Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Временният градски прокурор на София Емилия Русинова може да се окаже титуляр за поста. Тя е един от кандидатите в процедурата.
Това е втори опит да бъде избран административен ръководител на СГП, след като в предишната процедура единственият кандидат за поста се оттегли по неизвестни причини. Той беше Ангел Илиев от Върховна касационна прокуратура.
Освен Русинова, кандидат за ключовата позиция е и следователят Бойко Атанасов — емблематична фигура в съдебната система, известен с критиките си към ръководството на прокуратурата и с опитите си да се кандидатира за редица постове в съдебната власт.
“Семейството”, “Осемте джуджета”, “Хемусгейт”
Емилия Русинова вече беше начело на СГП между 2016 г. и 2020 г. Впоследствие стана заместник-апелативен прокурор на София. Като такъв тя отстрани тримата прокурори, работещи по делото за източването на 54 милиона лева от строежа на автомагистрала "Хемус". През пролетта на тази година, след пенсионирането на предишния ръководител Илиана Кирилова, Русинова се върна в СГП като временен началник.
Името на Емилия Русинова се появи в показания по разследване на Софийската районна прокуратура (СРП), свързано със сочения за брокер в съдебната система Петьо Петров-Еврото.
Преди безпрецедентното отстраняване на Иван Гешев от поста на главен прокурор, СРП събираше свидетелски показания по линия на Петров и мрежата “Осемте джуджета”.
Любена Павлова — бившата съпруга на Петров, свидетелства, че той е държал в зависимост редица магистрати, сред които настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и тогавашната зам.-апелативна прокурорка Емилия Русинова.
Според твърденията на Любена Павлова, Русинова е била редовен посетител на заведението “Осемте джуджета”, за което Антикорупционният фонд разказа в серия свои разследвания.
Пред прокуратурата Павлова разказва, че Сарафов и Русинова се отчитали на Петьо Еврото “като носели различни постановления, с или без подпис, протоколи за разпити на свидетели и др. За това Сарафов и Русинова получавали в брой възнаграждение, което варирало – 20 000, 30 000, 50 000 до 100 000 лв. Също така П. Петров заснемал срещите си с магистратите”.
Разследването на СРП с показанията на Павлова, по-късно беше обявено за незаконно и прекратено от по-горната инстанция — СГП. Дори прокурорът Константин Сулев, повдигнал обвинение на Петьо Еврото, беше даден на съд от собствените си колеги. Сулев все пак беше оправдан на първа инстанция.
Този опит да се осветлят схемите на търговия с влияние в съдебната власт, без изненади, не се оказа плод на чист професионализъм. Районна прокуратура се самосезира срещу Петьо Еврото в по-широкия контекст на “войната” между Иван Гешев и Борислав Сарафов.
Две години по-късно Борислав Сарафов продължава да е начело на Върховната касационна прокуратура, а Емилия Русинова се кандидатира за шеф на най-голямата окръжна прокуратура в България — СГП.
