Колко струват ваучерите за храна и могат ли да вдигнат цените на храните?

Търговските вериги настояват финансовото министерство да наложи таван на банковите такси за обработка на електронните ваучери за хранителни продукти, които от тази година замениха хартиените.

Въпреки че признават, че дигиталните ваучери са по-удобни за всички по веригата, търговците на дребно алармират, че за обработката им се начисляват банкови такси, които, според тях, могат да доведат до поскъпване на храните или до отказ на някои магазини да приемат ваучери.

Ваучерите за храна представляват освободена от данъци социална придобивка за служителите, регулирана от Министерството на финансите.

Когато ваучерът е в размер до 200 лв. на месец, сумата не се облага. Т.е. работодателят и служителят не плащат нито данъци, нито осигуровки върху сумата. В България отчисленията от заплата са разпределени в съотношение 60:40 между работодател и работник, но правилото не важи при предоставяне на ваучер за храна, ако служителят е на трудов договор.

Според разписаното в бюджета за 2024 година могат да бъдат раздадени ваучери за храна на стойност до 1,6 млрд. лева, а от 1 юли 2024 година те са изцяло електронни.

Ваучерите за храна на практика позволяват служителите да получават до 200 лева повече към заплатата, което дава на работодателя възможност за увеличение на възнагражденията, без това да е обвързано с плащане на данъци и осигуровки.

Според Сдружението за модерна търговия обемът на ваучерите се е увеличил четири пъти в последните пет години и тенденцията е да расте и занапред.

Предупреждават обаче, че с дигитализирането им се увеличават и разходите за обработката им, които остават за сметка на търговците. По техни изчисления става въпрос за такси в размер близо 30 милиона лева годишно, които трябва да се покрият от търговците на дребно, които приемат ваучери за храна.

"С преминаването от хартиени към електронни ваучери за храна се начисляват допълнителни транзакционни такси, които са нов елемент в ценообразуването и се покриват изцяло от търговците. Към тях следва да се прибавят и таксите към издателите на е-ваучери (ваучер операторите). Кумулативно това води до значително увеличение на разходите, които търговците имат по обслужване на всяко едно плащане с е-ваучер", се казва в позиция на веригите, който отбелязват, че таксите за обмяна (interchange fee) при е-ваучерите за храна не подлежат на контрол от Регламента на ЕС, който регулира таксите на доставчиците на платежни услуги.

"Това позволява разходите по обслужване на е-ваучери да са значително по-високи спрямо обичайните картови разплащания, както и спрямо обслужването на хартиени ваучери, натоварвайки търговците с приемането им", казват от Сдружението за модерна търговия и настояват финансовото министерство да обърне внимание и да наложи таван на въпросните такси.

По данни на асоциацията на операторите на ваучери за храна в България общият брой търговци, при които се използват ваучерите за храна, се е увеличил от 1000 до 4 хил. месечно след дигитализацията, като сред тях има изключително много ресторанти, заведения за хранене, малки магазини, бакалии и други.

В своя позиция те изразиха недоумение от твърдението, че електронните ваучери могат да доведат до поскъпване на храните.

"Цените на артикулите нямат общо с операторите на ваучери за храна и това зависи изцяло от самите магазини. Квотата за ваучери за храна се определя всяка година в Държавния бюджет, който се гласува от Народното събрание и се одобрява от Съвета за тристранно сътрудничество", казват от асоциацията.

"С това търговските вериги подлагат под съмнение една от основните социални мерки на държавата, насочена към работещите, от която се възползват 800 000 служители и хиляди работодатели", написаха от браншовата асоциация.

Според тях през последните 20 години системата с ваучери е доказала своят положителен ефект за увеличаване на доходите на работещите, но и за изсветляването им и за подобряване на събираемостта на данъците.

От финансовото министерство заявиха за "Булевард България", че темата ще бъде разгледана в рамките на бюджетната процедура, която тече в момента за разписване на държавната финансова рамка за 2025 година.