Оставката на кабинета "Желязков" ще бъде гласувана в петък - 12 декември. Тя отключва поредица от стъпки, преди да се стигне до нови предсрочни избори.
Двете най-големи политически сили - ГЕРБ и ППДБ - вече съобщиха, че няма да правят опити за съставяне на кабинет в 51 Народно събрание.
Това отваря бърза писта към назначаването на служебен кабинет, като междувременно парламентът ще продължи да работи
Кой може да стане министър-председател след Росен Желязков?
С промените в Конституцията бе въведен и списък от десет висши държавни длъжности, между които държавният глава може да избира потенциален служебен премиер:
- председателят на парламента;
- управителят и подуправителите на Бългската народна банка (БНБ);
- управителят и подуправителя на Сметната палата;
- омбудсманът и неговите заместници.
По-голямата част от тези органи бяха попълнени ударно от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало в последните 11 месеца.
Рая Назарян - председател на Народното събрание
Рая Назарян се сдоби с възможността да стане служебен премиер съвсем наскоро, след като Наталия Киселова беше принудена да подаде оставка.
Назарян е родена във Варна, но живее и работи в София. Завършила е право в УНСС, като кариерата си започва от адвокатската кантора на Менко Менков, който е адвокат на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В момента тя има собствена адвокатска кантора, в която работи със съпартиеца си Тервел Георгиев.
Изкачването ѝ в политиката започна след избора на Десислава Атанасова за конституционен съдия през януари 2024 г.
Тогава Назарян, заедно с Теменужка Петкова и Деница Сачева, стана зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. След напускането на Атанасова, тя се оказа в ролята на основният юрист на ГЕРБ, занимаващ се със съдебната реформа.
Бившият председател на "Да, България" Христо Иванов посочваше Назарян като близка на съпредседателя на ДПС Делян Пеевски.
В началото на юни Рая Назарян заяви, че наложените санкции по глобалния закон за корупция "Магнитски", по които са санкционирани Делян Пеевски и бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов, нямат стойност в България.
Управителят на БНБ Димитър Радев е друг възможен кандидат за служебен премиер. Той е финансист и бивш старши икономист в Международния валутен фон и вече неведнъж е отхвърлял възможността да заеме този пост от принципни съображения.
През август 2024 г. заяви: "Аз съм категоричен, че централната банка не бива да се въвлича в политическия процес."
През март управляващите и "ДПС-Ново начало" промениха Закона за БНБ, като решиха, че ако управител или подуправител на БНБ приеме да стане служебен премиер, следва да подава оставка от поста си в централната банка.
По този начин се избягва противоречието с устава на Европейската централна банка, който забранява централните банкери да участват в политиката.
Няколко дни по-късно заподуправител на БНБ беше преизбран Радослав Миленков.
Той получи подкрепата на Пеевски ГЕРБ, БСП и ИТН. Миленков също е финансист и е бивш председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. За първия си мандат като подуправител той беше избран по предложение на Димитър Радев през март 2019 г. Тогава за него гласуваха ГЕРБ, Патриотите, ДПС и "Воля", в отсъствието на групата на БСП.
Дълги години Миленков е работил в Първа инвестиционна банка, през 2012 влиза в управлението на "Общинска банка" след връщането на контрола от Столична община.
Вторият подуправител, който също има теоретичен шанс да заеме поста на служебен премиер, има партийно минало.
Петър Чобанов бе избран за подуправител на БНБ през 2023 г. Той е кадър на ДПС още отпреди разцеплението в движениетo, бил е депутат от ДПС и след овладяването на партията от страна на Делян Пеевски не е заемал публична позиция чия страна заема. Чобанов беше финансов министър в кабинета "Орешарски" с мандата на БСП и ДПС.
Постът на третия подуправител на БНБ е вакантен от година и половина, след като Андрей Гюров беше отстранен. Бившият председател на ПГ на "Продължаваме промяната" води дело срещу решението, по което ще се произнесе и Съдът на ЕС.
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев вече е заемал поста на служебен премиер два пъти през 2024 г.
Второто му назначение стана по трудния начин - Румен Радев беше решил да възложи мандат на заместничката на Главчев Горица Грънчарова, но не я допусна като премиер, защото тя настояваше да запази Калин Стоянов начело на МВР.
Главчев е кадър на ГЕРБ от създаването на партията насам. През 2017 г. беше председател на НС, но подаде оставка по искане на Борисов заради скандал с отказ да даде думата на Корнелия Нинова от парламентарната трибуна.
Зад гърба си Главчев има близо 12 години като депутат от ГЕРБ. До момента той е единственият, който на два пъти е формирал служебно правителство по новия конституционен ред.
Именно по време на управлението му като служебен премиер се появиха редица съмнения за допускане на влияние от страна на Делян Пеевски в кадровите назначения на правителството - най-вече при областните управители.
Кабинетът "Главчев" организира предсрочните избори през октомври 2024, които бяха частично касирани от Конституционния съд заради множество нарушения в изборния процес.
През май негови заместници станаха Силвия Къдрева и Маргарита Николова.
По време на изслушването си пред депутатите и двете декларираха, че "в името на родината" са готови да станат и служебни премиери.
Те бяха избрани в ръководството на Сметната палата с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало".
Политическото минало на Маргарита Николова е свързано с партията на Волен Сидеров. Тя е бивш общински съветник от "Атака" и народен представител в два парламента от групата на "Обединени патриоти".
Николова е била финансов директор в няколко министерства, както и на БНТ.
В продължение на три години е била и член на Консултативния съвет на Сметната палата до 2014. Преди това е заемала същия пост в Министерството на младежта и спорта (2001-2005) при Васил Иванов - Лучано.
Кариерата на Николова минава и през позициите финансов директор на Министерството на труда и социалната политика (2007-2009) и Министерството на регионалното развитие (до 2010 г.).
Силвия Къдрева е завършила библиотечно-информационни науки в Софийския университет, като в биографията ѝ пише, че работи в Сметната палата от 1999 г. От 2014 г. ръководи Публичния регистър на институцията.
През 2018 г. Къдрева става член на тогавашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, днешната КПК).
Била е номинирана от председателя на комисията Пламен Георгиев и одобрена от парламента с гласовете на тогавашното мнозинство от ГЕРБ и "Обединени патриоти".
Къдрева остава член на органа и след като той е разделен на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). През август тази година Къдрева оглави номинационната комисия за избор на членове на КПК, въпреки съмненията за конфликт на интереси.
Сред новите попълнения в т.нар. "домова книга" са омбудсманът Велислава Делчева и заместничката ѝ Мария Филипова.
Делчева бе избрана през юли с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало".
И при изслушването, и веднага след избора ѝ тя декларира, че няма да заеме поста на служебен министър-председател, както и че "институцията на омбудсмана няма място сред кандидатите за служебен премиер".
Велислава Делчева беше предложена за омбудсман от депутатите от ГЕРБ Росица Кирова и Анна Александрова. Тя е юрист и от февруари т.г. е ръководител на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм към Министерството на правосъдието.
От 2013 до 2017 е работила в Министерството на правосъдието. Била е около 5 години и експерт в Институт "Отворено общество" по координиране на проекти за съдебната реформа и върховенството на правото.
След като бе избрана, тя предложи за свой заместник бившия председател на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова.
В средата на август на въпрос дали би оглавила служебен кабинет Филипова отговори, че "всички на тази маса сме наясно, че трябва да си изпълнявам задълженията", добавяйки обаче, че ясен отговор на питането дължи само на президента Румен Радев.
Цялата кариера на Мария Филипова е преминала на държавна служба, ако не броим първите три месеца от стажа ѝ. За 15 г. е работила в осем различни агенции, комисии и министерства - от Агенцията по приватизация до Комисията по хазарта и от Банката за развитие до Комисията за защита на потребителите, която оглавяваше доскоро.
Мандатът ѝ в КЗП ще се запомни с това, че комисията бе мобилизирана във всевъзможни кампании срещу бизнеси - от мобилните оператори до големите търговски вериги без особен успех.
Акциите често бяха в синхрон с активността на Делян Пеевски.
Мария Филипова публично разкритикува търговските вериги, които не изпълниха светкавично исканията на Пеевски за предоставяне на чувствителни данни.
След това атакува Националния статистически институт за това, че ѝ "пречи" да изпълни последните изисквания в закона за въвеждане на еврото. Управляващите промениха цял закон, за да прекратят мандата на ръководството на НСИ.
Името ѝ нашумя и покрай делата срещу бизнесмена Васил Божков. През май 2020 г. Божков разпространи есемеси, според които бившият финансов министър Владислав Горанов е давал "ценни указания" на Филипова за казус, свързан с хазартната империя на бизнесмена.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
