Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Един от най-големите донори на руския бюджет, най-големият производител на природен газ в света, основен доставчик за Европа в продължение на повече от 50 години и допреди няколко години най-печелившата руска компания. Всичко това е руският държавен гигант "Газпром". Или беше? Днес компанията вече е състояние, в което всяко друго дружество би поискало държавна помощ.
Заради войната в Украйна, започната от Русия през февруари 2022 г., износът за Европа се е сринал и ще продължава да се срива, а нито вътрешният пазар, нито нов тръбопровод с Китай ще могат да компенсират последиците от това, пише в свой анализ "Financial Тimes".
Изданието цитира доклад, изпратен до ръководството на газовия гигант, според който доставките за Европа ще възлизат на между 50 и 70 млрд. куб. м. на година до 2035, което е едва една трета на износа, осъществяван преди войната.
"Санкциите срещу "Газпром" и енергийния сектор са довели до свиването на износа до стойности, при които нивата от 2020 г. ще бъдат достигнати отново едва през 2035 г.", се посочва в доклада.
Документът от над 150 страници е завършен в края на миналата година и според авторите му дава най-ясна представа за това как санкциите на Запада срещу Москва са се отразили както на компанията, така и на руската енергетика като цяло.
"Картината е много мрачна. "Газпром" е в задънена улица и (ръководството) много добре осъзнава това", обяснява Елена Рибакова от Вашингтонския световен икономически институт "Питерсън".
Миналата година "Газпром" отчете загуба от близо 7 млрд. долара - невиждана от 1999 г. насам - именно заради сериозния спад на газовите доставки за Европа.
По официални данни делът на руския газ, внасян по газопроводи в ЕС, е намалял от над 40% през 2021 г. на около 8% през 2023 г. Заедно с вноса на втечнен природен газ общо на Русия се падат по-малко от 15% от общия внос на газ в ЕС.
Всъщност в края на 2024 г., когато транзитът на газ през Украйна за Европа окончателно спре, продължението на газопровода "Турски поток" през територията на България за Сърбия и Унгария остава единствената тръба, по която тече руски газ към Европа. Вносът на природен газ от Русия, за разлика от петрола, засега не подлежи на санкции от ЕС. Това не значи, че ситуацията не може да се промени в бъдеще.
Според анализатори компанията неведнъж е поръчвала външни проучвания дали и при какви условия може да получи допълнително финансиране заради тежката ситуация, в която е изпаднала.
"С такъв доклад съвсем спокойно можеш да поискаш държавна помощ, но в Кремъл са доста твърди и едва ли ще позволят това", казва Сергей Вакуленко, бивш ръководен кадър в "Газпром Нефт", а сега част от Carnegie Russia Eurasia Center в Берлин.
Според доклада ударът по доставките на "Газпром", които в момента преминават през два от петте съществуващи тръбопровода, е много по-сериозен, отколкото последиците върху тези на втечнен газ, и износът през тях ще продължи да намалява.
В същото време, ако Украйна не поднови договора за пренос през нейна територия, който изтича тази година, няколко държави в Южна Европа, ще получават газ само през Турция и България.
След началото на войната почти всички основни тръбопроводи, по които се доставя руски газ за Европа, бяха спрени, като през 2022 г. доставките към няколко държави бяха напълно прекратени - едностранно от "Газпром" - след като те отказаха да плащат за горивото в рубли, както поиска Владимир Путин.
България и Полша бяха първите страни, на които "Газпром" спря доставките. Преди седмици стана ясно, че "Булгаргаз" се присъединява към няколкото други европейски компании, които миналата година заведоха арбитражни дела със сходни мотиви: едностранно нарушени дългосрочни договори за доставка на газ от страна на руския енергиен гигант.
Затова според доклада усилията на "Газпром" сега са насочени към намирането на нови пазари, които да ѝ позволят да се върне към годините на растеж.
В опит да компенсира загубите в Европа след началото на инвазията, сега Русия се надява да намери пазар в Китай чрез тръбопровода "Силата на Сибир-2" с очакван капацитет от 50 млрд. куб. м. на година, който по план трябва да е готов до 2030 г.
"Основният проблем е, че голяма част от приходите на "Газпром" идваха от Европа. И че след като тези пазари бяха изгубени, доставките няма как да бъдат пренасочени към други пазари, които предлагат подобни условия," коментира Крег Кенеди, анализатор в Харвард.
В доклада се посочва и че заради санкциите компанията все по-трудно намира турбините, които осигуряват безпроблемното протичане на природен газ в тръбопроводите, както и резервни части за тях.
Санкциите на ЕС, САЩ и Великобитания срещу физически и юридически лица в Русия бяха въведени, за да се ограничат възможностите на руската икономика и съответно способността на Москва да продължи да финансира войната си в Украйна.
В същото време, за да поддържа позицията си на вътрешния пазар, "Газпром" ще трябва да отстъпи монопола върху газовата инфраструктура, но и да поиска известни преференциални условия.
"Тъй като "Газпром" няма собствена надеждна технология за производството на големи количества втечнен газ, тя е единствената компания, която продължава да изнася тръбен газ, а с намаляването на количествата по тръбопроводите, се очаква той да изгуби и водещото си място на енергийния пазар", пише още в доклада.
Според Кенеди, за да излезе от задънената улица, "Газпром" ще настоява или да бъдат либерализирани цените на природния газ или държавата да освободи компанията от плащането на данъци.
