Историята се повтаря вече четири години: България сякаш свикна, че цените на мобилните услуги ще се вдигнат през януари, регулаторите ще опитват да спрат поскъпването без резултат, а Народното събрание ще игнорира дебата, докато се занимава с вътрешните си кризи.
2025 г. не е изключение, разликата е, че този път напрежението в сектора се увеличи до крайна степен.
- Комисията за защита на потребителите (КЗП) под ръководството на Мария Филипова заплаши да отнеме лицензите на A1, Vivacom и Yettel едновременно - нещо невиждано в новата история.
Индустрията реагира очаквано бурно, като обвини КЗП в безотговорно поведение и некомпетентност.
- Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) реши, че не одобрява тази "крайна мярка", като напомни, че "комуникациите са нервната система на нашето общество" и че "потребителски проблеми могат да се решават с възпиращи санкции и специализирано законодателство".
Междувременно Административният съд - София град позволи на Yettel и Vivacom да въведат в действие новите си схеми за увеличение на цените, след като не се съгласи с КЗП, че повишението засяга особено важни обществени интереси. Сагата не е приключила и предстои да се разгледа по същество, включително от ВАС.
Защо само А1 реши да не променя тарифите си?
А1 е единствената компания, която обяви, че през 2025 г. няма да увеличава основните месечни такси за мобилни и фиксирани услуги за своите частни клиенти, въпреки че няма наложена забрана от КЗП или друг регулатор за промяна на цените. Това включва всички тарифни планове, без значение от вида на услугата.
Компанията обяви, че ще продължи да инвестира в "технологични иновации и подобряване на обслужването, за да гарантира най-доброто клиентско изживяване".
Този път приоритетът е върху предвидимостта - невралгична точка в отношенията между индустрията и потребителите през годините.
Въпросът, който всички си задават - и хората, и бизнесът - е как да се гарантира предсказуемост на разходите и занапред, без неприятни изненади.
Цените се вдигат за всички. Не всички усещат тежестта еднакво.
Калкулаторът на НСИ показва 34.5% натрупана инфлация, ако сравним месец декември 2024 г. спрямо януари 2021 г. Това беше последната година, в която нямаше едновременна индексация на мобилните услуги.
Тези 34.5% са усреднената стойност по индекса на потребителските цени. Разходите на индивидуалните домакинства може да са се увеличили и още повече в зависимост от размера и особеностите им - например многодетни семейства, хора с по-ниски от средните доходи, самотни възрастни хора, родители на деца с увреждания, и др.
В същия период държавата повиши минималната работна заплата с почти 45% от 650 лв. на 933 лв., което се отразява върху разходите за труд. От януари 2025 г. влезе в сила и парадоксалният режим, при който частният бизнес е длъжен да вдигне минималната работна заплата до 1077 лв., а държавните институции - не.
На микрониво ножицата се отваря все повече и между отделните групи в обществото.
Една от малкото класации в ЕС, в която България стои начело, е по коефициента Gini (т.е. % на неравномерно разпределение на доходите на национално ниво). Той е 37.2% за България през 2023 г. при средно 29.8% за двайсетте страни от еврозоната.
Така едни усещат влошаването на икономическата среда все по-остро, докато други успяват да посрещнат разходите си, да спестяват или да помагат на възрастни близки.
Вярно ли е, че България има едни от най-добрите цени за мобилни услуги?
В последната си позиция Алиансът на технологичната индустрия (телеком-бизнесът) цитираше данни от мащабно европейско проучване, което показва, че България е сред 4-те държави в ЕС с най-достъпни цени на мобилните услуги, спрямо едни от най-бързите мрежи за трафик на данни.
Докладът отразява данните към 2022 г.
Важно е да се отбележи, че 2022 г. беше годината с най-високата инфлация в България (13% според хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно 8.4% за страните от еврозоната, по данни на Евростат). При мобилните оператори тя се отрази върху абонаментните планове с индексацията в началото на 2023 г. Цените тогава се вдигнаха средно с около 15 на сто, с позоваване на показателя, който НСИ ползва - средногодишен индекс на потребителските цени.
Ето какви са изводите към онзи етап:
- България е в една група с Румъния, Литва и Латвия, където цените на широколентовия интернет са били най-ниски на фона на останалите в ЕС (след прилагане на индекс за изравняване на разликите според покупателната способност в отделните държави);
- България, Полша, Испания, Словения и др. са в групата с "относително евтин" мобилен интернет. Най-скъпи тарифи са били засечени в Португалия, Малта, Унгария и Чехия.
- Интересното е, че цените за мобилния интернет в България при потребители с над 10GB трафик на месец имат по-добри оферти спрямо средното в ЕС, докато хората, търсещи само 1GB с по-малко минути в абонаментния план, плащат малко по-високи цени от средното в ЕС.
С други думи - вярно е, че мобилните услуги са като цяло по-достъпни в България, но ценовата политика не е толкова изгодна за клиентите, които не искат или не могат да си позволят по-високо потребление.
Какво следва?
От регулаторите и правителството зависи да направят анализ на ценовата структура.
Те би трябвало да въведат обща стратегия за повишаване на прозрачността в условията на плановете, да намерят начин как бизнесът да въведе по-балансирани модели и да инвестира в подобряване на услугите, без да се засяга устойчивостта на целия сектор.
Очевидно има нужда от смяна на досегашния подход - с повече предвидимост, повече съобразяване с особеностите на икономическата ситуация в България.
През 2025 г. виждаме поне едно решение, което се ориентира към дългосрочна стабилност и спокойствие на потребителите. Все пак има начин интересите на всички страни да се пресекат.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
