В стратегията за национална сигурност на САЩ заемат остра позиция спрямо Европа. В документа се настоява държавите от Европа не само да поемат по-голяма част от разходите за отбрана на НАТО, но декларира и подкрепа за "патриотични движения".
Правителството на САЩ смята, че Старият континент губи своята „цивилизационна идентичност“ заради "ниската раждаемост, миграцията и цензурата". Освен това се посочва, че някои държави на НАТО могат да се окажат с "неевропейско мнозинство" заради миграцията. Според документа, ако тенденцията продължи, Европа ще бъде "неразпознаваема след 20 години".
Затова Вашингтон обявява, че ще подкрепя патриотични движения, за които се смята, че защитават националната идентичност.
САЩ искат двустранно сътрудничество с европейски държави, които са готови да инвестират в собствената си сигурност, да отворят по-пълно пазарите си за американски стоки и услуги и да се придържат към американските приоритети в областта на технологиите, търговията и глобалните стандарти.
Тонът на документа е зададен от самия президент: в предговора Доналд Тръмп ясно показва, че се е отказал от първата си стратегия за сигурност. През 2017 г. в центъра стоеше съперничеството на великите сили, а заплахата от Китай и Русия беше основното ядро на документа.
Сега президентът на САЩ залага изцяло на „Америка на първо място“ – акцентът е върху националните и икономически интереси на САЩ, като отхвърля значителна част от традиционния подход след Студената война и Русия вече не е сочена за заплаха.
"Основен интерес на Съединените щати е да договорят бързо прекратяване на военните действия в Украйна, за да се стабилизират европейските икономики, да се предотврати неволна ескалация или разширяване на войната и да се възстанови стратегическата стабилност с Русия", пише в документа.
Според новата стратегия за национална сигурност на САЩ войната в Украйна има "парадоксалния ефект да увеличи външните зависимости на Европа, особено на Германия".
"Днес германски химически компании изграждат едни от най-големите в света преработвателни заводи в Китай, използвайки руски газ, който не могат да получат у дома", пише още в документа.
И все пак Европа остава стратегически и културно жизненоважна за Съединените щати.
"Трансатлантическата търговия остава един от стълбовете на световната икономика и на американския просперитет. Европейските отрасли – от производството до технологиите и енергетиката – продължават да бъдат сред най-здравите в света. Европа е дом на авангардни научни изследвания и на водещи в света културни институции. Ние не само че не можем да си позволим да се откажем от Европа – подобен ход би бил самоунищожителен спрямо целите, които тази стратегия се стреми да постигне", се казва в стратегията.
Макар стратегическият документ да няма задължителен характер, реакциите в Европа бяха категорични.
Бившият френски посланик в САЩ Жерар Аро написа в X, че текстът се чете като „крайнодясна брошура“. Германският външен министър Йохан Вадефул (ХДС), визирайки критичните изказвания за свободата на словото в документа, заяви: „Не мисля, че някой трябва да ни дава съвети.“ Външнополитическият експерт на ХДС Норберт Рьотген вижда в новата стратегия за сигурност голяма заплаха за демокрацията в Европа.
Възмущението на европейците може най-добре да се сравни със стъписването след речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари тази година, отбелязва германският Spiegel.
Тогава Ванс остро нападна европейските съюзници и предупреди за застрашаване на демокрацията. Той направи и косвена препратка към германския дебат за отношението към „Алтернатива за Германия“ в Европа.
В новата стратегия за сигурност се откриват множество съвпадения с тази линия.
„През февруари речта на Ванс в Мюнхен можеше да бъде интерпретирана като идеологическо виждане на вицепрезидента и част от радикалното движение MAGA“, пише политологът Лиана Фикс, експерт за Европа в Съвета за международни отношения във Вашингтон. „Сега обаче тези възгледи се превърнаха в официална политика на правителството, което само ще ускори усилията на Европа да се застрахова срещу СAЩ и да засили собствената си автономия", казва още тя.
Ванс не е единственият доверен човек на Тръмп, чийто почерк ясно личи в стратегията. Само малък кръг приближени съветват президента по въпросите на националната сигурност – и вземат решенията: освен Ванс това са преди всичко държавният секретар Марко Рубио, началникът на кабинета на Тръмп Сюзи Уайлс, както и заместник-началникът на кабинета Стивън Милър, министърът на отбраната Пийт Хегсет или приятелят на Тръмп и специален пратеник Стив Уиткоф.
Рубио има особена роля: след като съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц беше принуден да напусне през пролетта, президентът възложи този важен пост именно на Рубио. Подобна двойна функция е изпълнявана в миналото от Хенри Кисинджър. Рубио освободи десетки служители от Съвета за национална сигурност, обедини отдели и също така ръководи изготвянето на стратегическия документ.
Върху Рубио вероятно се дължи и акцентът върху „Западното полукълбо“ в документа. Синът на кубински имигранти през последните години промени много от външнополитическите си убеждения или дори напълно се отказа от тях,но по отношение на режимите във Венецуела и Куба той остана верен на позицията си. Свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро е и лична негова кауза.
В съответствие с това Националната стратегия за сигурност поставя и Централна и Южна Америка по-силно във фокуса на външнополитическите усилия.
Първи сигнал как би могло да изглежда това дава агресивният подход към венецуелския управляващ: военен натиск, санкции и изолация трябва да принудят Мадуро да напусне властта. От началото на септември САЩ са атакували в морето повече от двадесет предполагаеми лодки с наркотици, загинали са над 80 души.
Критики към новата стратегия се чуха и в САЩ. Според сенатор Марк Кели от Демократическата партия „Националната стратегия за сигурност на Доналд Тръмп поставя бизнес интересите на неговото семейство и приятели с нашите противници – като Русия и Китай – над обещанията ни към съюзниците“. Според него, ако този план бъде приложен, той ще отслаби влиянието на САЩ по целия свят и ще подкопае национална сигурност на страната.
И сред републиканците документът е спорен. Ранд Пол предупреди за прекомерни интервенции и за разпад на собственото движение, ако Тръмп се ангажира твърде силно с конфликти в чужбина. Това, че и Русия, и Китай вече не са водени като заплаха в документа, не се приема добре особено сред по-традиционните консерватори. Те се опасяват от размиване на позицията на САЩ.
Не е ясно колко голямо значение самата администрация на Тръмп придава на този документ. За разлика от 2017 г., новата Национална стратегия за сигурност беше публикувана почти тайно късно вечерта, без реч или поява на президента.
Единствено министърът на отбраната Пийт Хегсет се изказа публично и определи новата стратегия като "край на идеалистичния утопизъм“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
