Китай обяви, че се цели в това да осъществи пик на парниковите си емисии до 2030, а до 2060 г. да постигне въглеродна неутралност. Тази стъпка съобщи президентът Си Дзинпин по време на своята реч на онлайн срещата за 75-ата годишнина на ООН.
Новината е значителен ход към климатична промяна, но е изненадваща в контекста на факта, че Китай е най-големият източник на въглероден диоксид в света. Страната изпуска 28% от световните емисии.
Глобалните преговори за климата зациклиха през настоящата година заради пандемията, а конференцията, организирана от ООН, бе отменена за 2021 г. Очаквания за прогрес по темата нямаше, докато Пекин не изненада останалите страни със своя амбициозен план. Си Дзинпин призова всички държави да се стремят към „зелена икономика“.
„Имаме за цел да видим пика на въглеродните емисии до 2030 и да постигнем въглеродна неутралност до 2060“, каза той. За справка – ЕС си постави за цел да е напълно неутрален до 2050 г.
Парниковите емисии в Китай продължиха да растат през 2018 и 2019, макар голяма част от света да започна да избягва все повече изкопаемите горива. И докато пандемията от Covid-19 принуди Пекин да намали въглеродните си емисии с 25% през пролетта, до юни те отново се покачиха. Предприятията, работещи с въглища, отвориха врати, а тежката промишленост се задвижи, както преди.
Експертите смятат, че изявлението на Дзинпин идва в правилното време, тъй като чрез него китайският лидер опитва да излезе на челна позиция пред САЩ по този въпрос. Вашингтон все още отказва да предприеме действия относно климатичните промени.
„Обещанието за климата на Си Дзинпин – минути след речта на Доналд Тръмп – е смел, но и добре преценен ход“, смята Ли Шуо – експерт по китайската политика за климата и член на Greenpeace Asia. „То демонстрира постоянния интерес на Си да използва лостовете на климатичния въпрос за геополитически цели“, каза той, цитиран от BBC.
През 2014 президентът на Китай и държавният глава на САЩ Барак Обама сключиха изненадващо споразумение за климата, което се превърна в ключов градивен блок за Парижкото споразумение, подписано през декември следващата година.
„Играейки картата с климата по различен начин този път, Си не само пое така нужната инициатива за глобалните промени в климата, но представи интригуващ геополитически въпрос пред света: Китай продължава напред, за разлика от САЩ. Ще я последва ли Вашингтон?“, каза Ли Шуо.
Съществуват още много въпроси без отговор, включително какво точно е имал предвид държавният глава на Китай под „въглеродна неутралност“ и какви действия ще предприеме страната, за да осъществи целта си.
„Днешното изявление на президента Си Дзинпин, че Китай възнамерява да достигне въглеродна неутралност до 2060, е голяма и важна новина“, смята бившият пратеник за климата на САЩ в ООН Тод Стърн. „Само преминаването на пика на емисиите „преди 2030“ обаче няма да е достатъчно, за да постави Китай на скоростното влакче към неутралност. Това все пак е много окуражаваща стъпка“.
Китай обаче е не само най-големият „производител“ на парникови емисии, но и най-големият спонсор на енергетиката с най-мащабния пазар. Директорът на британския тинк танк Energy and Climate Intelligence Unit (ECIU) – Ричард Блек, смята, че решенията на Пекин да изостави изкопаемите горива ще повлияят на целия свят по темата с климатичните промени и ще дадат тон на прогреса в тази насока.
Изявлението на Си Дзинпин е отговор на ЕС, чиито лидери призоваха китайският президент да предприеме стъпки към намаляване на вредните емисии. „Неговият ход показва, че международните опити за климатична промяна остават живи въпреки усилията на Доналд Тръмп и бразилския президент Жаир Болсонаро в навечерието на глобалната климатична конференция GOP26 в Глазгоу“, смята Блек.
Прочетете още:
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
