Какво се случи с групата на "Възраждане" в Европарламента
Европейски дневници

Какво се случи с групата на "Възраждане" в Европарламента

Снимка: © Костадин Костадинов, Фейсбук

Минимумът е ясен: най-малко 23 души от най-малко 7 държави от ЕС.

Това е задължителното условие, за да може да се създаде нова парламентарна група в Европейския парламент.

Точно това беше предизборната идея на "Възраждане", след като партията се оказа в изолация от най-големите консервативни и националистически сили в ЕС като "Братята на Италия" на Джорджа Мелони и "Националния сбор" на Марин льо Пен. И съответно от европейските им политически семейства - "Европейски консерватори и реформисти" и "Идентичност и демокрация".

Според новоизбрания евродепутат Петър Волгин - новата група може и да стане факт през следващата седмица.

Кой ще влезе в нея? Как ще се нарича? Всичко това засега е неясно.

Едно е сигурно: "Възраждане" няма да са водещият партньор в създаването ѝ със своите трима членове в ЕП.

Доминиращата сила ще е "Алтернатива за Германия", която разполага с 15 евродепутати - макар че водачът на листата Максимилиан Крах беше отстранен от нея след изборите.

AfD доскоро членуваше в групата на Марин льо Пен "Идентичност и демокрация", но беше изключена преди изборите заради скандалите с Крах.

Сега те са най-голямата партийна фракция сред т.нар. "нечленуващи" или "други" политически организации в новия състав на Европейския парламент. По-големи са от унгарската "Фидес" на Виктор Орбан, която също не може да си избере ново семейство след напускането на ЕНП. По-големи са и от "Пет звезди" от Италия.

Волгин обяснява във влога си в YouTube какви са перспективите пред бъдещата група:

  • AfD и "Възраждане" засега са единствените сигурни участници, като общият брой на евродепутатите им е 18 души - с пет по-малко от количествения минимум;
  • Във всички случаи ще се наложи да привлекат още поне петима души от пет различни държави, за да отговорят на изискването на Европарламента;
  • Очаква се към тях да се присъедини SOS Romania (2 евродепутати) - крайнодесни популисти, които доскоро са се надявали на членство в "Идентичност и демокрация" при Марин льо Пен.
  • Двете партии не могат да се разберат за името ѝ - дали да е "Алтернатива за Европа", дали да е "Възраждане за Европа", дали да е "Ренесанс" (френският превод на "Възраждане", който обаче съвпада и с името на партията на Еманюел Макрон в Националното събрание).

Раздробеният национален и партиен формат на бъдещата група може да е проблем. Ако се покрие абсолютният минимум, образуванието рискува да се разпадне във всеки момент, ако един-единствен член се отдели. Затова се търси по-голяма численост и национално представителство, а обявяването ѝ се бави.

Германската левичарка Сара Вагенкнехт засега не влиза в плановете (най-вероятно заради конкуренцията ѝ спрямо AfD), но Петър Волгин "изпитва много добри чувства" към нейните действия като политик, и казва, че "разделенията ляво/дясно, либерално/консервативно за мен нямат почти никакво значение - важното е дали отстоява националната независимост".

Откъде могат да дойдат още гласове?

Преди дни Spiegel лансира своя версия, че групата може да се "роди" още тази седмица, след като разкри, че служител на AfD e резервирал заседателна зала в Европарламента за 100 души на 27 юни (четвъртък).

Според медията - основата на новата фракция на т.нар. "суверенисти" ще е форматът, който "Възраждане" събра в София през април 2024. Това, което ги обединява извън евроскептицизма и борбата срещу "глобалистките идеологии", е проруският уклон.

Spiegel посочва следните потенциални партньори в групата на AfD и "Възраждане":

  • SOS Romania - 2 души
  • Se Acabo La Fiesta от Испания - 3 души
  • Dimokratikó Patriotikó Kínima “Níki” от Гърция - 1 човек
  • Konfederacja от Полша - 6 души
  • Republika от Словакия - 2 души
  • "Наша родина", Mi Hazánk Mozgalom от Унгария - 1 човек

Възможен вариант е в групата да попадне и евродепутатката от френските националисти Reconquete Сара Кнафо.

Ако броим и нея - групата би получила общо 34 места от 9 държави.

Каква е мотивацията им да членуват в нея, е по-сложен въпрос.

Проблемът на крайните националисти и популисти в цяла Европа е, че често собствените им интереси (а и личните им вражди) ги правят несъвместими помежду им.

Виктор Орбан например се отказа да влезе в "Европейските консерватори и реформисти" при Джорджа Мелони, след като тя прие 5 румънски ултранационалисти от "Алианс за румънско единство" (AUR), а партията застъпва антиунгарски позиции.

Френската Reconquete на Ерик Земур се разпадна на съставните си части и остана с 1 евродепутат от общо 5 избрани след скандал между водачката на листата Марион Марешал и лидера на партията след изборите.

Марешал реши да агитира френските избиратели в полза на Марин льо Пен (която ѝ е леля) за предстоящите предсрочни национални избори.

В Европарламента обаче тя и тримата ѝ изключени колеги вече членуват в "Европейските консерватори и реформисти" - т.е. при Джорджа Мелони, а не при Льо Пен.

В Германия Сара Вагенкнехт създаде своя партия и отне част от потенциалните избиратели на "Алтернатива за Германия", което усложнява отношенията помежду им и в ЕП.


Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам