Катастрофата на социолозите 2

"Вярвате ли на социолозите?", беше един от въпросите, които "Господари на ефира" поставиха на Асен Василев преди изборите.

"Да, когато говорят с нас, не пред камерата", отговори тогава бившият служебен финансов министър.

Когато през април социолозите катастрофираха в измерването на предизборните настроения в България, никой не си представяше, че прогнозни грешки с толкова големи отклонения може да се повторят - и то само след половин година.

Е, можело.

Нито една от големите социологически агенции не позна победителя на парламентарните избори от 14 ноември - "Продължаваме промяната". Нито една агенция не позна разликата между първия и втория (ГЕРБ), защото никой не допусна дори хипотетично, че Кирил Петков може да изпревари Бойко Борисов. Малцина се осмелиха да дадат вероятност, в която ПП е с +/- 1% по-висок резултат от БСП.

Нито една агенция не позна главоломния срив на Българската социалистическа партия при третите поредни парламентарни избори за 2021 г. - забележете, никой не си коригира "представителните" извадки, които без изключение показваха системно и необосновано надценяване на БСП от социолозите.

Самосаботажът на "Има такъв народ" в 46 Народно събрание се случи пред очите на всички - беше практически невъзможно това да остане невидимo и за авторите на сондажи.

Но това, което нито една агенция не регистрира, е опасността "Възраждане" на Костадин Костадинов не просто да влезе в Народното събрание, а да се окаже сравнима политическа сила по тежестта си с "Демократична България".

Форсирането на подкрепа от чужбина за ДПС с над 82 000 гласа (при по-малко от 30 000 бюлетини зад граница на изборите на 11 юли) е феномен, който също връхлетя българската социология напълно неподготвена.

Това не е проблем само на гилдията. Това е проблем с обществена значимост. За втори път през 2021 г. гражданите на страната правеха своя избор, изправени пред криво, замъглено огледало, без обективна информация, на база на която да преценят рисковете и възможностите пред себе си.

Проблемът не само в това, че тълкуването на прогнозни сценарии навлиза в полето на пропагандата, щом няма база в полето на науката - и то в кампания, която преднамерено внушаваше "гигантски манипулации" на вота.

Липсващата социология е липсващата система за ранно предупреждение в едно общество, изложено на постоянно токсично облъчване с див, понякога смъртоносен популизъм.

Какви са отклоненията от последните "моментни снимки" на 8 социологически агенции, сравнени с междинните резултати на ЦИК (данните ще бъдат обновявани редовно до излизането на 100% обработени протоколи).

Какво са си казвали в щаба на ПП със социолозите, няма как да гадаем, но "ластиците" между действителния резултат и предварителните прогнозни данни за коалицията се скъсаха в лицето на някои от най-големите агенции.

Колкото и смешно да звучи, Кольо Колев и "Медиана" май са били най-близо до истината - "само" 33% е отклонението между техните предсказания и реалния дял на подкрепата за Петков/Василев. Без изключение, всички агенции са подценили масивно представянето им.

В интерес на истината, прогнозирането на чисто нов политически субект с 4-месечно публично присъствие е маневра от висшия пилотаж. Това, което социологическите таблици не казваха към 10 ноември, е, това, което аналитичните данни на онлайн-медиите показваха недвусмислено в деня за размисъл и в деня на изборите.

Трафикът от Google към статиите, в които се съдържаше информация за кандидатите в листите на "Продължаваме промяната", беше извънредно висок и стабилен през последните 48 часа - хората се запознаваха с бъдещите си народни представители в последния момент.

Неспособността да се предвидят първите две места в класирането водеше и до неспособност да се прогнозира кой ще има водеща роля при коалиционните преговори в 47 Народно събрание. БСП беше надценена от всички, дори от онези, които я нареждаха (погрешно) на трето място.

Интуицията беше вярна: ГЕРБ продължава да е нежелан партньор за властта. БСП продължава да се радва на стратегически изгодна позиция, докато губи все повече от обществения си авторитет под ръководството на Корнелия Нинова.

Социологията не видя нещо, което изглежда очевидно: че изкуствените битки на Нинова с джендър идеологията и омаловажаването на Covid-19 не помага на БСП, а на "Възраждане", като нормализира тяхната платформа.

Странни отклонения има и при ДПС - обичайната практика на социолозите е да повишават леко техния резултат в предварителните си прогнози, като грешката рядко е от такъв мащаб, че да не съвпадне с окончателното им позициониране.

Ноември 2021 г. показа обратното - подценяване на партията, като при някои се виждат почти 30% отклонение между "снимката" на предварителните настроения и краен резултат.

Защо всички сгрешиха този път? Защото нито една агенция не разполага с представителна извадка, която да покрива гласовете на българите в чужбина - и за трети поредни избори това направи предварителните им сондажи безсмислени.

Опашките пред секциите в чужбина изненадаха всички на 4 април, същият феномен направи "Има такъв народ" първа политическа сила на 11 юли - сега и третият парламентарен вот отново хвана социолозите неподготвени.

Сривът на "Демократична България" донякъде беше предсказуем - особено след финалните поражения, които кандидатът за президент Лозан Панов нанесе върху доскорошните си съмишленици. Само "Алфа Рисърч" и "Маркет Линкс" са предположили, че ДБ може да вземе повече гласове от "Има такъв народ" и/или ДПС.

Данните на всички останали са толкова далеч от истината, че по-скоро може да се тълкуват като отгатване, а не обоснован извод.

Разминаванията при партиите около четирипроцентовата бариера изглеждат най-малки като пунктове - в рамките на допустимата грешка при всяко изследване.

Ефектът от тези отклонения обаче може да е фатален. ИБГНИ на Мая Манолова остана без парламентарно представителство с доста по-нисък от очаквания резултат.

За сметка на това "Възраждане" може би ще прескочи 5 процента, което не беше очаквано от нито една агенция преди 14 ноември - дори при "Екзакта", които правилно отчетоха проблема със спадащата избирателна активност в последната седмица на кампанията.