Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Точно 85 лодки с представители от 205 национални олимпийски комитета преминаха по река Сена по време на откриващата церемония за Олимпийските игри в Париж. Спортисти вееха гордо националните си флагове, докато държавите им бяха обявявани по име една след друга. 60 състезатели от една народност обаче не получиха тази възможност - те развяваха неутрално знаме и пътуваха в лодка на несъществуваща държава.
На Олимпийските игри тази година има десетки тайвански състезатели в различни дисциплини - бадминтон, бокс, стрелба, гимнастика, тенис на маса, джудо. В нито едно тяхно участие обаче няма да чуете името на острова, откъдето те идват - Тайван. Няма да видите и националния му флаг в червено и синьо.
Вместо това тайванските спортисти се съревновават като представители на Китайско Тайпе - наименование, измислено специално за Олимпийските игри и международните спортни състезания. Атлетите използват неполитически флаг, известен като "Знамето със сливовия цвят". По време на церемониите по връчване на златни медали не звучи химна на Тайван "Три народни принципа“, а друга патриотична песен, която се смята за второстепенен национален химн, съставен от друг композитор.
На 10-ия ден от Игрите Китайско Тайпе има 1 злато - в бадминтона за мъже, и 3 бронзови медала - в гимнастиката, стрелбата и бокса. Сред атлетите от Тайван, за които се заговори, е боксьорката Лин Ю-тин, за която изключената от Международния олимпийски комитет Международна федерация по бокс твърди, че не е жена. Доказателства за това твърдение не са показани.
Тайван не е международно призната държава. Към 2024 г. само 12 страни, сред които Гватемала, Парагвай и Хаити, официално признават суверенитета ѝ. По-голямата част от държавите в света се придържат към т.нар. политиката на "единен Китай", която смята Тайван за отцепническа провинция на Китай.
Тайван има свое самостоятелно правителство, известно като Република Китай. То е различно от четвъртата най-голяма по площ държава - Китайската народна република, но между двете има сложна историческа връзка.
Пекин смята острова, който се самоуправлява демократично, за част от своята собствена територия. Комунистическата партия реагира критично на всяко развитие, което би могло да се интерпретира като намек за евентуална официална независимост на Тайван.
Защо Китайско Тайпе?
Само по себе си Китайско Тайпе дори не е отделен географски регион или място, което може да посетите. Това е термин, използван само в международен контекст - по-специално за спортни събития или от спортни организации.
Обяснението за всичко това се крие, както почти всичко в международната политика - в историята. Казусът датира от 1945 г., когато в Китай избухва жестока гражданска война.
Комунистите тогава се борят да поемат контрол срещу националистическата фракция на Гоминдан (КМТ). През 1949 г. първите постигат целта си и войната окончателно приключва. Комунистическата партия взима властта и Китай става Китайската народна република. А Гоминдан се премества на остров Тайван, където запазва системата си на управление.
Така на практика се противопоставят две страни, които претендират за името Китай - голямата Китайска народна република на комунистите (КНР) и Република Китай (РК), която е разположена на остров Тайван.
След оттеглянето си на острова партията Гоминдан продължава да вярва, че именно тя е законният владетел на Китай и че един ден ще се върне и ще събори комунистическия режим.
Историята създава предизвикателство за Международния олимпийски комитет, тъй като всяка държава може да има само един отбор от олимпийци. А по това време и КНР, и РК претендират, че представляват "истинския" Китай.
Първоначално Република Китай (Тайван) е призната като участник в международните спортни състезания. Но през 1952 г., за да успокои Китайската комунистическа партия, Олимпийският комитет изисква РК вече да използва друго име в състезанията. Тя не се съгласява и се оттегля от Олимпийски игри същата година.
Така Китайската народна република за първи път се състезава на най-голямото спортно първенство. Следват обаче годините на Студената война, в които държавите от съветския блок бойкотират Игрите. Комунистите отказват участие в Олимпиадата през 1956 г., а през 60-те години се оттеглят от международния спорт.
Без китайска комунистическа опозиция, на Република Китай (Тайван) е позволено да се състезава на олимпийските игри в продължение на почти десетилетие. Атлетите от острова бързо и широко стават известни като отбора на Тайван. Правителството обаче не харесва особено това и настоява спортистите да бъдат представяни само като от Република Китай - всичко друго би могло да се сметне за отстъпка от претенцията, че това е "истинският" Китай.
Всичко се променя, когато през 1971 г. Китайската народна република е приета в ООН. Тайван е изключен. Моментът представлява повратна точка в историята на международните отношения.
Отразява се и на олимпийската сцена. КНР става легитимният и единствен представител, който да носи името Китай. На Игрите в Монреал през 1976 г. Република Китай (Тайван) няма право да се състезава под това име. Международният олимпийски комитет (МОК) дава предложение и настоява атлетите от отбора да се съревновават като представители на "Тайван". Но това не се случва.
Китайската народна република не признава Тайван като отделна суверенна единица и е против използването на самостоятелното име. Политическото ръководство на острова също не желае да използва това понятие.
Следват опити в търсене на компромис.
Така през 1979 г. МОК приема "Резолюцията от Нагоя", с която признава Олимпийския комитет на Китайската народна република като "Китайски олимпийски комитет", а Олимпийския комитет на Република Китай (Тайван) - като Китайско Тайпе.
Китайско Тайпе е представено за първи път на Олимпийските игри през 1984 г., когато домакин на игрите е Лос Анджелис, САЩ.
Последни развития
През 2018 г. тайванските граждани гласуваха на референдум дали името на представителството им в спорта бъде променено от "Китайско Тайпе" на "Тайван". Националното допитване обаче се провали - избирателната активност беше под границата от 25% от избирателите, макар и с малко. Така предложението увисна.
Но дори и ако в допитването бяха участвали повече граждани с право на глас, смяната на името също можеше да бъде отхвърлена - 4 915 433 тайванци гласуваха "против" промяната срещу 4 122 737 "за". Много от тайванците тогава се опасяват, че евентуално промяна би отнела на острова шанса да се състезава на Олимпийските игри в Токио - заради силното влияние на Китай на международната сцена.
