В крайбрежно кафене в Лимасол Алексей Волобоев преглежда съобщенията на телефона си от групов чат в Telegram, озаглавен "Финансова помощ в Кипър".
"Това се превърна в руската банка на Кипър", шегува се руският бизнесмен пред Politico.
Чатът вече има близо 1 600 участници и се използва като черен пазар за размяна на рубли и евро - транзакция, която става все по-трудна, след като Москва изпрати войските си в Украйна. Не само защото Европейският съюз наложи санкции над Русия - и Кремъл също въведе ограничения към преводите в чужди банки.
Волобоев превежда част от съобщенията: "Продавам 3200 евро за 74 рубли на евро," гласи едно о от тях. "Продавам 20 хиляди евро", казва друго.
Когато за пръв път европейските санкции удариха руската финансова система, това се отрази тежко и на Лимасол. Туристическият град се е настанил на крайбрежието в южен Кипър и напоследък се е превърнал в руско убежище. Местните дори го наричат "Лимасолград".
Изведнъж обаче огромната руска общност в града се сблъсква с нова реалност. Активите на руснаците са замразени. Много от тях нямат достъп до банковите си сметки. Паричните преводи от Русия са ограничени.
Кипърци остават шокирани. Възможно е да загубят любимите си клиенти, осъзнават те. Туроператорите, собствениците на хотели, счетоводителите, адвокатите, агентите - почти всеки се оказва засегнат.
Тогава се появяват и въпросните групи в Telegram - опит за поддържане на обичайния живот. С трайно нестабилната ситуация, редовно пристигащите нови санкции и войната, която навлиза в четвъртия си месец, цари несигурност.
"Изведнъж в кипърската банкова система се появи русофобия," разказва Волобоев, който преди време основава политическа партия в страната, но твърди, че корупцията го разочарова и го кара да прекрати това свое начинание.
"Имам кипърски и руски паспорт. Но банките не се интересуват от кипърския ми паспорт - казват ми "Ти си руснак, няма да ти помогнем." Много от приятелите ми преместиха парите си в България или на други места отвъд Европейския съюз."
Резултатът от ситуацията - град и държава, които са оставени да гадаят какво им е подготвило бъдещето.
Много кипърски компании, които работят с руснаци, преустановяват дейността си, а част от емигриралите руснаци се насочват отвъд острова. Въпреки това в същото време има нова вълна от руснаци, украинци и беларуси, които пренасочват бизнесите си към Кипър.
Изходът от настоящото развитие ще определи бъдещия образ на Лимасол и Кипър.
Всичко е руско
Руското присъствие е вездесъщо в Лимасол, където слънцето не спира да свети, а температурите редовно надскачат 30 градуса.
Надписите на магазините, на адвокатските и счетоводителски кантори - на почти всичко - са написани на руски и английски. Големите небостъргачи от скоро се извисяват по бреговата линия и карат Лимасол да прилича повече на Дубай, отколкото на населено място на древен средиземноморски остров - те представляват физическия отпечатък на притока на руски средства. Билбордове из целия град рекламират пищни апартаменти.
Ако се качите в автобуса, което руснаците рядко правят, ще видите, че спирките се обявяват първо на руски, а чак след това на гръцки. Улиците са осеяни от магазини за кожи и руски ресторанти. В яхтеното пристанище руският е също толкова разпространен, колкото и гръцкият.
"Една от вечните характеристики на Лимасол е промяната," разказва кметът Никос Николаидис. "Той никога не е бил статичен, а е пристанищен, отворен град, който постоянно се влияе от външния свят."
През 80-те години на 20 век конфликтите в Близкия изток отвеждат голям поток от ливански бизнесмени на острова. Местните все още наричат част от града "Хълмът на шейха".
В началото на 90-те години постсъветски фигури като Слободан Милошевич пристигат с куфари, пълни с пари. Градът отдавна служи като банков дом за руските богатства и приютява широк спектър от гости - от търговци на оръжие до фирми за хазартни игри и порнографски уебсайтове. Днес рускоговорящата общност в Лимасол наброява около 50 хиляди души в град с общо 237 хиляди души население.
"Кипър е обиден от начина, по който нашите европейски партньори гледат на нас," казва Корнелиос Корнелиу - генералният секретар на местното Министерство на външните работи.
"Кипър не е имал нещастието да преживее горчивия опит, през който нашите европейски партньори са преминали със Съветския съюз. Намира се в съвсем различен ъгъл на европейския континент в Източното Средиземноморие и най-големият ни проблем идва от страна от НАТО," добавя той, визирайки Турция, която заема северната част от острова.
Корнелиу подчертава, че Кипър не е имал колебания при подкрепата на санкциите срещу Кремъл, но въпреки това предупреждава, че подобно наказания могат да се върнат към Европа като бумеранг.
Кметът отхвърля прякора "Лимасолград" - смята го за преувеличение: "Наличието на рускоговорящи жители на бизнес, социално и културно ниво е предимство за града, положително присъствие и ние определено искаме да го задържим."
Руската общност остава на острова дори и след банковата криза през 2013 година. Това обаче не е само избор на начин на живот - в началото на финансовото стабилизиране местното правителство раздава на много руснаци дялове в кипърските банки като компенсация за загубите им.
През последните години напрежението се покачи - през 2018 година САЩ притисна Кипър да засили разследванията си срещу руското пране на пари на територията си, а през 2020 година бе премахната "златната виза", която даваше право на чужденци да получат паспорт срещу значими инвестиции в страната.
Рамо до рамо
В Лимасол хиляди украинци отдавна се смесват с руската общност. За кипърците те на практика представляват една група. Сега обаче съвместното им същестуване става по-сложно.
Повече от 10 хиляди украинци пристигнаха наскоро на острова, бягайки от войната. Там те застанаха до хиляди руснаци.
"Лимасол се радваше на специално общество, в което, въпреки големия процент чужденци, всички имаха силна социална връзка, взаимно уважение и поддържаха добри отношения," казва Николаидис. "Войната беше шок за всички ни."
24-годишната Катерина Калухина пристига от Украйна преди четири месеца - точно когато войнствената реторика на Москва започва да се разгаря. Намира работа като сервитьорка в кафене, собственост на руски бизнесмен. И войната започва.
"Малко е неудобно, че в момента се намирам на място с толкова много руснаци, но тук има и много украински бежанци," разказва тя пред Politico. "Не ми харесва, когато хората започнат да обсъждат ситуацията в Украйна - почувствах се особено зле, когато видях привърженици на Русия с руски знамена."
Гъркинята Сузана работи в магазин за дрехи. Преди време руски клиенти ѝ се оплакват, че са били преследвани по улицата, след като хора са ги чули да говорят на родния си език.
"Кипърците гледат отстрани и си казват "Какво е това?" До преди два месеца за тях всички бяхме руснаци," допълва Волобоев.
Местните предприемачи и власти говорят за изселване на бизнеса от Лимасол в дните след началото на войната. Много компании, които работят основно с руснаци, затварят, тъй като санкциите правят дейността им несъстоятелна.
Ефектът от инвазията се разстила и до днес. В края на март RCB Bank - кредитор, създаден като дъщерно дружество на руската VTB Bank, обяви, че преустановява операциите си. Руският оператор на танкери Sovcomflot също се готви да закрие бизнеса си.
"Със съпруга ми не мислехме да живеем постоянно тук, но досега не сме възнамерявали и да си тръгваме," казва 31-годишната Кейт - рускиня, работеща като счетоводител в Лимасол. "Сега вече го планираме, ще видим как ще се развият нещата в следващите месеци."
Корнелиу отбелязва, че докато едни фирми затварят, има и нарастващ брой на руски, беларуски и украински предприемачи, които проявяват желание да открият бизнес в градове като Лимасол. Най-голям е интересът в ИТ сектора.
Туризмът обаче ще понесе несъмнени щети. Преди войната руснаците представляват 25% от туристическия поток. Хотелите се опитват да се насочат към нови пазари, но подобна промяна отнема време.
„Коефициентът на заетост в Лимасол в момента е 30-35%, докато в предишни години вече е бил около 70-75 на сто. Руснаците пристигаха в началото на лятото“, казва Филокипрос Русунидис, ръководител на кипърската федерация на хотелиерите.
Цените на недвижимите имоти продължават да се покачват, особено тези на месечните наеми. Един от агентите в сферата, Петрос Лазару, посочва, че три компании са се свързали с него през последните няколко месеца, за да потърсят офиси и жилища за своите служители - по около 150 души всяка.
„Нашият сектор няма да умре, ще се възстанови“, оптимист е Кириакос Йорданоу, генерален мениджър на Института на дипломираните експерт-счетоводители на Кипър.
„Би било добре да разполагаме с големи индустрии, като Германия или Франция, но ние сме малка страна с море и слънце, така че се връщаме към услугите“, добавя той. "Нашият начин на мислене трябва да се промени, а не нашият бизнес модел."
По негови думи Кипър в момента преживява период на "дерусиянизация". Според него големият проблем не е в националността на инвеститорите, а в съмнителния характер на техния бизнес.
Адвокати и счетоводители в града искат Европейският съюз да предостави повече подробности за това кои точно санкции се прилагат и за кои компании. Желанието им е Съюзът да позволи на руснаците поне да плащат дългове към кипърските компании за услуги, предлагани преди възникването на санкциите.
Най-голямото опасение на местните е, че скоро ще бъдат забранени одиторските и правните услуги на руснаците, живеещи в Лимасол.
„След това ще преминем от финансови към расистки санкции“, казва Йорданоу. „Навсякъде ще се появяват трупове без гробари.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
