Денят на Свети Валентин се приема за един от най-безгрижните празници от годината - честване на романтиката и любовта с цветя, бонбони и най-близкия човек. Каква обаче е историята на светеца?
Макар католическата църква да го приема за истинска личност, починала около 270 година след Христа, името му бързо добива мистериозен оттенък. 200 години по-късно вече реалното му съществуване е поставяно под въпрос.
Основната версия за живота на Свети Валентин гласи, че той е бил свещеник в Рим по време на император Клавдий II.
Предвид военните амбиции на владетеля през въпросния период, Клавдий издава забрана на младите да сключват брак. Теорията зад решението му е следната: лишени от домашен уют и страх за съдбите на съпруги и деца, войниците ще се борят по-храбро.
Недоволството е незначително, предвид характеристиките на тогавашното общество - полигамията е преобладаваща и малцина се чувстват ощетени от отнетото право да отдадат живота си на един-единствен партньор. Християнството обаче събира все повече последователи, а с това и хората, които желаят да сключат подобен съюз.
Именно тук се появява Валентин - той тайно провежда брачни церемонии, преди да бъде заловен от властите.
Една от легендите за него разказва, че по време на проестоя си в затвора, той успява да сътвори чудо - благодарение на него, сляпата дъщеря на един от съдиите проглежда. Историята гласи, че последните му думи са отправени именно към нея.
Преди екзекуцията си, той ѝ оставя бележка, която подписва като "твоят Валентин" - поздрав, който и до днес присъства на картичките, които влюбените си подаряват, наречени валентинки.
Самият покровител на влюбените остава неженен до смъртта си.
Защо 14 февруари?
Празникът, който честваме в днешно време, няма корените в църквата и нейните традиции. Отговорен за неговата поява е Бащата на британската литература - Джефри Чосър.
Средновековният поет е известен с това, че често имал навика да променя историческата реалност в творбите си.
Около 1375 г. той пише поема за празненствата покрай деня на Свети Валентин. До този момент няма данни такива да се провеждали, но няколко години по-късно, когато написаното от Чосър придобива популярност, започват и празненствата.
Той определя 14 февруари като датата, на която птиците и хората се събират, за да си намерят партньор. Така не църквата, а Чосър дава началото на един празник, които продължават и до днес. След това бизнесът го комерсиализира и другата част от историята ни е добре позната.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
