Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
215-метрова сграда на едно от най-натоварените кръстовища в София при мол "Парадайз"? Защо не.
Решението, което днес провокира скандал в Столичната община, всъщност е взето още през 2017 г. с мнозинство от гласовете на ГЕРБ и ВМРО в общинския съвет.
Протоколът от гласуването беше изнесен от кмета Васил Терзиев, който за пореден път беше поставен в обяснителен режим от своя собствен коалиционен партньор Борис Бонев заради неадекватните решения на бившите управляващи в София.
Ако днес минете по булевард "Черни връх" в посока Драгалевци, ще се удивите от броя на новите строежи от двете му страни.
Гледката към Витоша ще е още по-здрав "бетон" с 55-етажния гигант, който през 2017 г. СОС одобрява.
Дори авторът на публичната карта с бъдещите сгради в София Боян Юруков разказва, че първоначално не е включил 215-метровия небостъргач във визуализацията си, защото предположил, че има грешка в данните. Но грешка няма.
Днес сякаш няма сила, която да спре строежа. Може само да го отложи, като го прехвърли в наследство на следващия кмет.
Хронологията на проекта
Какво става ясно от данните на Васил Терзиев:
- първите опити за вдигане на висока сграда на това кръстовище датират от 2013 г., но с по-скромни параметри - 45 m височина ;
- с всяка следваща година допустимата височина се увеличава в решенията на администрацията на ГЕРБ;
- решението за 55-етажната / 215-метрова сграда е потвърдено от Столичния общински съвет с мнозинство на ГЕРБ, ВМРО и "Атака" през 2017 г.
- седем години проектът е стоял на трупчета - едва през ноември 2024 г. инвеститорът решава да внесе идеен проект за одобрение в направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община под новото ръководство;
Още през 2017 г. се надига гражданско недоволство срещу намеренията за строителство на небостъргача до "Парадайз".
Проектантът на най-високата сграда в София арх. Ангел Захариев тогава коментира, че действащото законодателство е така написано, че позволява параметрите на застрояване да се завишават "до безкрайност при определени условия, които са налице при "Парадайз тауър". Тогава той посочва, че е редно да има лимит на възможността за увеличаване на височината и инвеститорът да бъде длъжен да плати "обществена цена" за това, че ще натовари в пъти публичната инфраструктура в района.
По същото време ГЕРБ започва да обсъжда нови промени в закона, така че строителство на сгради над 125 метра да е разрешено само в три зони в София - около 7 км на Цариградско шосе, в района на "Люлин" и Околовръстното шосе, и около Централна гара.
Главният архитект Здравко Здравков обаче предупреждава, че ограниченията няма да спрат изграждането на "Парадайз Тауър".
Вместо това, през същата 2017 г. вече се задава вторият огромен скандал заради високо строителство близо до центъра на София - 34-етажната сграда "Златен век" на "Артекс".
Как фирмата на Диана Русинова дава положително становище за транспортния трафик?
Един от най-спорните въпроси около небостъргача е за влиянието му върху движението. През 2016 г. фирмата-инвеститор "Магна МК" поръчва изследване по тази тема на фирмата "Транспо груп" ЕООД.
Едноличен собственик на "Транспо" и управител до 2018 г. е Диана Русинова - днес по-известна с редовните си телевизионни изяви като експерт по пътна безопасност.
През декември 2016 г. тя е ръководител и на доклада за ефектите от "Парадайз тауър". В него се посочва, че в имота са осигурени общо 720 паркоместа. Фирмата разглежда няколко сценария за натоварване на трафика, като ползва собствени данни и данни, предоставени от възложителя "Магма МК" конкретно за потока на автомобили от вход-изход при мол "Парадайз".
Изводите на "Транспо груп":
- "капацитетът на артериите позволява и ще бъде в състояние да поеме натоварването от бъдещата сграда";
- транспортният трафик, който ще се генерира от "Парадайз Тауър", няма да натоварва трафика в зоната за въздействие около сградата, но светофарите на две кръстовища трябва да се преправят, защото "в определени часове би могло да се получава натрупване, което да доведе до забавяне на придвижването и отделяне на вредни емисии в атмосферата";
- накрая се стига до заключението, че "не са налице предпоставки за какъвто и да било оперативен проблем за транспортно-комуникационната мрежа".
С днешна дата Диана Русинова прехвърля отговорността върху експертния съвет към Столичната община, който е одобрил нейния анализ. Той е включвал 55 експерти начело с главния архитект по това време Здравко Здравков.
Какво казват архитектите?
Сайтът "Градът" цитира няколко мнения от обсъждането на устройствения план, които също будят въпроси. Едно от тях е на арх. Борислав Игнатов - към онзи момент председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) и бъдещ кандидат за кмет на "Демократична България" през 2019.
Игнатов определя разработката като "напълно законосъобразна" и е цитиран да казва, че София има нужда от проекти като "Парадайз тауър".
КАБ дори приема покана да организира международен конкурс за концепция на бъдещата сграда. Към днешна дата не се откриват никакви данни за евентуалното му провеждане, участници и резултати от него.
Кой стои зад 55-етажната сграда?
Към 2017 г. проектант на сградата е арх. Мая Йовчева от "Проарх". Водещ акционер в компанията е бившият дългогодишен главен архитект на София Петър Диков. След оттеглянето си от Столичната община през 2016 г. той е придобил 80% от дяловете, сега ги дели с други акционери, след които е и дъщеря му.
Според "Дневник" - преди година Диков е съобщил, че студиото няма ангажименти към този обект и предполага, че инвеститорът "Магна МК", ако реши да реализира небостъргач там, ще се насочи към чуждестранен проектант.
Инвеститор в проекта е "Магна МК" - дружество, регистрирано през 2011 г. от "Мириад МК" и нейната дъщерна фирма "Тилтан".
"Мириад МК" е собственост на грузинските граждани Кетеван Коблианидзе и Нана Адамишвили. Коблианидзе е дъщеря на бившия съсобственик на мол "Парадайз" и на стоковия базар "Илиянци" Давид Коблианидзе. През 2018 г. в разгара на скандала около опита на Гинка Върбакова да купи българските активи на ЧЕЗ, името на Давид Коблианидзе се появи косвено в разследване на източниците на финансирането ѝ.
Чешкият вестник "Лидове новини" беше разкрил, че част от кредиторите на сделката на Върбакова са офшорни фирми, една от които е съсобственост на руско-грузински бизнесмен Паата Гамгонеишвили. Въпросният човек е съсобственик и член на съвета на директорите на "Булреал" заедно с Давид Коблианидзе (директор на дружеството) - фирмата зад базара "Илиянци".
