Работата в Европейския парламент може да бъде като един истински политически сървайвър - дълъг и сложен процес на законотворчество, балансиране между различни интереси и мнения, а понякога включва и над 24-часови маратони по писане на закони и разглеждане на поправки.
За нея разказва Лидия Симова, която е политически сътрудник на евродепутата Петър Витанов (ПЕС/БСП). Тя има пряк досег до законодателната стихия в Брюксел, като е участвала в изготвянето на европейския регламент за изкуствен интелект - първият в света закон, който въвежда регулации в тази област.
Симова споделя, че винаги е искала да се занимава с политика по един или друг начин. Именно затова завършва политически науки в Католическия университет в Милано, Италия. След това работи в Народното събрание като сътрудник към комисията по европейски въпроси. В качеството си на експерт прекарва известно време в Брюксел, където се запознава отблизо с работния процес там. А няколко години по-късно получава възможност да е в Европейския парламент като част от екипа на Петър Витанов.
Длъжността ѝ на "акредитиран парламентарен асистент" (съкратено APA или на български популярни още като “АПИ-та”) - какъвто е официалният термин, използван от Европейския парламент, на практика ѝ дава контрол и влияние върху писането на европейските закони.
"Това, на което тук в България викаме: "казаха от Брюксел", всъщност го казват едни хора, които много често сме самите [политически сътрудници]. Ние имаме пряко влияние върху това как се пишат регламенти и как си пишат директиви", споделя тя.
Симова намира работата си за особено динамична, тъй като тя повечето от сътрудниците съчетават няколко дейности. От една страна са чисто логистичните - като това да фиксираш срещи и планираш графика на евродепутата, а другата част са отговорностите по законодателствата.
В последната една година Симова се е занимавала и с Регламента за европейското пространство за здравни данни като част от екипа на Витанов. Евродепутатът от БСП е докладчик в сянка по този проект. Това е роля, заемана от членове на определена парламентарна комисия, с която всяка от политическите групи има възможност да следи напредъка по даден доклад и да представя позицията си.
Когато един проект постъпи в Европейския парламент той трябва да бъде разпределен в правилните комисии, след което започват да се внасят поправки - често се случва те да бъдат изключително голям брой. При изработването на регламента за ИИ например те са над 4000 - толкова много, че системата на парламента се срива.
Ролята на политическите сътрудници е именно в тези обсъждания в ЕП - кои предложения да останат, кои да се променят и как да се стигне до т.нар. "компромисни поправки".
"Това е обикновено роля на главните докладчици, които са избрани. Те водят този процес, а ние им даваме фийдбек дали сме окей с компромисите, които те предлагат", обяснява тя.
Докато се стигне до финалния етап на едно законодателство обаче минават години, през които се намесват интересите на различни групи, дебатира се интензивно с експерти, за да настъпи накрая т. нар. фаза на "триалог". По думите на Симова това е един неофициален етап, в който се събират всички позиции на трите основни органа - Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия.
"Всички тези хора [от тези институции] се събират в една стая на закрито заседание и минават през текста ред по ред и уточняват как да намерят компромис. Това е доста фрустриращо за външния свят, за журналисти, за гражданско общество, тъй като те нямат официална информация какво се случва зад затворените врати", казва политическият сътрудник.
Тя с ирония сравнява тази част от изготвянето на закони с правенето на наденици: "От една страна никой не иска да знае и да гледа как се правят законите, както и надениците. От друга страна, това може да доведе до определени изкривявания".
В законотворчеството в Европейския парламент се намесват и външни интереси и експертизи от компании, неправителствени организации, потребители и други. В Брюксел обаче "няма тайни, няма скрито покрито" и всичко това е легитимно, тъй като тези срещи трябва да се декларират публично. Условието е те да бъдат регистрирани в регистъра за прозрачност, където всеки публикува с кого се е срещал, като целта е да се предотврати евентуално влияние.
"Ясно е кой с кого говори. А и като цяло традиционно се очаква по-десните партии да слушат повече индустрията, а по някои теми по-левите партии да слушат повече потребителски организации или неправителствени организации. Разбира се, с уговорката, че няма 100% покритие", обяснява тя.
Преди да стане част от екипа на Витанов, Симова трупа опит в българския парламент, където е експерт в комисията по европейските въпроси контрол. Двете позиции обаче са много различни - особено по линия на политическите пристрастия.
“В българския парламент каквито и политически пристрастия да имаш, не можеш да си позволиш те да взимат превес над работата ти. Докато работата на сътрудник в ЕП е политическа - ние работим за хора, които са от дадена политическа група, партия. Вие имате някакви ценности, позиции на групата, които защитавате по политически начини. Отивате и заявявате: “за нашата група приоритет е това, това и това. Няма да допуснем онова.. Съвсем различен е ъгълът и политическото изявяване”, обяснява Симова.
Самата тя признава, че има ясно изразени виждания за някои неща и ѝ харесва да има възможността да ги защитава с политически аргументи.
Пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Европеец".