Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Малките общини със силни индустрии и с големи предприятия са лидерите в годишната класация за най-високи заплати в България.
Изненадващо - Кнежа се оказва в топ 3, според официалните данни на Националния статистически институт за средната брутна месечна заплата за 2022 г.
Първите три места се заемат от общини, в които са позиционирани водещи компании от добивната индустрия, енергетиката, селското стопанство и преработката на маслодайни култури.
Това показва анализът на данните, който се прави всяка година от Института за пазарна икономика в техния проект "265 истории за икономика".
Това са:
- Челопеч (3 398 лв.)
- Козлодуй (2 949 лв.)
- Кнежа (2 813 лв.)
На четвърта позиция е Столична община (2 475 лв.), следвана от общините Раднево (2 450 лв.), Пирдоп (2 440 лв.) и Гълъбово (2 260 лв.). Топ 10 се допълва от общините Девня (2 156 лв.), Панагюрище (2 050 лв.) и Божурище (1 925 лв.).
Най-често двигателят на високите заплати са компании - износители на продукция с висока добавена стойност.
Енергетиката е един от големите сектори, определящи високи възнаграждения. В дългосрочен план обаче не всички от сегашните лидери в Топ 10 ще запазят местата си - например Раднево и Гълъбово са в зависимост от бъдещото постепенно ограничаване на използването на въглищни централи за производство на ток.
Когато един работодател формира по-голяма част от трудовите доходи в дадена община, средната заплата изглежда по-висока. Но това не означава, че ако отидете в някоя от тези общини, веднага ще си намерите работа, която е с по-добра от тази в София и Варна, или ще има по-добро качество на живот. Големият град си остава притегателен център, казва Петър Ганев от ИПИ в "Добавена стойност" по Дарик.
Кнежа е голямата изненада на класацията, която отразява средното ниво на заплатите по общини за 2022 г.
Общината традиционно е циркулирала около топ 30 на национално равнище, но за първи път рязко се изкачва до трета позиция.
Причината е свързана с извънредно силните условия за сектора на преработката на слънчоглед и производството на слънчогледово олио заради избухването на войната в Украйна.
А Кнежа е "домът" на най-големия производител на олио - "Олива".
"През 2022 г. имаше голям скок в цените на всички селскостопански стоки, но и конкретно в цената на олиото. Имаше едновременно рекордно производство като количество, така и на рекордни цени. Това вече се коригира, но към 2022 в Кнежа има много силна икономика.
"Кнежа е пример за това как в правилните пазарни условия преработващата индустрия може да работи много добре. В рамките на 2 години тази община успя много бързо да се изстреля начело в класацията. Имаше много висок ръст на добавената стойност още през 2021 г. и това се отрази автоматично на 2022 г. Има пример за бизнес, който много добре се възползва от пазарната ситуация и подобрява и средностатистическото благосъстояние на населението", казва Адриан Николов в "Добавена стойност".
Дали тези временни пикове ще са устойчиви както в икономиката на индустриалните зони около София и Пловдив, не е ясно.
Лъчезар Богданов обръща внимание на общините в най-ниската част на класацията, в които средната брутна заплата циркулира около нормативния минимум - от 710 лв. (МРЗ към онзи момент) до 1000 лв.
Интересното е това, че сред изоставащите общини се оказват много от местата, които разчитат на туристическия си сектор.
Такъв е случаят с Петрич и Сандански - средната месечна заплата при тях за 2022 г. е била съответно 981 лв. и 1038 лв., близо три пъти по-малко от Кнежа.
Не е ясно дали наистина служителите получават твърде ниско възнаграждение, или това се дължи на прикриване на доходи заради сив сектор.
Общините в дъното на класацията са характерни с няколко особености.
- демографски проблем - липса на млади хора, намаляващо население, рядко заселване;
- пазарът на труда не се развива и няма инвестиции, защото собствениците на бизнеси предпочитат да се насочват към места с наличие на достатъчно работна ръка, дори да е по-скъпа;
- в доста от тези общини има трудоинтензивни индустрии, но те са с малка добавена стойност - като шивашките предприятия.
Във всички случаи - ако цялата община е зависима от една компания за високите си доходи, бъдещето на тази компания предопределя и бъдещето на общината.
Затова са важни старите компании с 50-70-годишна дейност като в Средногорието, но и по-новите индустриални зони около големите градове, казва Петър Ганев. Такъв е случаят с Божурище, Елин Пелин, Костинброд около София, Девня, Белослав около Варна, Марица и Куклен около Пловдив.
