Груби обиди, узурпиране на трибуната, нецензурна реч, откъснати кабели, крясъци, демонстративно хилене от място - така ще се запомни последното (ако не се случи нещо извънредно) заседание на 50-ото Народно събрание. Но показната диващина и простотия на определени групи депутати, които нямат проблем да рушат и малкото останал авторитет на институцията, съвсем не е изолирано явление.
Безобразното поведение в пленарната зала дори провокира петиция, в която граждани настояват цивилизованият дебат отново да се завърне в парламента. Дали това изобщо е възможно обаче е отделен въпрос.
Екстремно ниската хигиена и култура през последните седмици обаче не се изчерпва дотук. Това се видя и в комисията по култура и медии, където неотдавна мина обсъждането на Закона за т.нар. “чуждестранни агенти”. Негови автори са депутатите от "Възраждане", а групата използва и това, че неин представител е начело на въпросната комисия. Хората на Костадин Костадинов си позволяват опити буквално да унижават критиците на преписания от Русия законопроект. Атакуват предимно представителите на ПП-ДБ.
Но ако това е само потвърждение на видимата липса на приличие, арсеналът на “Възраждане” включва и още методи за изкривяване на политическия разговор. Партията вече си организира подкрепления от съпартийци и агитки от симпатизанти, които да снимат, аплодират и да се включват в грозните нападки. Във въпросното заседание потърпевш е депутатът ПП-ДБ Манол Пейков, но случаят не е изолиран.
Често пъти агитките на "Възраждане" се представят като "независими" представители на гражданите.
Законопроектът на “Възраждане” за "чуждестранните агенти", написан по руски образец, се провали още на първо четене. Спорните текстове, които предвиждат строги ограничения за дейността на неправителствените организации в училища, здравни заведения и други места, не събраха гласове от останалите депутати от комисията по културата и медиите. Оказа се обаче, че имат подкрепа от мнозинството присъстващи, представящи се като част от граждански организации. Или поне така трябваше да изглежда за онези, които следят живото видеопредаване от залата.
Седем от деветимата представители от НПО сектора, които взеха думата по време на обсъжданията, се оказаха силни привърженици на закона. Някои от тях обаче имат много повече общи неща с “Възраждане” от еднаквото им мнение по текста.
Един от първите изказващи се е Росен Рашков. Пред депутатите се представя като “адвокат, баща и общественик”, за който темата за дейността и чуждестранното финансиране на неправителствени организации е “много специална”. Рашков казва, че от години имал публично становище по нея.
И това е така. Всъщност той работи по текстовете заедно с "Възраждане". През август 2022 г. участва в пресконференция на партията, в която твърди, че български медии са получавали финансиране от чуждестранни грантове и фондации като "Америка за България". Става дума за средства по проекти, които така или иначе са били публично оповестени и декларирани.
Рашков обаче вижда в това "пряко или косвено влияние върху медии, правосъдие, избори и образование". Впоследствие "Възраждане" внася сигнал в прокуратурата срещу "Америка за България" по материалите, изготвени от него.
Адвокатът е редом до лидера Костадин Костадинов и в съда през ноември 2020 г. по време на делото, което се водеше по сигнал на прокуратурата за заличаването на партията.
Рашков е бил част от Инициатива "Правосъдие за всеки", но я напуска през август 2022 г. През същата година е и водач на листа на формацията на Мая Манолова "Изправи се, България".
Като представител от НПО сектора се представи и Людмила Дукова. Тя също се отзовава на поканата в комисията по култура уж да представи мнение от човек в сферата - като член на Сдружение "Български родителски централен комитет-БРЦК".
Дукова обаче пропуска да спомене на депутатите, че всъщност е и общински съветник в Костенец от листата на "Възраждане". Тя е и кандидат за кмет на общината на предишните избори, но завършва трета с 488 гласа или около 8,91%.
От сайта на сдружението ѝ става ясно, че то се фокусира върху "закрилата на целостта на семейството" и е против това, което нарича "финансирани отвън анти-семейни политики".
Самата Дукова е заставала зад различни кампании. Една от тях включва акция пред президентството от февруари 2021 г.. С нея организацията ѝ се обявява против начина на провеждане на Световния ден за борба срещу насилието в училищата.
Проблемът за Дукова е свързан с това, че на този ден учениците носят розова тениска, с която символично отхвърлят тормоза в учебните заведения. В свое медийно участие тя посочва, че носенето на розова фланелка може да е особено смущаващо за момчетата, а инициативата била "знак за съвсем други неща, които се промъкват" в училище. Председателката на БРЦК обвинява именно неправителствените организации за това, че се опитват "формално да наложат нещо отвън".
На заседанието на парламентарната комисия родителският комитет БРЦК всъщност има не един, а двама представители. Милена Виденова също взима думата, уж за да изкаже позицията си по Закона за чуждестранните агенти. Речта ѝ обаче се превръща в атака към организациите, които работят в подкрепа на ЛГБТ+ хората. И прераства до нещо, което е достойно за предизборен слоган на "Възраждане" - от това, че "държавата ни е превзета" до "налагането на политики, в които мъжът не е татко, жената не е майка, а децата са извън семейството".
Самата Виденова е активна в социалните мрежи с разпространяването на подобни послания. Дни по-рано говори и в друга комисия в парламента - тази по демографска политика. Там тя е в компанията на Евгени Минчев, като двамата в синхрон с "Възраждане" атакуват законовите изменения на ПП-ДБ във връзка с процедурите за смяна на пола. Те предвиждат изключения от строгите забрани в случаи, при които има "сериозна опасност за живота или здравето".
В група във Facebook, която "Булевард България" откри, Виденова дори отправя призив към тези, които желаят да се включват с изказване в комисията. Тя казва, че при интерес може да "впише лично" всеки.
Списъкът с гости, вероятно отзовали се по молба на "Възраждане", не свършва дотук. Макар и тази част от присъстващите да не споменават евентуалните си връзки и симпатии към партията, която е вносител на законопроекта.
Сред цялата агитка от граждани, които подкрепят спорния законопроект, само две представителки от неправителствени сектор изразяват несъгласие с текста. Причината за това отчасти е логистична - заседанието на комисията е закъсняло, което е отказало някои от присъстващите НПО-та срещу закона.
Един от малкото критици сред гражданите е Йорданка Бонева-Благоева - журналистка и създателка на образователния сайт "Данибон". В профила си във Facebook описва каква точно е била атмосферата в залата, препълнена с агитка на "Възраждане".
"Агитката на Възраждане се познаваше с депутати и помежду си. Определено всички бяха с опит. Знаеха реда в подобни заседания, знаеха къде да застанат, как да участват, как да прекъсват. Дори преценяваха къде ще се виждат добре през телевизионните камери. С две думи - напълно обучени!", пише тя.
Според нея всичко това може да е отработена схема на партията да блокира с агитки, съветници и допълнителни депутати изказвания на народни представители, които са против законовите ѝ предложения.
Така дебат "за" и "против" закона за чуждестранните агенти има, но в действителност в разговора с гражданите преобладава само позицията, споделяна от вносителите. Дори след обсъждането самият Костадинов се похвали, че дискусията е била полезна. Не за друго, а защото показала, че "80-90% от присъстващите представители на граждансия сектор" подкрепят закона му.
Всъщност дебатът между членовете в комисията не мина без грозни сцени и нападки. Те бяха предимно насочени от Костадинов към Манол Пейков (ПП-ДБ), който е един от най-яростните критици на законопроекта.
Лидерът на "Възраждане" отделя значително време, за да се подиграва на колегата си и да твърди, че бил "под алкохолно опиянение". Подобни коментари биха изисквали забележка от страна на председателя на комисията, но такава не е наложена. Изказванията на Пейков срещу закона са посрещнати с викове "Наздраве!’’ от страна на присъстващите от “Възраждане”.
В даден момент се появява и съпартиецът на Костадинов - Цончо Ганев, който дори не е член на въпросната комисия. Той застава точно до Пейков, за да го провокира с реплики по време на целия дебат.
Депутатът от ПП-ДБ обясни впоследствие, че в залата е трябвало да има много повече представители на хора от НПО сектора. Заради забавянето на заседанието с три часа обаче там са останали предимно "клакьори на копейките, събрани и докарани без съмнение под строй". А тяхната основна цел е една - да действат като "добре организирана глутница", която методично да изтощи и "разкъса" неудобния.
Въпреки провала на законопроекта Костадинов се зарече отново да го внесе и в следващото Народно събрание. С това опитите текстът да бъде прокаран вече ще са цели пет на брой.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
