Тим Харфорд е журналист от Financial Times, носител на орден на Британската империя за заслугите си в подобряването на разбирането за икономиката и автор на няколко книги. Той опитва да планира делниците си от повече от 25 години, като всяка сутрин описва новите си ангажименти и прехвърля неизпълнените задачи от предишния ден.
"За 10 000 дни нито веднъж не се е случвало да погледна вчерашния списък и да кимна със задоволство, че всяка точка е отметната", признава Харфорд.
Утешението му е, че не е сам в обречената битка. Подценяването на времето, което ще ни бъде необходимо за справяне с належащите задължения, е масова "болест" - независимо дали става дума за преглеждане на служебните мейли или организиране на Олимпийските игри.
Така нар. отлагане до последния момент - тенденция, която на английски език се нарича "procrastination"/прокрастинация, е част от живота на толкова много хора из целия свят, че през последните години става обект на психологически изследвания, а специалисти предлагат консултации и помощ в борбата с нея.
Още през далечната 1977 г. Канеман и Тверски наричат отлагането "грешка при планирането" – интуитивната склонност на хората да подценяват времето, разноските и рисковете за бъдещи действия, докато надценяват ползите от самите действия.
В по-крайните си форми прокрастинацията може да е сигнал за депресивно състояние.
Какво представлява procrastination?
Най-просто казано, става дума за отлагане на задачи, които трябва да се свършат, въпреки наличната възможност за това и потенциалните негативни последици като неуспехи в професионален план или развиване на чувство на тревожност. Хроничното отлагане се свързва с по-ниски доходи, по-голяма безработица и отрицателен ефект върху здравето.
Тези, които системно отлагат, по-рядко спортуват или пропускат медицински преглед, въпреки оплакванията си. Освен това, стресът, който носи постоянното забавяне на изпълнението на дадени задачи, би могъл потенциално да навреди на психичното здраве.
Не всичко обаче е толкова зле, нито трябва да бързаме да го обявяваме за загубено
Според д-р Обехи Алофой, психолог и експерт по продуктивност на работното място има пет различни вида прокрастинация:
- Търсене на тръпка. "Някои хора отлагат, защото харесват адреналина, който носи чакането до последната минута", казва Алофой, като добавя, че за този тип личности започването на проект непосредствено преди крайния срок им носи приятна доза адреналин. Между другото Мартин Лутер - Кинг пише прочутата си реч I Have a Dream* вечерта преди да я произнесе. Интересна подробност е и че той импровизира голяма част от втората половина на речта, включително фразата "Имам една мечта", която вече я е ползвал в по-ранна своя изява.
- Перфекционизъм като форма на отлагане. Това е форма на несигурност. Нееднократният отказ да изпратим важен имейл, който ни плаши, защото искаме да го прочетем още един път, и още един път...
- Избягване. Ако смятаме, че не сме добри в нещо, сме по-склонни да го отлагаме. В подобни случаи притеснението от допускане на грешка или страхът от осъждане са толкова непреодолими, че буквално ни спират от изпълнение на дадена задача.
- Глава в пясъка. Друга причина, поради която някои хора отлагат, е просто защото не искат да направят нещо и се преструват, заровили ума си някъде, че задачата не съществува.
- Отвличане на вниманието. Това си е чиста проба разсейване. Д-р Алофой го нарича - "shiny object syndrome"/ синдромът на лъскавите предмети. Сам по себе си този синдром има и по-дълбоко значение и е интересен поп културен феномен. Става дума за това, че хората се фокусират върху нова и модерна идея, само защото е такава. Разсейването по "лъскавите предмети" само по себе си замъглява преценката и фокуса.
Има и още интересни зависимости – колкото по-дълго време трябва, за да се свърши нещо, толкова по-вероятно е човек да го отложи. С други думи, дългите крайни срокове насърчават отлагането.
Или това, че ако някой е в лошо настроение, е по-вероятно да отложи извършването на дадена дейност, за да може вместо това да направи нещо по-приятно.
По-младите хора, на възраст между 14 и 29 години, са най-склонни да отлагат, като мъжете са по-склонни да отлагат, отколкото жените.
Тази разлика се дължи на факта, че мъжете са по-склонни да бъдат импулсивни в сравнение с жените - черта, която може да доведе до изоставяне на една задача, показват други изследвания от мета-анализ от 2020 г, цитирани от Forbes Health.
"Причината, поради която сега хората отлагат повече, е, че лесно се разсейваме с телефоните си и всяка друга техника, която вибрира, пищи или бръмчи", смята д-р Лари Росен, почетен професор по психология в Калифорнийския държавен университет в Домингес Хилс и автор на книгата "Разсеяният ум", цитиран от Forbes Health.
Освен това, доктор Росен отбелязва, че не всички форми на отлагането носят негативи.
Така например, изчакването с началото на даден проект може да даде на човек повече време за обмисляне на нови идеи, а забавяне отговора на даден имейл би могло да ни позволи по-внимателно обмисляне на думите ни.
Как да преодолеем обаче проблемното отлагане?
На първо място трябва да си отговорим на въпроса "защо" не правим нещо – ако се страхуваме от провал, можем да потърсим помощ.
Освен това, трябва да се научим да познаваме и нивата си на енергия. Според д-р Алофой структурирането на списъка със задачи в зависимост от това кога имаме най-много енергия също може да помогне за намаляване на отлагането, особено когато става въпрос за задачи, които наистина не искаме да правим.
Тя препоръчва да използваме частта от деня, в която сме по-работоспособни за задачите, които изискват най-голяма концентрация.
Съответно за моментите, в които ни пада тонусът, да оставим по-лесните задачи.
Последно, но не и по важност: Визуализация на крайната цел. Това да можем да "видим" резултата се оказва съществена част от организацията, независимо дали става дума за битови неща като почистване на банята или добиването на ново умение.
"Не забравяйте защо изобщо изпълнявате задачата", съветва Алофой.
*I Have a Dream е 17-минутна реч на Мартин Лутър Кинг от 28 август 1963 г., в която той призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Речта, произнесена на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди граждани, става символ на борбата за права на чернокожите в Съединените американски щати.
От ваксините до пролетното почистване: Защо хората не спират да дават неизпълними обещания
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
