"Имаме деца. Не желаем да се притесняваме как ще се прибират".
"Мен лично ме е страх, ако евентуално има хора с дълбока или тежка умствена изостаналост. Какво правим, ако тези хора излязат и тръгнат из квартала?"
Добре дошли във Варна през 2024 г. Това са част от аргументите на жителите на квартал "Възраждане" срещу изграждането на нов дневен център за хора с интелектуални увреждания върху свободен общински терен.
В него ще се предлага и една от най-важните помощи за родители, чиито синове или дъщери са с детска церебрална парализа, синдром на Даун или друго увреждане - това е 24-часовата резидентна грижа.
Защо това е важно? Защото тези родители са изправени пред всекидневния страх, че няма да има кой да помогне на детето им, ако самите те се разболеят, влязат в болница или се случи друга извънредна ситуация.
Около 1000 души от квартала обаче смятат, че това представлява опасност за тях и собствените им деца.
Общински съветници от партия "Възраждане" вземат подписката на политическо въоръжение и на практика блокират възможността да се създаде жизненоважна и отдавна закъсняла подкрепа за нуждаещи се семейства.
"Хората, които са се подписали против изграждането на комплекса за социални услуги, са били частично информирани или по-скоро дезинформирани, че там ще дойдат едни страшни шизофреници с нож в ръка", казва Дияна Маркова пред варненската медия "Сайтът".
Тя е майка на 30-годишно момиче с детска церебрална парализа.
Иска жителите на квартала да разберат, че деца като нейното са отглеждани с любов и грижа, и че "не може някакви политици да плашат хората с тях".
Лъчезар Шойков е още един от близките на хора с увреждания, които настояват да се премахнат пречките пред изграждането на центъра. През 2022 г. той показва колко неадекватна е уличната среда във Варна за хора с увреждания. Шойков разхожда своята сестра в инвалидна количка из центъра и напразно се опитва да използва неработещите асансьори и недостъпни рампи на подлези.
Той присъства на заседанието на Финансовата комисия в Общинския съвет на Варна, когато решението за дневния център е отложено заради съпротивата на "Възраждане" и инициативния комитет с подписката.
Съветниците отказват да дадат думата на семействата, дошли да защитят нуждата от социалния център.
Затова Лъчезар Шойков записва своето обръщение пред празна заседателна зала - за да покаже какъв всъщност е политическият интерес към каузата на хората с увреждания във Варна.
"Травмиращо е да знаеш, че във Варна има под 100 места в дневни центрове за хора с тежки увреждания, а нуждаещите се са близо 1000. Травмиращо е да знаеш, че български майки и деца страдат, мизерстват и умират, зависят от помощи на БЧК. И родителите се надяват, че децата им ще умрат преди тях, защото ако те умрат преди децата, децата ги очаква бавна и мъчителна смърт. Благородно е да видиш, че нещо се прави за тези хора и се прави в твоя квартал, за твоя сънародник, за по-слабия", казва той.
Това не е първият случай, в който недоверието към институциите и липсата на добра комуникация застрашават създаването на центрове за хора с увреждания. През 2013 г. в Пловдив също се надига "бунт" срещу откриването на група от подобен тип услуги. Въпреки това местната власт не се отказва от инвестицията.
Днес комплексът "Олга Скобелева" работи вече 11-a година с деца, младежи и семейства в неравностойно положение или със специални потребности. През 2023 г. директорът Нина Дамянова разказва пред БНР, че са помогнали на стотици деца с услуги по рехабилитация и терапия, подготовка за трудови умения, общуване, социална интеграция, или помощ за млади хора в криза или преживели насилие.
Защо десет години по-късно в България се намира партия, която да експлоатира страховете и предразсъдъците спрямо хората с увреждания?
Обяснението на съветниците от "Възраждане" е, че по принцип подкрепяли изграждането на подобен център, но не върху посочения терен. Твърдят, че локацията не отговаряла на изискванията да е близо до спирка (вижда се, че такава съществува на една пресечка от парцела) и до здравен център (има ДКЦ на по-малко от 10 минути с кола).
Общината имала други неизползвани сгради, които можело да се ремонтират с европейските средства ("Възраждане" иначе не харесва ЕС), вместо да се изградят трите нови къщички за хора с увреждания.
Нуждата на местните жители от още едно училище, детска градина или ясла се противопоставя на нуждата на родителите на деца с увреждания.
Българска политика в най-лошия ѝ вид.
И за да е още по-груба манипулацията, съветник от "Възраждане" лансира и внушението, че след няколко години социалната услуга можела "много лесно" да се превърне в "някакъв бежански център или да се продаде на наши хора".
Варна е изправена пред реален риск да остане без пари, от които има нужда.
Срокът за кандидатстване по проекта е започнал в края на юли и изтича на 31 октомври. Ако решението не се вземе достатъчно бързо, теренът между блоковете във "Възраждане" ще си остане празен за сметка на разочарованията и болката на семействата с деца с увреждания. А един ден и хората от квартала може да се окажат сред тях.
"Искам само да кажа на всички, че никой не е застрахован и на него не може да му се случи. На никой от нас също не му е идвало наум, че съдбата му може да бъде такава. Срамно е да няма едно такова място, предлагащо грижа за деца като нашите", казва Рафаел Рафаилов, баща на 19-годишно дете със синдром на Даун.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
