Как (не) се сменя ръководството на ДАНС Снимка: © Булевард България

Май 2021 г. България отива на втори парламентарни избори за последните 3 месеца. Току-що встъпилото служебно правителство на Стефан Янев изведнъж установява, че службите за сигурност, наследени от ГЕРБ, са се "самообезглавили".

Шефовете на ДА "Национална сигурност" и ДА "Разузнаване" са излезли в 6-месечен неплатен отпуск от една и съща дата, уж по лични или семейни причини. По същото време шефът на ДА "Технически операции" също се е освободил от служебни задължения за две седмици.

Това беше краят на кариерата на Димитър Георгиев (ДАНС) и Атанас Атанасов (ДАР) в службите за сигурност.

И двамата си тръгнаха с политически скандал и с обвинения срещу президентството, че ги наказва заради акциите срещу руски шпиони.

"Възможно е да е задействан план "Здравствуйте, братушки", но не по курортите", беше витиеватият коментар на шефа на разузнаването, който директно заговори за "демагогия, популизъм и диктатура" в действията на кабинета, назначен от Румен Радев.

"Единствената причина за смяната на шефовете на службите за сигурност е разкриването на шпионските мрежи на Русия", твърдеше Бойко Борисов в деня, в който Пламен Тончев стана председател на ДАНС с решение на Радев.

2 години по-късно Борисов вече има нова версия: "Със сигурност Тончев не е проруски човек. Това мога да го твърдя. Казано ни е на най-високо ниво от всички партньорски служби"

Кабинетът, в чийто мандат се проведе чистката в спецслужбите през 2021 г., се радваше на един от най-високите рейтинги на обществено доверие за подобен тип временна власт.

В него членуваха трима бъдещи премиери (Кирил Петков, Гълъб Донев, Николай Денков), един бъдещ конституционен съдия (Янаки Стоилов), един бъдещ посланик в САЩ (Георги Панайотов).

Само че властта не беше временна. В 17 от следващите 25 месеца Радев контролираше изпълнителната власт. В 10 от тях нямаше действащо Народно събрание.

А няколко дни след парламентарните избори на 2 април 2023 г. Радев бетонира своя избраник за председател на ДАНС Пламен Тончев за още 5 години.

Това е период, по-дълъг и от най-оптимистичната програма максимум на все още неродения кабинет на Николай Денков и Мария Габриел.

С това системата за национална сигурност освети слабост заради законова недомислица, наследена от времето на Тройната коалиция. И Румен Радев се възползва от нея, без формално да нарушава процедурите.

Законът за ДАНС предвижда, че председателят се назначава за 5-годишен срок с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Това е принципът, който беше заложен от самото начало на създаването на агенцията от Сергей Станишев и Петко Сертов. Тогава контраразузнаването беше извадено от системата на МВР, само и само да не бъде под контрола на Румен Петков. И до днес държавата търпи последиците от онези вътрешни войни за власт в БСП от 2007-2008.

  • На хартия - целта на съгласувателната процедура е президентската власт да възпира евентуални опити за политически злоупотреби на изпълнителната власт. Всъщност, целта беше Георги Първанов да има ръка при управлението на ДАНС.
  • Какво се случва без контрол - всички видяха на 14 юни 2013 г. В мандата на Пламен Орешарски законът за ДАНС беше променен, така че президентът Росен Плевнелиев беше изключен от алгоритъма за избор на председател на контраразузнаването. За един ден Орешарски предложи Делян Пеевски за ръководител на спецслужбата, БСП и ДПС го избраха с помощта на "Атака", а държавата избухна в протести. Две години по-късно ГЕРБ върна схемата с двойния контрол на президентството и кабинета.

Законът обаче не предвижда защитен механизъм за ситуацията, в която всички живяхме през последните две години - когато един човек държи властта в президентството и в Министерския съвет, няма действащо Народно събрание, а в същия период изтече мандатът на шефа на ДАНС.

ДАНС е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.

Но какво се случва, когато председателят ѝ дължи поста си на президент, който оспорва легитимността на новото правителство?

Законът предполага ДАНС да изпълнява политиката по защита на националната сигурност, която се дефинира от изпълнителната и законодателната власт, а не еднолично от президентството.

В него не е замислена хипотеза, в която кабинетът няма политическо доверие в шефа на ДАНС, а президентът има. В идеалния вариант ръководителят на контраразузнаването би бил длъжен да действа обективно, безпристрастно и с политическа неутралност.

Предсрочно прекратяване на мандата може да има при ограничени хипотези, като установен конфликт на интереси или при "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията".

За да сработи последната опция, президентът трябва да се съгласи на смяната на шефа на ДАНС.

Правителството има право да назначи или да откаже да назначи зам.-председатели на службата, но тези кадри отново трябва да бъдат предложени от Пламен Тончев. При смяната на зам.-председател отново Тончев трябва да предложи друг кандидат за поста пред Министерския съвет.

  • Един от тези заместници - Деньо Денев - провокира огромния скандал на 27 октомври, заради който ЦИК забрани използването на машини за гласуване на първия тур на местните избори без нито едно доказателство за това, че устройствата са компрометирани.
  • Една-единствена справка от ДАНС в последния ден на предизборната кампания се превърна в по-важен фактор за обществените настроения от всички останали действия или бездействия на кандидатите.
  • Независимо от това, че премиерът обвини Денев в съучастие в "активно мероприятие" и пряка намеса в изборния процес, оказва се, че той не може да го смени без съгласието на Пламен Тончев - т.е. на Румен Радев.

Под управлението на Тончев се провеждаха спорадични акции за изгонване на руски шпиони и "пробити" агенти за влияние в българските служби, но и ДАНС, и ДАР проспаха риска от военната инвазия на Русия в Украйна - въпреки публичните предупреждения от САЩ и Великобритания за това, което ще се случи.

Разследванията за руската подривна дейност в българската енергетика и военните заводи идваха по-често от "Белингкат", отколкото от контраразузнаването.

В продължение на месеци в разгара на Covid-пандемията службите останаха без реакция срещу вълната от антиваксърска и конспиративна пропаганда, докато накрая агитки на "Възраждане" опитаха да щурмуват Народното събрание.

  • Не ДАНС, а македонските служби за сигурност осветиха нелегалната разузнавателна дейност на свещениците от Руската църква в София.
  • Не от ДАНС, а от Би Би Си се разбра, че петима българи в Англия са арестувани заради съучастие в руска шпионска мрежа - и то хора, които са допускани до ръководство на изборни секции в чужбина.
  • Не ДАНС, а руското МВнР огласи информацията, че руски журналист, обвинен в заплаха за националната сигурност на България, се крие в посолството на Елеонора Митрофанова.

До април 2023 Тончев поне не беше давал открити поводи за съмнения в това дали отговаря на изискванията за политическа неутралност.

Само месец по-късно, когато ПП-ДБ и ГЕРБ най-после стигнаха до споразумение за общо управление, всичко се промени.

Пламен Тончев, който преди подновяването на мандата си настояваше депутатите да не гледат на ДАНС като на политическа полиция и да не я намесват във вътрешнопартийни спорове, внезапно излезе от трибуната на парламента, за да обвини Кирил Петков и Асен Василев в държавна измяна и некомпетентно управление на службите.

По същото време Радостин Василев произведе компроматния запис от онлайн-събранието на "Продължаваме промяната" и с отцепването си от парламентарната им група веднага получи охрана от ДАНС.

4-часов разпит в ДАНС беше и поводът за забавянето на удостоверяването на сигурността на машините за гласуване на 27 октомври от зам.-министъра на електронното управление.

Министър Александър Йоловски, който според ВАС лично трябва отговаря за тази процедура между двата тура, беше поставен под спешна охрана след оплакванията му от "заплахи" от страна на Кирил Петков и Божидар Божанов.

От ДАНС не дойде нито публично потвърждение, нито публично опровержение на спекулациите през последната седмица.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Руска атака в Харковска област, ранени са най-малко 8 деца

Ударите са били срещу град Дергачи, поразени са жилищни сгради

19:43 - 02.05.2024
Важно днес

Байдън след безредиците: Всеки има право да протестира, но не и да сее хаос

Президентът на САЩ заяви, че няма промяна на позицията му за войната в Близкия Изток

18:27 - 02.05.2024
Живот

Войната между TikTok и UMG приключи. Музиката на Адел, Дрейк и други артисти се връща в платформата

Музиката на най-големите изпълнители в света се завръщат в TikTok

17:35 - 02.05.2024
Важно днес

Макрон не изключи изпращане на войски в Украйна, ако Русия пробие фронтовите линии

Пред изданието "Economist" френският президент отново подкрепя идеята, че трябва да се обмисли изпращането на сухопътни войски в Украйна

15:10 - 02.05.2024
Важно днес

Без възражения и въпроси е било взето спорното решение за строеж на частна детска болница

Решението на кабинета беше оттеглено след обществен натиск

14:50 - 02.05.2024
Живот

Елиникон: проектът за най-голям "умен" град в Европа, който набира все по-голяма скорост в Гърция

Амбициозният проект цели да превърне бившето летище в най-големия "умен" град в Европа

13:56 - 02.05.2024