С нови мерки, насочени към клиентите, БНБ опитва да ограничи потенциалните рискове за банковата система от растящото ипотечно кредитиране. Новите правила предвиждат:
- Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението да е в размер не по-висок от 85%;
- Съотношението между размера на плащанията по дълга и месечния доход на кредитополучателя да е не повече от 50%;
- Максималният срок за изплащане на ипотечен заем да е 30 години;
Ограниченията влизат в сила от 1 октомври и не засягат вече отпуснати кредити. Икономистът Геогрги Ангелов коментира за "Булевард България", че мерките не са много тежки, но могат да постигнат известно охлаждане на пазара.
"Очакваният и търсен ефект е овладяване на експанзията, а не стагнация, по отношение на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти", коментира Димитър Радев пред БТА.
Допълнителните мерки на регулатора идват на фона на рекордно жилищно кредитиране на домакинствата, което продължава повече от година. Към края на юли жилищните кредити на домакинствата нарастват с 25% на годишна база и вече достигат 22.7 млрд. лв.
От месеци икономисти предупреждават, че растящото ипотечно кредитиране на домакинствата натрупва рискове в системата.
"Мерките бяха неизбежни предвид на рекордния растеж на жилищния кредит и множеството предупреждения, включително от международни институции", коментира за "Булевард България" икономистът Георги Ангелов, който е един от първите, които "биха камбаната" за рисковете.
Управителят на БНБ Димитър Радев заговори за потенциално въвеждане на допълнителни мерки за ограничаване на ипотечното кредитиране в началото на годината. През май обаче централната банка обяви, че не вижда "прегряване" в жилищното кредитиране и регулаторът определи шест критерия при отпускането на жилищни кредити, по които банките да се отчитат на всеки три месеца, а при необходимост – БНБ решава дали се налагат допълнителни мерки.
Оценката на риска на БНБ от 11 септември вече сочи "придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система".
Все пак централните банкери смятат, че не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали.
"С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план, пишат от БНБ"
"Досега БНБ разчиташе на вербална “намеса” и съвети към банките, но това явно не проработи и се налага да предприеме реални мерки," казва Георги Ангелов.
Според икономиста, мерките не са много тежки, но има шанс да постигнат известно охлаждане на пазара.
"Рискът е банките да започнат да ги заобикалят с различни схеми. в такъв случай БНБ ще трябва да се намеси отново със следващ пакет мерки. Така че може да разглеждаме мерките на БНБ като поредна, но едва ли последна, стъпка за охлаждане на кредита", смята Ангелов.
Новите правила ограничава съотношението между размера на кредита и обезпечението по него до 85%. По данни на БНБ към края на първото тримесечие на 2024 г., средната стойност на показателя в последните три години не надхвърля въпросното съотношение и се движи в порядъка на 74%.
От 1 октомври съотношението между размера на плащанията по дълга и месечния доход на кредитополучателя не трябва да надхвърля 50%. Според данните на БНБ през първото тримесечие на 2024 година средното съотношение кредит:доход е около 38.5%, но според икономическия анализ на БНБ таванът от 50% би ограничил под една четвърт от новото кредитиране.
Максималният срок за изплащане на жилищен кредит (матуритет на кредита, б.р.) не трябва да бъде по-дълъг от 30 години. В момента средният матуритет по тези заеми е 25.2 години в първите месеци на настоящата.
Преди година регулаторът въведе рестриктивни мерки, насочени към банковата система, за да ограничи кредитирането като вдигна минималните им задължителни резерви от 10 на 12%. По този начин около 3 млрд. лв. ресурси на практика бяха изтеглени от банковия пазар, въпреки това кредитирането продължи да расте. Нямаше и отражение върху лихвите, които остават на рекордно ниски нива на фона на тези в останалите държави от Европейския съюз.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
