Константинова: Най-голямото ми огорчение е това, че думите ми провокираха разделение

"Разбирам това и точно то бе причина да се извиня в парламента на всички, които смятат, че думите ми захранват този вид послания. Това е моето най-голямо огорчение." Така вицепремиерът Калина Константинова коментира пред "120 минути" по bTV острото си изказване по адрес на украинските бежанци от началото на седмицата, визирайки разделението, което то предизвика в обществото и негативните нагласи, които то извика срещу потърсилите подслон в страната.

Тя обясни, че обръщението ѝ е било провокирано от "страха, че можем да се окажем в ситуация, в която не бихме могли да се погрижим за хората, които най-много имат нужда от нашата помощ."

"Наложи се да се сменим стратегията в средата на най-напрегнатите и ключови дни. Когато това се прави в хода на вече задвижени механизми това е важно да се заяви изрично и много ясно. Под напрежението, което изпитвахме в този момент, това бе продиктувано от страх."

Константинова бе категорична, че не възнамерява да се оттегля от поста си въпреки критиките, които бяха насочени по неин адрес:

"Не виждам никаква причина, защото оставка се подава, когато работата не е свършена. Да, с малко повече напрежение, но задачата е изпълнена - всички хора, които имаха нужда от подслон и храна, са ги получили"

Тя констатира, че "в много отношения се справихме по-добре от много от нашите европейски партньори" и отново засегна казуса с украинците, които по нейни думи "променят мнението си когато и както поискат":

"Това е право, което ние сме им дали. В този смисъл няма как да имаме критика за това, че сме го направили, а можем само да признаем, че всъщност преценката ни за това, че бихме могли да се справим през този дистанционен процес беше погрешна," добави вицепремиерът, визирайки първоначалния опит на правителството да избегне отвеждането на бежанците до буферни зони:

"Опитахме се да го направим прекалено персонализирано. Самият процес, който създаде напрежение, е стандартен на всяка граница. Всеки бежанец първо минава през буферен център, където се прави преценка за неговите нужди и след това бива настаняван. В много страни периодът, в който се намират в буферните центрове, може да бъде от 7 до 14 дни. Тук ние го въведохме в хода на нещата и в базите, с които разполагахме. Базата в Елхово - това е, което ние имаме като място, което можем да използваме. 60%, даже 70% от хората там престояха само 24 часа. Всички останали бяха настанени в рамките на 48 часа."

Константинова отговори на въпроса дали е било грешка бежанците първоначално да бъдат настанени по хотели:

"Искам да отделим малко време, за да поговорим за това кое е грешка и кое - успех. България посрещна бежанска вълна от над 300 хиляди човека. Най-много досега сме виждали 23 хиляди човека по време на сирийската криза през 2014 г. - тогава те идват в рамките на една година. Успяхме да направим така, че да не допуснем десетки хиляди хора да останат по улиците и да няма къде да отидат. България това не го усети. Справихме се с това да няма хуманитарна криза, въпреки голямата вълна и абсолютно никаквата подготвеност на институциите. Тази криза и тази вълна ги посрещнахме на 50-тия ден от това управление измежду още три кризи, които върлуваха и всъщност това беше най-елегантният начин да се справим с две едновременно."

Вицепремиерът отговори и на критиките, че правителството не е комуникирало ясно пред гражданите, че част от парите за хотелите идват от Европа, а не от джоба на данъкоплатците:

"От първия ден сме казали, че това са европейски пари, но по някакъв начин хибридната война и дезинформацията са малко по-силни от нещата, които се казват в прав текст."

Хуманитарната програма, свързана с хотелите продължава, но при нова схема: "Тя е във формат 15 лева на ден на човек и който има желание да участва, би могъл да продължи. Около 24 хиляди човека, които продължават да са по тази схема в хотели или нови, които са се присъединили към нея. Истината е, че сезонът за много хотели започна, имат посетители. Много от новите хотели, които се включиха са с по-ниска категория."

Калина Константинова отрече да има бежанци, които да нямат достъп до храна и вода, но призна, че е възможно някои да нямат такъв до лекари и лекарства: "Ако са в населени места, където и българите на това населено място нямат достъп до подобна грижа, е възможно да има такива места, да."

Тя сподели и информация за това колко души са решили да напуснат България: "До началото на месец май около 50% от хората, които преминаваха нашата граница, избираха да остават в страната. През май месец, и особено към края му, този процент се стопи до около 30%. Знам, че се носи усещане във въздуха, че това е основно заради приключването на програмата с хотелите в този формат, но истината е, че ние забелязваме тази тенденция в цяла Европа. От всички държави имаше отлив обратно към Украйна. Това са две обстоятелства, които просто се случиха едновременно."

Водещият на предаването Светослав Иванов отбеляза, че към този момент само 4 хиляди души от пристигналите украинци са наети на работа:

"Вие казвате "само 4 хиляди човека", аз казвам "над 10% от всички, бягащи от войната, в трудоспособна възраст"." - Досега на годишна база между 0 и 3% от бежанците, пристигащи у нас, са били интегрирани на работа. За три месеца са 10%. Още преди два месеца с мобилни екипи агенцията по заетостта обиколи хотелите, информира хората, взе данни. 60% заявиха желание. Какво се случи? 4 хиляди души са на трудови договори, това не включва даже гражданските договори. Тепърва има още много неща, които можем да направим, не сме спрели да работим."

Константинова съобщи, че туристическият бранш в момента има най-голяма нужда от нови кадри: "Фактът, че те се намират физически на морето е преимуществен. Може би и това е една от причините да не искат да излязат от този район и да се придвижат към вътрешността на страната."

Тя добави, че от тази седмица ще бъде задействана мярка, свързана със субсидираната заетост. "Първите три месеца се покриват на работодателя с минимални заплати, можете да му платите и по-висока, но тази сума е покрита от държавата. Заделени са 46 милиона лева, но те включват и други неща - като трудово консултиране, индивидуален план, професионално ориентиране, курсове по български език. В този бюджет се включва и мярка за субсидиране на наема. В момента, в който се подпише този трудов договор, имат 1 месец да излязат на квартира. Тяхното участие в хуманитарната програма, свързана с хотелиерите и настаняването в почивните бази се преустановява в рамките на месец."

Вицепремиерът отказа да си постави оценка за свършената работа, но изказа задоволство от постигнатото:

"Мисля, че е малко неловко да накарате някого да даде оценка за собствената си работа. Това, което мога да кажа за екипа, който стои зад мен, за всички институции, които макар и трудно и с много саботажи по тресето по всевъзможни канали, истински изпълниха задачата и не позволихме да се получи една огромна и колосална хуманитарна криза в България. Макар и с напрегнати моменти, не позволихме да се случи една чудовищна криза, която не бихме могли да преживеем. Смятам, че задачата, свързана с преместването, е изпълнена. Продължава работата по интеграцията. Макар и да са невидими до момента, тепърва ще се виждат резултатите, от тези усилия, които от два месеца планираме и по които работим."

В края на разговора Иванов ѝ даде възможност отново да се извини на някого, но тя отговори, че вече го е сторила.

Направи го в четвъртък по време на изслушването ѝ в народното събрание.