Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Катастрофата с колата на НСО за Кирил Петков, при която загина мъж и беше тежко ранена още една жена, стана повод за серия критики: от скоростта на движение на служебния автомобил до това кой има право да използва специализиран транспорт по време на предизборна кампания.
Това не е първият случай на пътна злополука с участието на служители на Националната служба за охрана.
През 2022 г. шофьор от НСО беше заснет да изпреварва шофьори в ограниченото с колчета платно на Кресненското дефиле.
През 2019 г. клип показваше как джип с пуснати сигнални лампи предизвиква опасност от катастрофа на АМ "Тракия", докато избутва агресивно друг автомобил от лявата към дясна лента в натоварен трафик.
През същата 2019 г. председателят на Народното събрание Цвета Караянчева пострада при катастрофа, при която лек автомобил се удари в кола на НСО край Хитрино. През 2022 г. лекар и шофьор от службата бяха ранени при друг инцидент с кортежа на президента Румен Радев при влизане в Пловдив.
И още един запис на очевидец показа друг гаф на НСО, този път при превоз на съпругата на Радев в София - навлизане в насрещното движение на еднопосочната (по това време) "Фритьоф Нансен". Шофьорът от службата тогава беше уловен да спори с патрулен полицай въпреки явното нарушение.
Въпросът защо Кирил Петков е ползвал специален транспорт по време на кампанията беше повдигнат от няколко души - вкл. Слави Трифонов.
"Той не е нито министър-председател, нито председател на НС, нито президент", коментира той часове след катастрофата край Аксаково.
Отговорът се намира в Закона за НСО, приет през 2015 г. Според чл. 21, ал. 1, т. 2:
- Специализиран транспорт в мирно време се осигурява на лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател - до 4 години след освобождаването им от длъжност.
Към 17 май 2024 г. в тази група попадат:
- Цвета Караянчева, Ива Митева, Никола Минчев, Вежди Рашидов, Росен Желязков (като бивши председатели на НС);
- Бойко Борисов, Стефан Янев, Кирил Петков, Гълъб Донев и Николай Денков (като бивши министър-председатели).
Специализираният транспорт от НСО е тип държавна охрана, която се полага по закон, но се ползва по избор, а не по задължение - т.е. всеки от изброените по-горе има право да откаже доброволно (като Караянчева и Митева).
През ноември 2022 г. по идея на кабинета на Гълъб Донев беше направена промяна в правилника на НСО, според която началникът на службата, заедно с председателя на ДАНС и главния секретар на МВР имат право "периодично да решават за продължителността" на срока за ползване на специализирания транспорт.
Така или иначе, НСО не може да го отнема преди изтичане на законовия срок, ако самият човек не се е отказал.
Но комисията има друго правомощие: тя би могла да назначав охрана или да увеличава нивото на защита "при усложнена среда за сигурност", включително за бившите премиери.
Бойко Борисов например не използва служебен автомобил от НСО, но има лична охрана от държавната служба заради предполагаеми заплахи за живота му.
Освен на бившите премиери и председатели на НС, автомобил от НСО се полага и на министрите, членовете на Конституционния съд, зам.-председателите на Народното събрание, председателя на ВКС, председателя на ВАС и на кмета на София.
Още след като беше избран през ноември 2023 г., Васил Терзиев обяви, че се отказва от тази привилегия, както Йорданка Фандъкова преди него.
Зам.-председателят на 49 Народно събрание Кристиан Вигенин, който е и кандидат-депутат и кандидат за евродепутат от БСП, също обяви, че не използва специализиран транспорт от 9 май насам.
- "От първия ден на кампанията благодарих на шофьорите, пожелах им приятна почивка и се качих на личния автомобил. Каквото за другите кандидати, такова и за мен. Ако Кирил Петков беше направил същото, вместо да обикаля с пиара си и да прави партийна пропаганда с държавни пари, може би един човек нямаше да си отиде, а друг да носи вина цял живот", беше коментарът на Вигенин след тежката катастрофа на 16 май.
За разлика от всички изброени по-горе - служебният премиер Димитър Главчев или президентът Румен Радев са длъжни да използват всички видове защита от НСО, т.е. лична охрана, охрана на обекти и мероприятия, както и личен транспорт.
Невъзможността да се откажеш от "обгрижването" на НСО, докато си действащ държавен или правителствен ръководител, беше една от критиките на Кирил Петков срещу службата в интервюто му за Сашо Диков преди по-малко от месец.
Тогава той разказваше, че като премиер е искал да смени персоналната си охрана заради съмнения, че двама от служителите го следят, вместо да го пазят. Смяната обаче е отказана от началника на НСО.
"Аз отивам при шефа на НСО и питам може ли тези двамата да бъдат сменени с други. Той казва - не може. Как така не може? Ако до утре не бъдат сменени, ви искам оставката. И той казва - не може да ми вземете оставката", казваше той пред Диков.
Недоверие към НСО имаше и бившият главен прокурор Иван Гешев, който между 2020-2021 г. се охраняваше от собствено "полуполицейско" звено - прословутото Бюро за защита, разформировано след смяната на властта през 2021.
Решението за увеличаване или сваляне на степента на охрана понякога "изненадва" неприятно защитаваното политическо лице, особено ако наистина има информация за рискове за сигурността му.
През 2015 г. например НСО се въвлече пряко във вътрешния скандал в Движението за права и свободи между Ахмед Доган и Лютви Местан, по това време председател на ДПС. Местан беше сред охраняваните заради заплахи за живота политици. Гардовете му обаче внезапно бяха отзовани в момента, в който избухна конфликта между него и почетния лидер.
Въпреки че Доган не заема публична длъжност от 2013 г. насам, той беше охраняван от НСО още 7 години - до скандала с Христо Иванов край сарая в "Росенец" през юли 2020. Няколко дни по-късно Ахмед Доган и Делян Пеевски (също пазен от службата до 2020 г.) сами обявиха, че се отказват от гардовете си.
Това се случи няколко месеца след като ДПС беше предложило авангардната идея застрашените лица сами да си плащат за охраната от НСО по тарифа на Министерството на финансите - оферта, която беше отхвърлена веднага.
