След близо година и половина отлагане Народното събрание най-накрая избра човек, който да заеме поста Омбудсман на Република България. Най-много гласове получи единствената партийна номинация - Велислава Делчева, която беше издигната от ГЕРБ. Тя бе избрана с 123 гласа "за" от ГЕРБ, "ДПС - Ново начало", "БСП -Обединена Левица" и "Има такъв народ". Нейният мандат ще бъде 5-годишен и ще изтече през 2030 г.
С избора ѝ ГЕРБ получава и потенциален вариант за служебен премиер, ако се стигне до предсрочни избори. Причината е, че омбудсманът е сред длъжностните лица в т.нар. "домова книга", от която президентът може да избира временен министър-председател - по силата на последните промени в Конституцията.
Изненадваща се оказа подкрепата за Делчева от социалистите, които по време на дебата се обявиха в подкрепа на номинацията на Мая Манолова, която е и лидер на коалиционният им партньор "Изправи се, България". Гласовете на депутатите от БСП се оказаха ключови за това по време на избора да не стигне до балотаж и Делчева да бъде избрана още на първи тур. На практика с вота си партията демонстрира лоялностт към ГЕРБ и управлението, а не към партньорите в "Обединена левица".
Кандитатите са поста бяха общо петима - Манолова, която е и бивш омбудсман, Антон Станков - правосъден министър от времето на НДСВ, Мария Матева, която е била в Комисията за защита на личните данни, Джема Грозданова - бивш депутат от ГЕРБ и част от формацията на Цветан Цветанов, доскорошния шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргатиров. Всеки от тях беше подкрепен от малък борй депутати. Групата на ПП-ДБ гласува за Димитър Маргаритов и Джема Грозданова. Антон Станков получи "за" само от АПС (фракцията на Ахмед Доган) и от един депутат от "Възраждане", а Мая Манолова бе подкрепена от БСП, АПС и "Величие" и така взе 38 гласа "за".
Изборът на нов омбудсман се проведе в режим на спешност след повече от три месеца отлагане, въпреки че номинациите бяха ясни.
Една от причините за форсирания избор са приетити миналата седмица правила за избор на членове на комисията за противодействие на корупцията. Според тях кандидатите за членове на КПК ще се оценяват от номинационна комисия, състояща се от петима души души, посочени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Сметната палата и Омбудсмана. Те ще могат да взимат решения и с непълен състав. Тази поправка в правилата предизивика критики от опозицията, според която тя се налагала, защото настоящото мнозинство не може да намери достатъчно удобни и послушни кандидати за поста.
"Кандидатура на посолствата" срещу "ОмбудсМая"
Дебатът по избор на нов омбудсман премина при мижав интерес от народните представители и почти празна зала. Дискусията се оказа по-кратка от четенето на доклада от изслушването на претендентите и представянето им в пленарната зала, като най-активни в нея бяха депутатите от "Възраждане".
Лидерът на проруската формация Костадин Костадинов нарече Велислава Делчева "кандидатурата на посолствата" и "кандидатът на Борисов и Пеевски". Той намеси дори "международното положение" в избора, недоволен от биографията на Делчева, която е участвала в организации като Американската агенция за международно развитие (USAID) и "Отворено общество". Според Костадинов Делчева е човек на американската Демократическа партия и изборът ѝ можел да предизвика реакция от администрацията на Доналд Тръмп.
Подкрепа за Мая Манолова дойде от "БСП-Обединена Левица". Депутатът Нина Димитрова защити кандидатурата ѝ с думите, че именно Манолова е направила институцията най-уважаваната в България и с право е заслужила прякора си "ОмбудсМая". Според нея тя е най-подходящият човек за поста, който още от първия ден може да започне работа.
Според Любен Дилов от ГЕРБ обаче срещу кандидатурата на Манолова стои аргументът, че е прекрачила границата и е минала от страната на гражданите към страната на политиците, когато е създала своя собствена партия ("Изправи се България".). По повод изказването на Костадинов той добави, че, омбудсманът е една от малкото институции, която може да сезира Конституционния съд от името на гражданите, а това е важно предвид липсата на възможност за индивидуална конституционна жалба.
Кой е новият омбудсман и какво ще работи
Велислава Делчева беше предложена за омбудсман от депутатите от ГЕРБ Росица Кирова и Анна Александрова. Тя е юрист и от февруари т.г. е ръководител на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм към Министерството на правосъдието. През последните близо две години и половина е била координатор за България на програмата на USAID за Централна Европа за върховенство на правото, правен експерт в Конституционния съд, Между 2007 и 2018 г. е била председател на Програмата за развитие на съдебната система От 2013 до 2017 е работила в Министерството на правосъдието. Била е около 5 години и експерт в Институт "Отворено общество" по координиране на проекти за съдебната реформа и върховенството на правото.
Една от първите задачи на Делчева ще бъде да номинира свой заместник и да избере кой от институцията ще стане част от т.нар. номинационна комисия, която ще изслушва и оценява кандидатите за членове на антикорупционната комисия. В момента част от задълженията на омбудсмана се извършват от главния секретар Айсун Авджиев и началника на кабинета Катя Христова-Вълчева.
Макар от омбудсмана да не зависят неща като цените на парното и водата и други пряко свързани с бита на гражданите въпроси, той - на книга - е застъпникът за интересите им, когато с действие или бездействие държавни и общински органи засягат или нарушават техните права и свободи. Според закона омбудсманът е независим в своята дейност и се подчинява само на законите на страната и международните договори, ратифицирани и влезли в сила в България.
Неговите задължения включват:
- да разглежда жалбите и сигналите на граждани и да прави проверки по тях;
- да се среща с гражданите в предвиденото за това приемно време;
- да се намесва в случаите, когато е необходимо да бъдат зачетени правата и свободите на гражданите
- да осъществява функции, свързани с Националния превантивен механизъм;
- да изпраща становища по законопроекти и предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;
- да сезира Конституционния съд;
- да отправя искане за приемане на тълкувателно решение до Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
От сайта на институцията се вижда, че там работят над 50 души - обща и техническа администрация, експерти по различни направления, технически и помощен персонал. Те са разпределени в няколко дирекции, между които "Права на хората с увреждания и дискриминация", "Права на детето", Социални права, образование, здравеопазване и околна среда", "Право на собственост", "Права на потребители на административни и обществени услуги".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
