Чистка в ДАНС и порив за "реформа". Как изглежда битката за назначения в службите Снимка: © Росен Желязков/Деньо Денев, ДАНС

Насред август по върхвете на ДАНС започнаха рокади - пенсионират се изненадващо местни директори в агенцията.

По същото време, докато далеч не само депутатите са във ваканция, премиерът Росен Желязков заговори за законодателни промени в службите за сигурност. Властта от месеци не успява да сложи титуляри на два ключови поста - председател на ДАНС и главен секретар на МВР. Обвинява за това президента Румен Радев.

По закон без одобрение и подпис от държавния глава правителството не може да назначи хора на тези две позиции. Подозренията за рокадите в ДАНС са, че тече "чистка" на кадри, свързвани с Радев.

Кои са пенсионираните

Директорите на агенцията в Пловдив и Варна – Николай Петров и Кирил Димов – бяха пенсионирани в рамките на два дни. Техните постове временно се поемат от други ръководители в системата. Според източници на „Булевард България“ се махат хора, смятани за близки до президента. Казват, че зад това стои Делян Пеевски.

Николай Петров и Кирил Димов

Името на Кирил Димов е свързвано с президента – той дори е бил спряган за директор на ДАНС, но отказал поста. Тогава е назначен друг вече бивш началник в агенцията - Пламен Тончев.

Според същия източник Димов „работел добре с руснаците“, но не това, а предполагаемата връзка с Радев е решаващият мотив за изненадващото му пенсиониране.

Подобна е била и съдбата на Николай Петров в Пловдив, чийто контакт с държавния глава минавал през президентските съветници Николай Копринков и Пламен Узунов (и двамата от Пловдив), гласи неофициалната версия за рокадите. Официална версия няма.

Какво иска Желязков

Тези промени в ДАНС стават на фона на изказвания на Желязков, който от миналата седмица настоява, че липсва институционален баланс и че Народното събрание трябва да върне стабилността чрез законодателни промени. Макар премиерът да не уточнява конкретните си идеи, от думите му става ясно, че визира президентския контрол върху назначенията в службите и особено върху постовете главен секретар на МВР и председател на ДАНС. Това не е първият път, в който настоящата власт се оплаква от "нарушен диалог" - именно заради назначения.

Междувременно кабинетът направи жест към държавния глава, като одобри предложението му Емил Тонев да остане начело на НСО още един мандат. Това е единствената специална служба, която остана под шапката на президентската институция, когато преди 10 години отново ГЕРБ правеше реформи в службите. По закон Радев не може сам да си сложи началник там - трябва му одобрение от Министерският съвет.

На правителственото заседание в сряда Желязков припомни, че държавният глава не проявява същата диалогичност във връзка с назначаването на главен секретар на МВР и председател на ДАНС. Президентът бави процедурите с месеци, твърди кабинетът.

Обвинението, че Радев мотае предложения на кабинета за рокади на върха на ДАНС и в професионалното ръководство на МВР, не е ново, сега само пак е на дневен ред. Отговорът от президенстството беше, че при него не е постъпила писмено нито една номинация за постовете.

Дали правителството вече е подало имена - няма официална информация. Кандидатите не са обявени, но по информация на „Булевард България“ това са Мирослав Рашков за главен секретар на МВР и Деньо Денев за председател на ДАНС. И двамата в момента са на същите длъжности - но временно.

МВР няма редовно назначен главен секретар от април миналата година, когато Живко Коцев бе отстранен от поста си след обвинения за участие в организирана престъпна група и скандала с директорката на митниците. Мирослав Рашков (на снимката), който е временно и.ф., е смятан за близък до бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров от периода на кабинета „Орешарски“. Заради това и други обстоятелства има подозрения и за влияние на Делян Пеевски.

Рашков ръководеше и Националния оперативен щаб по време на изборите през октомври 2024 г., които бяха белязани от тежки скандали за манипулации и фалшификации – най-вече в полза на ДПС-Ново начало и ГЕРБ, макар прокурорски разследвания да не последваха.

Денчо Денев, който оглавява ДАНС след оттеглянето на Пламен Тончев, чийто заместник беше, също е възприеман като човек от кръга около Пеевски. Именно той подписа справката на агенцията, станала основание за блокирането на машинното гласуване през октомври 2023 г. на местните избори. Срещу машинния вот тогава бяха и ГЕРБ, и ДПС.

Денев застана начело на ДАНС въпреки протеста на опозицията. Това се случи след изненадващото оттегляне на Пламен Тончев, когото също така изненадващо ГЕРБ номинира, а парламентът назначи за председател на Комисията по досиетата. С други думи - скоропостижно го понижи, но и трудоустрои.

Тончев беше назначен за шеф на ДАНС по време на служебния кабинет, избран от Радев, с премиер Стефан Янев. Това се случи през 2021 г., когато тогавашният директор на ДАНС, назначен от ГЕРБ - Димитър Георгиев, бе предсрочно освободен.

Именно подозренията за връзки с Делян Пеевски са причината държавният глава да не съгласува назначения на титуляри начело на ДАНС и професионалното ръководство на МВР, твърди източник на “Булевард България”. Въпреки че - ако действително това са номинациите - и без указ от президента те са си на пост.

Това обаче явно не се харесва на управляващите и/или подкрепящите ги (в лицето на "Ново начало", което де юре не е част от властта, но де факто е). Поради тази причина Желязков лансира идея за законодателни промени, които да отнемат правомощията на Радев, а назначенията вече да се правят само от правителството.

Ако това се случи, няма да е законодателен прецедент. През 2013 г. управлявашите тогава БСП и ДПС промениха закона и дадоха на парламента правото да избира шеф на ДАНС - без да се попитва до президента (тогава Росен Плевнелиев, номирин от ГЕРБ). Веднага след това Пеевски беше назначен начело на ДАНС – решение, което доведе до масови протести. Пеевски така и не стъпи в длъжност заради тях. В същия период - при кабинета "Орешарски" - беше премахнато и участието на президента в назначаването на главен секретар на МВР.

Тази практика беше отменена през 2015 г. след идването на власт на втория кабинет на ГЕРБ. Приети бяха актуалните сега закони за специалните служби - с идеята да има баланс при ключови назначения в тях. Поне това присъстваше в мотивите. 10 години по-късно балансът нещо пречи.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Километрично задръстване се образува на магистралата "Тракия" при Вакарел след катастрофа

Движението е възстановено в 11 часа, но трафикът все още не се е нормализирал

11:34 - 22.08.2025
Важно днес

Украйна порази за трети път нефтопровода "Дружба". Доставките на руски петрол за Унгария и Словакия отново са спрени

Нефтопроводът е ключов за доставките до Словакия и Унгария, които все още получават руски петрол

10:50 - 22.08.2025
Политика

САЩ започват проверки на всички над 55 млн. валидни амрикански визи

Спира се издаването на работни визи на чуждестранни шофьори на камиони.

09:02 - 22.08.2025
Текстове от партньори

Wolt и МакДОСТАВКА™ с ново партньорство за още по-удобни доставки

Любимите предложения от McDonald’s срещат новия стандарт в удобството на доставките – и всички печелят

08:59 - 22.08.2025
Важно днес

Три града излизат на протести заради пометените от АТВ в Слънчев бряг

Близки на пострадалите се съмняват, че случаят може да бъде потулен.

08:38 - 22.08.2025
Политика

Номинационната комисия изслушва кандидатите за членове на антикорупционната комисия

Очаква се те да бъдат оценени, като от финалното класиране ще зависи дали ще се оправдаят очакванията за предрешен избор.

08:18 - 22.08.2025
Спорт

"Левски" загуби пред над 30 000 на националния стадион

"Сините" се отдалечават от групите на Лига на конференциите

22:56 - 21.08.2025
Живот

Звездата от Stranger Things Мили Боби Браун и съпругът ѝ осиновиха дете

Актрисата от Stranger Things съобщи, че има дъщеря

20:12 - 21.08.2025