Промените в Конституцията, които засягат Инспектората на ВСС, бяха отхвърлени масово от страна на съдии, прокурори, инспектори и дори адвокати, според които може да се стигне до обявяването на реформата за противоконституционна в този ѝ вид.
Вместо това магистратите си поискаха още повече правомощия при определянето на състава на контролното звено на съдебната система и препоръчаха ВАС, ВКС и общото събрание на прокуратурата да излъчват листи с кандидати, от които депутатите да избират инспекторите ("за да се намали риска от политическо влияние"), а главен съдебен инспектор да е задължително съдия от ВАС или ВКС.
Това провокира Радомир Чолаков да реагира с иронични забележки, че ако съдиите, прокурорите и следователите сами ще посочват кой има право да ги проверява, по тази логика и Народното събрание би могло да избира само себе си.
Депутатите от мнозинството държат да извадят от Инспектората проверките на имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси и да ги прехвърлят към бъдещата КПКОНПИ.
Най-сериозният проблем, който беше критикуван от всички юристи, беше в това дали с отделянето на Инспектората от ВСС (поради отпадането на досегашния единен съвет) няма да се стигне до нарушаване на Конституцията.
Създаването на нов орган на съдебната власт не може да се прави от обикновено Народно събрание (според спорно решение на Конституционния съд от 2003 г.).
Това означава, че има опасност цялата нова уредба на Инспектората да бъде обявена за противоконституционна при евентуална атака на промените пред КС.
Критики бяха отправени и срещу неясните формулировки за това кой може да бъде избиран за съдебен инспектор, за колко дълъг период и какво се случва след края на мандата му.
Целта на вносителите е била да направят така, че за инспектори да се избират само юристи в предпенсионна възраст, при които няма риск от конфликт на интереси след съответното им връщане в съответен съд или прокуратура.
В Конституцията обаче не може да се записват дискриминационни условия за възраст. Затова е замислен друг странен текст, който забранява на инспекторите да заемат постове в органи на съдебната власт след края на мандата си и предвижда изрично уреждане на условията за пенсионирането им в отделен закон.
"Темата за пенсионирането изобщо не е работа на Конституцията", каза проф. Екатерина Михайлова в коментара си по проекта. Тя призна, че от самото създаване на Инспектората е била скептично настроена спрямо него и че "доста експерименти" с уредбата му са се оказали неадекватни.
Румен Ненков също коментира, че мястото на инспектората изобщо не е в конституцията - въпреки че той беше създаден още през 2007
Адвокат Ваня Гигова алтернативно предложи да се запише, че инспектори могат да бъдат само юристи с 25 г. стаж, което автоматично ще вдигне възрастовата граница.
Критиките, които вносителите на конституционните промени, приеха безусловно, засягат две точки:
- Инспекторатът няма да бъде задължаван да прави проверки по сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила от магистрати (например, както Делян Пеевски искаше да се случи спрямо прокурорите по делото "Дебора") - защото това го превръща в извънредна съдебна инстанция
- Инспекторатът няма да предлага магистрати за дисциплинарни наказания, ако установят "системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила" - тези нарушения би трябвало да се преследват по наказателен ред, а не дисциплинарен.
Промените в Конституцията ще бъдат внесени за второ гласуване на 8 декември в пленарната зала. За да влязат в сила, трябва да бъдат подкрепени и на трето гласуване, което може да се случи още преди края на 2023 г. въпреки призивите на правни организации да не се бърза с недомислени текстове.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
