Британското правителство организира „технически брифинг“ по темата за бъдещите търговски отношения с Европейския съюз. Брифингът трябва да бъде воден от британския главен преговарящ с ЕС Дейвид Фрост. Във фоайето пред залата обаче журналистите са спрени от охраната и тези, които са допуснати до брифинга, са извиквани по списък. Така репортерите се оказват разделени на две групи, от двете страни на пътеката – от едната страна привилегированите с право на достъп, а от другата – останалите, които впоследствие са помолени да напуснат. Сред тях са „Мирър“, „Индипендънт“, „Прес Асосиейшън“, „ХъфПост“ и др. 

Запитан на какво основание пуска в залата само определени журналисти, правителственият директор по комуникациите Лий Кейн отговаря:

Имаме право да брифираме когото пожелаем, когато пожелаем.

В знак на протест срещу този подход, всички журналисти, включително допуснатите (от Би Би Си, Ай Ти Ви, „Скай Нюз“, „Гардиън“, „Дейли Мейл“, „Телеграф“, „Сън“ и „Файненшъл Таймс“), напускат сградата на „Даунинг стрийт“ 10.  

Това е вторият случай само в рамките на седмица, когато Кейн организира технически брифинг за избрани медии – преди няколко дни същото се случи и по темата за допускането на китайската компания „Хуауей“ до 5G мрежата на Великобритания.

„ХъфПоуст“ цитира източник от правителството, според когото т.нар. „технически брифинги“ се провеждат от месеци „с по-малко хора, за да имаме възможност да се задълбочим“ в темата с участието на експерти. Според източника това е „допълнителна услуга“ към двата ежедневни брифинга, които позволяват по-добро разбиране на техническите детайли. А медиите, които не са присъствали,

„не са забранени, просто не са били поканени“

и в никакъв случай не са били избрани по политически съображения, твърди източникът.

Според добрата журналистическа практика, техническите брифинги наистина се водят от експерти и целта е да се навлезе в детайли по определена тема, за които обикновено няма време на редовните политически брифинги.

Информацията, споделена с журналистите на тези брифинги, е неофициална – т.е. журналистите могат да я ползват, но не могат да цитират източника си. Така е, например, в европейските институции, а причината да не могат да бъдат цитирани източниците е, че те в този случай са служители, които нямат право да говорят пред медиите по свое усмотрение и от свое име. В европейските институции обаче няма допълнителни ограничения за достъп до техническите брифинги, освен наличието на съответната акредитация. Възможна причина за някакъв вид селекция би била спецификата на темите и изискването медиите да изпратят представител, който има нужната подготовка, но не и ограничаване на достъпа на определени медии.

Националният съюз на журналистите и Асоциацията на новинарските медии предупреждават, че въвежданите от правителството промени в отношенията с медиите могат да се превърнат в заплаха за свободата на пресата. Става дума за решението правителствените брифинги за политическите репортери, които се провеждат два пъти дневно, да бъдат преместени от сградата на парламента в сградата на правителството.

Според Кристофър Хоуп от „Телеграф“, който е и лидер на т.нар. Лоби – политическите репортери, отразяващи парламента и правителството, това ще затрудни присъствието на журналистите на брифингите, особено на следобедния, когато в парламента е натоварено. Въпреки че двете сгради са разположени наблизо, отразяването на събития и в двете по едно и също време и от едни и същи хора е практически невъзможно. За малките и местнии медии ще бъде особено трудно да отделят допълнителен ресурс, за да отразяват едновременно и парламента, и правителството.

Сравненията между подхода на Борис Джонсън към медиите с този на Доналд Тръмп не изглеждат лишени от основание.

Именно американският президент започна открито да отстранява от Белия дом медии, които според него не отразяват правилно действията му и произвеждат "фалшиви новини". Според Найджъл Морис от „Ай Нюз“, отношенията между правителството и медиите са в най-лошото си състояние за 30-те години, през които той отразява британската политика. Морис смята, че „изключените“ медии (сред които и неговата) са такива, които не симпатизират на правителството, поне според неговите комуникационни съветници.

А сред съветниците на Борис Джонсън най-ярко се откроява името на главния специален съветник Доминик Къмингс - един от хората, които с основание могат да претендират за „бащите“ на Брекзит. Като директор на кампанията за напускане на ЕС „Vote Leave“ той измисля слогана „Да си върнем контрола“ и прословутия червен автобус, на който е изписана сумата от 350 милиона паунда, които, според кампанията, Великобритания дава на ЕС всяка седмица. Ангажира кандадска компания „Агрегейт Ай Кю“ от групата на „Кеймбридж Аналитика“, с помощта на която кампанията „Vote Leave“ атакува „уязвими“ гласоподаватели с 1,5 милиарда реклами на стойност 2,7 милиона паунда

Не е чудно, че именно неговата сянка виждат британските медии зад влошените си отношения с правителството.

Министрите имат нареждане да бойкотират определени програми, например сутрешните блокове на Радио 4 и на Ай Ти Ви. На всички правителствени служители е забранено  да общуват неофициално с журналисти:

„Никакви кафета, никакви обеди, никакви питиета. Особено с журналисти“,

предупредил ги Къмингс лично. Из правителствените коридори и дори из съседните ресторанти дебне организирана от него „шпионска мрежа“, която следи за нерегламентирани контакти с медиите.

На този фон, решението на политическите репортери да бойкотират правителствения брифинг на 3 февруари изглежда не просто логичен, а дори закъснял ход. Без излишен сантимент към британските медии, реакцията им категорично е проява на професионална солидарност и чест.

Ден по-късно, 4 февруари 2020 г.  На другия край на континента, министър-председателят на България Бойко Борисов сравнява журналистите (предимно журналистки, съдейки по видео кадрите) с „мисирки“ (пуйки). За да е пределно ясен, Борисов дори онагледява сравнението си с характерния звук, издаван от тези едри домашни птици, чието название обикновено се използва като синоним на „глупава жена“.

Репортерите възразяват срещу тази квалификация, но не особено остро, като продължават да питат премиера по темите от деня и той продължава да говори. Говори още десет минути, като през това време два пъти се извинява, че е използвал сравнението (подчертава думата „като“) с пуйки, но всеки път съпровожда думата с характерния звук и всеки път разговорът продължава, във все по-дружески тон и ведра атмосфера.