Няма по-надежден източник на разочарование от личния ми график с неизпълнени задачи за деня, пише "икономистът под прикритие" Тим Харфорд, журналист от Financial Times, носител на орден на Британската империя за заслугите си в подобряването на разбирането за икономиката и автор на няколко книги.
Последната от тях "The Data Detective" е отлично изследване на логиката и заблудите при разчитането на данните за всичко, което ни заобикаля - от статистиката за Covid-19 до предизборните изследвания или показателите за икономическото развитие.
Харфорд се опитва да планира делниците си от повече от 25 години, като всяка сутрин описва новите си ангажименти и прехвърля неизпълнените задачи от предишния ден.
"За 10 000 дни нито веднъж не се е случвало да погледна вчерашния списък и да кимна със задоволство, че всяка точка е отметната", признава той.
Утешението му е, че не е сам в обречената битка. Подценяването на времето, което ще ни бъде необходимо за справяне с належащите задължения, е масова "болест" - независимо дали става дума за преглеждане на служебните мейли или организиране на Олимпийските игри.
"Може би ще помислите, че преживяваме едно прекрасно изключение - рекордно бързите разработки на ваксините срещу Covid-19, които отнеха само няколко месеца вместо години. И да, и не", казва той.
Харфорд цитира данни от основателя на аналитичната компания Airfinity Расмус Бех Хансен, който посочва, че плановете на фармацевтичните компании за производство на ваксини до края на 2020 г. са предвиждали главозамайващи количества от типа на 800 милиона дози. В действителност са успели да създадат между 20 и 30 милиона дози - около 3% от това, което са обещавали.
От една страна, ваксините наистина са един от най-сложните за производство продукти в света. Особено когато става дума за нови разработки забавянето е нещо неизбежно.
"Реалистите биха казали, че повечето мегапроекти имат вроден проблем заради склонността към свръхамбициозни обещания. Производителите на ваксини, които са предвиждали 800 милиона дози, може би са заблуждавали сами себе си - но също така са обещавали неизпълнимото, за да спечелят предварителни поръчки. По-успешните ваксинационни програми като тези във Великобритания и САЩ не взеха тези оптимистични прогнози особено сериозно - обърнаха много по-голямо внимание на самите вериги на доставките и инвестираха пари в увеличаване на производствения капацитет", посочва Хартфорд.
Причината, поради която работата ни отнема повече време от очакваното, си има име. През 1977 г. психолозите Даниел Канеман и Амос Тверски го наричат "грешка при планирането" - интуитивната склонност на хората да подценяват времето, разноските и рисковете за бъдещи действия, докато надценяват ползите от самите действия.
При големите сложни проекти има висока вероятност за забавяния, а стягането на редиците в името на точното изпълнение на графика е много трудно. Дори при по-маловажни начинания може да се стигне до разсейвания на ресурсите или разочарования, за които никой не е помислил предварително.
Няма значение дали става дума за частен или държавен проект - според изследване на проф. Бент Фливберг от Оксфордския университет за серия от мегапроекти показват, че "девет от десет надвишават планираните разходи".
Добре, но плановете ни за деня изобщо не може да се сравняват със строителство на атомна централа, например. Няма кого да залъгваме освен самите себе си. Защо тогава надценяваме способностите си да се справим?
Канеман и Тверски казват, че е по-правилно да погледнем опита (собствен или чужд) от сходни начинания, за да преценим какво да правим, преди да се заемем с дадено действие.
Ако става дума за написването на курсова работа в университета или за пролетно почистване вкъщи, имаме достатъчна база за сравнение.
Но не винаги това е възможно - при големите иновативни проекти историята не може да ни научи на твърде много. Или може?
Канеман разказва история, в която той и екип от експерти по вземане на решения обсъждат как да променят учебната програма на студентите си и решават да направят справка в подобни опити от минали години.
Изводът от проучването им показва, че усилията им ще са безплодни, при това - ще им изгубят огромно време.
"Изправени пред избор, решихме да се откажем от рационалността, вместо да се отказваме от начинанието си", пише той.
"Реформата" им действително отнема 8 години и завършва с провал.
А ако Канеман не следва собствените си съвети, кой съм аз, че да очаквам мъдрост от себе си, шегува се Тим Харфорд.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
