Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Некомпетентност, политически контекст и риск за разклащането на доверието на инвеститорите – това вижда в изтеклия доклад на Министерството на финансите Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997-2001 г. Въпреки това той предупреди за тежко наследство и необходимост от много сериозни и дългосрочни политики, които да върнат страната към ниска инфлация и допустим дефицит.
Костов допусна, че *точки 4-та и 6-а са писани от политик. „Стилът на доклада въобще не е стил на МФ и аз не вярвам някой от старшите експерти там, шефовете на дирекции, да е написал тези редове. Това са изречения, които са които са вкарани с политически контекст.“ Най-малкото хипотетичната промяна на курса лев/евро изобщо не е в компетенцията на МФ, подчерта той.
Според него докладът е опит да се направи оценка на риска, но „от много некомпетентен човек“. За да се стигне до спасителна програма на Международния валутен фонд, трябва да е налице неплатежоспособност и страната да не е в състояние да пласира държавни ценни книжа.
„Това са събития, които има 0,2% вероятност да се случат. В най-близка перспектива е чиста 0, а в период от няколко години може да достигне малко по-близо до 1%.“
Скандал като този и невъздържани изказвания като на министър Велкова обаче само подкопават доверието и нанасят тежък удар на България на международните пазари. Според него случващото се в последно време вече отеква навън и инвеститорите в бъдеще ще гледат с много по-голямо подозрение на емисии на ДЦК, чиито процент може да тръгне нагоре.
Отвъд негативния ефект от поведението на служебния министър и крайните прогнози в доклада обаче има „дълбока основа“ за притеснения. Тя е свързана с разточителните разходи, започнати от Кирил Ананиев (ГЕРБ) и продължени от наследника му на поста – Асен Василев (ПП), които тласкат дефицита над 6%, при изискуем до 3%.
„Видяхме какво направи 48-ото НС – разгулен популизъм. Направиха пробиви във фиска, създавайки допълнителни, нееластични, т.е. не можещи да бъдат върнати назад, бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6,5%.“
Политическа криза и популистките ходове заплашват да задълбочат бездната и ако следващото Народно събрание отново се окаже кратко или „направи същите бели, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%. Според Костов „рискът от увеличаване на бюджетните разходи трябва да бъде превантивно предотвратен и да бъде казано на политиците, че ако опитат да направят това, което направиха в 48 НС, просто ще нанесат тежки поражения на страната“.
„На България са ѝ необходими много сериозни политики, системни и структурни, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и консолидиран бюджет. Това не е проста работа, иска време и много компетентни хора. Не иска такива пушеци, които се хвърлят на сцената. Изисква много упорита работа, която аз се боя, че няма кой да свърши“, коментира Иван Костов.
Инфлацията е най-острият проблем
Факторите, които я възбудиха, са цените на природния газ, електроенергията и петрола, в съчетание с тази на пшеницата, която задава нивото на цените на храните. Година след началото на войната в Украйна обаче те са се върнали на нормални нива, т.е. „импулсът е бил еднократен и това не огън, който гори под тенджерата с инфлацията“.
Затова Костов вижда корените ѝ в действията на ЕЦБ и Фед. Борейки се по-рано с дефлационни процеси, „очевидно са прекалили с пускането на пари в обращение и това повдигна нивата на цените“. Интересното е, че те са чувствително по-високи в страните извън еврозоната, а специално в България – са движени от изкуственото повишаване на доходите с изпреварващи темпове пред инфлацията. В подкрепа на думите си той акцентира върху потреблението на домакинствата, което през миналата година се увеличи с 4,7%.
„Същата политика като на Жан Виденов през 94-95 г. – даваме пари, стимулираме потреблението и след това огромната разруха“, отбеляза Костов, който дойде на власт именно след това. По думите му подобна политика никъде не е сработила и води единствено до задълбочаване на неравенството. Той изтъкна, че заради действията на управляващите работодателите в активните сфери на икономиката, като производството например, са били принудени да вдигнат много сериозно заплатите. А едновременно с това хората с ниски доходи са изостанали.
„Неравенството не се бори с раздаване на пари на калпак, раздаване на пари на фирмите и натиск срещу веригите. То не може да се атакува с тези средства, те само го увеличават. Нужни са сериозни политики, за да не са задълбочи още повече.“
Европейското бъдеще на България
На въпрос вижда ли риск България да бъде отклонена от европейския си път и развитие, Иван Костов отвърна: „Да, виждам риск“.
Според него рискът за страната е много голям, защото тя остава в периферията на Блока – извън еврозоната и Шенген. „Ако нещо се откърти от ЕС и бъде оставено на бурите на съдбата, това ще бъде от периферията, не от ядрото.“
Целта за присъединяване обаче изглежда много по-разклатена заради сериозното нарушаване на двата основни критерия – за дефицита и инфлацията – което прави „невъзможно“ влизането на България във валутния съюз в близките години.
Костов затвори кръга с връщането отново към изказванията на министър Велкова, които подкопават доверието в страната. Според Костов на поста има нужда от „по-сдържан в изказванията човек“.
„За мен сферата на финансите не бива да се политизира. Там могат да се политизират само данъците, които са отражение на политическата воля – на кого разчиташ, от кого взимаш парите и т.н.“
* Точка 4: Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;
Точка 6: Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходите за опвишаване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за предоставянето на заема;
