жертва на коронавируса по това време, а и е девет пъти по-голяма.

Щедростта незабавно беше обявена като доказателството за сръбско-руските връзки, след като президентът Вучич написа в Twitter:  “Нашето приятелство отново беше затвърдено, към Сърбия идва сериозна помощ. Благодарим на Владимир Путин и на руския народ".

Вучич благодари отново на Путин в средата на май в телефонен разговор, проведен по сръбска инициатива. Също така, Сръбско-руският хуманитарен център в Ниш дари на сръбското Министерство на вътрешните работи 3000 скафандъра, 600 шлема, 200 чифта защитни очила, 3000 маски, 100 броя висок клас маски, 3000 престилки.

Политиката на руската помощ и приемането ѝ от Сърбия проличаха на мига. В интервю за сръбската преса руският посланик в Белград Александър Ботсан-Харченко разкритикува Запада за “циничното” и погрешно представяне на руската помощ, а в друго интервю съобщи, че руските военни специалисти са дезинфекцирали 160 съоръжения в 35 сръбски града.

Но въпреки че руснаците постигнаха сериозен напредък в оповестяването на помощта си и демонстрирането на успехите си, Белград не върна жеста с обичайните баналности, с които управляващата Сръбска прогресивна партия (SNS) и настроените позитивно към правителството медии в Сърбия обикновено заливат Русия и Путин. 

При пристигането на самолетите, носещи руската военна помощ, те не бяха посрещнати от Александър Вучич, а от сръбския премиер Ана Бърнабич и министъра на отбраната Александър Вулин. Отсъствието на Вучич биеше на очи. Не само защото той беше полагал сериозни усилия да изгражда култ към личността си - и съответно се очакваше да демонстрира централната си роля в сръбско-руските отношения - но и заради неговия ентусиазъм по отношение на китайската помощ.

В последните седмици Вучич беше наблюдаван да посреща самолет с китайска медицинска помощ и да целува китайското знаме. 

Въпреки че Русия, подобно на Китай, използва пандемията, за да опита да подобри имиджа си и да задълбочи преследването на своите интереси в региона, както ясно показаха докладите по въпросите на дезинформацията на ЕС - няма индикации за успех по отношение на ново руско стратегическо отстояване на Балканите. Вместо това липсата на ясна визия от страна на Русия по време на тази пандемия показа, че сръбско-руското партньорство е ограничено и не е толкова силно, колкото се смяташе по принцип.

Русия на Балканите

Водещата причина за отсъствието на Русия от Сърбия по време на пандемията е, че руският капацитет за влияние на Балканите е ограничен в икономически, военен и географски аспект. Руското влияние в Сърбия и региона минава през три фактора: енергетика, популярност сред големи части от населението (особено в Белград), и последно, но не на последно място - споровете около Косово.

От икономическа гледна точка Русия е важен партньор за Сърбия, но все пак бива надмината от ЕС като търговски обороти През 2019 търговията на Белград с ЕС е представлявала 62% от общата за страната, като в износа ѝ ЕС е осигурявал 66.3%, а във вноса - 58.2%. За сравнение, търговията на Сърбия с Русия и ръководения от Русия Евразийски икономически съюз (EAEU) е съставяла 8% от общата търговия на балканската държава, като износът е бил общо 5.4%, а вносът - 9.4 на сто. Дори споразумението за свободна търговия, което Сърбия подписа с EAEU през октомври 2019 г., стана факт не на база икономическо значение, а като част от стремежа на Белград да балансира между Москва и Запада.

От години ЕС остава най-големият донор, кредитор и инвеститор на Сърбия. Това прави Русия вторичен икономически партньор с изключение на областта на енергетиката, където балканската страна, подобно на останалите държави в региона, е зависима от Русия, що се отнася до нефт и газ.

Във военната област Москва също не е решаващ фактор, въпреки че Сърбия е със статут на наблюдател в ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (PA CSTO). През 2019 г. Сърбия е провела 13 военни учения с НАТО и четири с Русия. Дори “Славянски щит”, съвместните сръбско-руски учения през 2019, където Москва демонстрира прочутата си система за противовъздушна отбрана S-400 и зенитния ракетно-артилерийски комплекс “Панцир”, не беше индикация за процъфтяващи двустранни военни връзки.

За Белград това беше просто начин да поддържа позицията си на военна неутралност и дипломатически баланс. От своя страна, Русия възприема учението като начин да провокира Запада.

През август 2019 сръбското Министерство на отбраната публикува анализ на всички военни дарения, които страната е получила в периода 2008-2018 г. Според тези данни - САЩ е бил най-големият ѝ военен партньор, последван от Китай, Норвегия, Дания и Великобритания. Русия попада на скромното девето място.

Сръбското Министерство на отбраната публикува изявление, с което опроверга собствения си анализ, твърдейки, че Русия би била най-големият спонсор на Белград, ако документът включваше текущите транзакции. Това обаче беше определено като “маркетинг”, насочен към ухажване на проруски части от сръбското общество.

Факт е, че много от руските военни дарения за Сърбия съдържат елементи на непоследователност, които като цяло остават неизвестни за сръбската общественост.

Дори предаването на шест изтребителя МиГ-29 от Москва на Белград през 2017 г. като част от кампания за усъвършенстване на морално остарелите военновъздушни сили на Сърбия, не беше безусловно. Оказа се, че Сърбия трябва да плати около 185 млн. щатски долара за ремонта им.

Чрез военните си поръчки и учения, Сърбия се опитва да поддържа подобие на баланс, без напълно да клони към Москва, като купува руските зенитни системи “Панцир”, но също така разчита на Франция за Mistral - инфрачервени преносими зенитно-ракетни отбранителни системи (MANPADS).

Географски погледнато, Русия е твърде далеч от границите на Сърбия и не може да демонстрира военната си сила на Балканския полуостров. Балканската страна е напълно наясно, че е заобиолена от държави членки на НАТО - реалност, станала още по-очевидна с присъединяването на Черна Гора към Северноатлантическия договор през 2017 и на Северна Македония през 2020 г. Същевременно през 2019 Сърбия навлезе във втория цикъл на Индивидуалния план за партньорство (IPAP) - най-високото ниво на сътрудничество с НАТО за страна, която не се стреми към членство.

Балканите остават извън обхвата на руската военна мощ, с изключение на държавите с излаз на Черно море като България, която е в морския обхват на военните сили на Москва. Това оставя гореспоменатата енергийна зависимост и “мека сила” като единствените фактори на руското влияние в Сърбия.

Популярността на Русия в балканската страна остава голяма и президентът Владимир Путин все още е най-популярният чуждестранен лидер, следван от китайския президент Си Дзинпин.

Проучване от декември 2019 показа, че мнозинството от сърбите вярват, че Русия и Китай са най-големите донори на страната, а всъщност това е ЕС.

Балансирането между Москва и Запада е начин сръбските политици да се опитат да спечелят гласовете и на прозападните, и на гражданите с проруски интереси. Още по-поразителен пример за този тип поведение е визитата на Путин в Сърбия през януари миналата година, когато 120 000 души го поздравиха в православната църква “Св. Сава” в Белград.

Важно е обаче да отбележим, че проруските симпатии в сръбското общество са резултат от спомена за 90-те години и независимостта на Косово, а не на дълбоко, истинско русофилство. Въпреки че в социологическите проучвания сръбските граждани изразяват солидарност с руската гледна точка за света, по въпроси като заетост, образование и здравеопазване те се идентифицират със Западния свят. Дори руското “меко влияние” има своите граници.

Всички пътища водят към Косово

Извън енергийната зависимост и “мекото влияние”, гръбнакът на сръбско-руското партньорство е въпросът за Косово, Нищо не обвързва повече Белград с Москва от руското вето за Сърбия в Съвета за сигурност на ООН. Но интересите по въпроса за отцепилата се през 2008 г. самостоятелна държава са много различни.

Сърбия е напълно наясно, че вариантите ѝ за действие по отношение на Косово не са особено добри, но че се налага да води пламенна анти-отцепническа политика, за да се опита да постигне по-изгодна сделка в спора. От позицията на сръбските политици това споразумение предполага сделка, при която Белград да не бъде възприеман като изцяло губещ в спора. За постигането на тази цел Сърбия разчита на Русия.

По думите на Милован Дрекун - председател на комисията, отговаряща за Косово и Метохия (сръбското название на територията) в Народното събрание: “Русия ни е нужна, за да ни окаже подкрепа срещу американците, защото когато Русия застане с тежестта си зад нас, американците знаят, че никое решение не може да мине без нейно съгласие".

Москва, от друга страна, възприема споровете за Косово като възможност да се намеси в балканската геополитика. Като подкрепя Сърбия, Русия може да използва този елемент или като средство за преговори със Запада, или за да подкопае това, което възприема като едностранен проект на САЩ. В това хипотетично "пазарене", Москва може да се опитва да изтъргува подкрепата си за Косово срещу признаване на статута на Крим или срещу отмяна на санкциите на Запада.

Разликите между Сърбия и Русия по въпроса с Косово започнаха да излизат на преден план преди две години, когато президентът Вучич и косовският държавен глава Хашим Тачи предложиха размяна на територии между двете страни като решение на споровете за Косово. Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде своята пълна подкрепа по предложението и изпрати писмо до двамата лидери, в което ги насърчи да постигнат окончателно споразумение и ги
покани да го отпразнуват в Белия дом.

През октомври 2018 обаче Вучич се срещна с Путин в Москва в опит да осигури подкрепа от Русия за новата си политика по въпроса с Косово - кампания, която не беше нищо повече от повърхностни дипломатически баналности. Москва не хареса идеята за решаване на спора за отцепилата се през 2008 г. страна без своето собствено участие. За разлика от САЩ, Русия не вижда изгода в решаването на споровете за Косово, ако не се иска нейният глас и не ѝ се предлага нещо в замяна.

Нещо повече - Путин всъщност може и да има шанс да постигне сделката, която желае. През октомври 2019 Доналд Тръмп назначи Ричард Гренъл, посланик на САЩ в Германия и изпълняващ длъжността директор на националното разузнаване (DNI), за специален пратеник за диалога между Сърбия и Косово. Този ход показа интереса на държавния глава към решаването на спора. Той е провокиран от неспособността на ЕС "стопли" отношенията между двете страни, а и от желанието на Тръмп да постигне външнополитическа победа преди президентските избори тази година. Позитивната му нагласа към Русия също е очевидна.

Запитан дали Москва може да се присъедини към диалога Сърбия-Косово, говорителят на Гренъл - Дик Къстин, заяви: “Всеки, който може да допринесе с идеи за стабилност, мир и просперитет за двете страни, е добре дошъл”. В момента обаче остава неясно дали Вашингтон все още подкрепя идеята за размяна на територии. Естествено, в момента пандемията от COVID-19 е завладява огромна част от вниманието във вътрешно- и външнополитическите кръгове на САЩ. Затова може управляващите да не са в състояние да вложат особено много усилия по косовския въпрос.

Той не спира да носи дивиденти за Москва. Заради него Русия се утвърди на Балканите и, по-специално, в Сърбия. В момента се намира в позиция, която иначе не би могла да си осигури, и получи възможността почти безрисково да дразни Запада. Русия също така свързва въпроса с Косово с териториалните конфликти в постсъветското пространство - в случая с анексирания от нея полуостров Крим през 2014 г.

Това, че Москва може да бъде посредник за бъдещо споразумение, би дало още по-голям тласък на силата и влиянието ѝ в региона. Когато става въпрос за договаряне на политиката на великите сили обаче, е възможно Русия да откаже отстъпки спрямо Вашингтон, освен ако насрещната оферта не бъде крайно привлекателна. Но ако Белград не е в състояние да си осигури отстъпки от САЩ и Русия в това хипотетично пазарене, сръбското правителство ще е в политически най-трудната позиция - да се налага да обяснява на гражданите си целия неуспеха след 12 години борба.

Доколко Москва вярва на Александър Вучич?

В крайна сметка, въпреки впечатлението, което човек може да получи от официалната комуникация, няма чак толкова много доверие между Москва и най-влиятелния човек в Сърбия. Коалицията начело с Александър Вучич, която управлява Сърбия от 2012 г., е съставена от бивши приближени на сръбския
диктатор Слободан Милошевич и стои зад упадъка на сръбската демокрация. Но настоящият президент демонстрира желание за сътрудничество по спора с Косово и мигрантската криза и изявява позиция като гарант за стабилност в региона. Именно поради тази причина Западът ще продължава да затваря очите си за всички антидемократични тенденции.

Въпреки че Вучич разиграва руската карта и прави емоционални жестове към Москва, той не е истински русофил. Със сигурност има хора около него, чиято приятелска нагласа и предпочитание към Русия са безспорни - като бившия президент Томислав Николич и настоящия външен министър Ивица Дачич. За разлика от тях обаче, Вучич просто използва проправителствените медии, за да угажда на проруските нагласи на избирателите си.

На практика той знае, че ако иска да остане на власт, е по-зависим от Запада. А Москва е наясно с политическите му трикове и е изразявала неудовлетворението си чрез провокативни дипломатически жестове. Пример за това е случаят от 2017 г., когато руският посланик в Сърбия подари евтин поднос на Вучич по време на ежегодното честване на Деня на Русия.

Недоверието също така беше налице и при показната визита на Путин в Белград през януари 2019, когато руският президент предпазливо избягваше да демонстрира каквато и да е добра воля към Вучич. Запитан от сръбската преса дали би се обърнал към местната общественост, Путин отговори, че
планът за визитата не включва изяви на каквито и да е митинги. След много запъване и призиви от домакина обаче, той отправи послание с простото “Благодаря ви за вашето приятелство” на сръбски и руски език. Този ход се възприе като "подарък" за Вучич, но веднага стана ясно, че отношенията между лидерите не са никак искрени.

Фактът, че тази връзка не е толкова гладка, колкото обикновено се смяташе, стана очевиден през ноември миналата година, когато се появи видео от 2018 г., показващо представител на Руското военно разузнаване (ГРУ), назначен в посолството в Белград, да подкупва бивш сръбски военен офицер. Месец по-късно Вучич посети Путин в Сочи, където двамата поправиха щетите, причинени от шпионския скандал. Налагаше се сръбският президент да го стори, тъй като имаше нужда от Русия по въпроса с Косово. Нещо повече, Вучич е наясно, че ако Путин наложи вето на каквото и да е споразумение, което Сърбия договори за Косово, това ще е неговата политическа гибел. Сръбската общественост ще възприеме тази ситуация като знак, че руските лидери са по-
загрижени за сръбските национални интереси от самите техни управляващи. Заради това Путин и Вучич остават в този брак по сметка.

Извод - Москва е аут, Пекин е в играта

Сърбия няма да обърне гръб на Русия заради оставащия нерешен въпрос с Косово. И все пак, ограниченията и недоверието между Белград и Москва остават налице. На мястото на Москва идва Пекин - с билборди в Белград, гласящи “Благодарим, брате Си”, а не “Благодарим, брате Путин”. Китай се превръща в по-привлекателен партньор от Русия, защото тези отношения ще доведат до повече дивиденти. Сърбия е получила 4 млрд. долара преки инвестиции и малко над 5 млрд. под формата на заеми и инфраструктурни проекти от Китай.

Москва ще изчака пандемията да отмине и въпросът с Косово отново да излезе на преден план, за да направи следващия си ход на Балканите. Тя оставя Сърбия да се опитва отново да балансира между нея и Запада. В следващите години обаче може би ще чуваме името на Си Дзинпин да се споменава в Белград по-често от това на Владимир Путин.


Прочетете още: 

Сърбия започва нов опит за преговори с Косово по време на протести


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Techem инвестира 2 млн. лв. в нова смарт система за отчитане

360 сгради в София и над 500 сгради в Пловдив и Плевен ще бъдат оборудвани с новите четци

МЗ потвърди: Наличието на антитела не е достатъчно за издаване на зелен сертификат

ECDC са потвърдили решението си от май и ЕК не обмисля да променя сертификата

Хърватското чудо на Мате Римац: От старото BMW в гаража на баща си до върха на Bugatti

Дете на емигранти от Югославия, днес Римац стои начело на една от най-важните компании за електромобили

Кръщават улица в София на името на Боян Петров

Тя се намира в "Манастирски ливади - Изток"

"Японските Меган и Хари": Принцеса Мако се омъжи за човек от народа и се отказа от кралския си статут

Японците протестират срещу съпруга ѝ и я доведоха до депресивно състояние

КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен

Могат ли транссексуалните хора да сменят пола в личните си документи?