Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пазарджик е вторият голям областен център след Хасково, който трябваше да преиграе изборите за Общински съвет още преди средата на мандата.
За разлика от Хасково, където ГЕРБ си осигури още по-голяма тежест във властта - този път партията на Бойко Борисов няма нито един повод за похвала от позицията си на шеста сила в ОбС-Пазарджик.
Лидерството е на ДПС "Ново начало" на Делян Пеевски.
За първи път ДПС излиза от чуждата сянка и се легитимира като най-голяма политическа сила в Пазарджик, като постигна 8-кратно увеличение на гласовете спрямо редовните местни избори преди 2 години.
ППДБ - листата зад кмета Петър Куленски - също увеличава присъствието си в съвета, като вдига реалните гласове в своя подкрепа в сравнение с 2023 г.
Изборите в Пазарджик обаче доказаха един важен "закон" в местната власт - София не е показателна за разпределението на силите в по-малките общини.
Над 40% от общинските съветници в новия ОбС са представители на партии, за които вероятно никога не сте чували. А много от тях са кадри, които имат пряка връзка с Тодор Попов - бившия "вечен" кмет на Пазарджик.
ДПС взе гласове, на които доскоро Тодор Попов разчиташе
"Движението за права и свободи" никога не е било първа политическа сила в Пазарджик.
Напротив - с изключение на 2007 и 2019 г. партията дори не събираше достатъчно гласове за поне един свой общински съветник в последните 20 години.
ДПС беше под чертата в Пазарджик не защото няма избиратели. Област Пазарджик е традиционният район, от който Делян Пеевски е избиран за народен представител от ДПС още от 2009 г. насам.
Причината е, че до 2023 г. ДПС се позиционираше тактически зад вечния кмет Тодор Попов. Тогава Попов загуби срещу Петър Куленски, а днес общинската му листа събира малко над 2000 гласа за сметка на изумителния ръст при "Новото начало".
Няма друга група в Общинския съвет, която да търпи толкова голяма загуба като листата на Тодор Попов между 2023 и 2025 г.
На предходните избори неговата коалиция "Новото време" (с ВМРО и ССД) беше вкарала 10 души в 41-местния ОбС-Пазарджик. Днес Попов ще има само три мандата.
И обратното - ДПС вдига резултата си от 0 на 8, с което става лидер в силно фрагментирания съвет.
Дали обаче това е краят на влиянието на бившия кмет на Пазарджик? Не съвсем.
Мрежата от кадри на Тодор Попов
Резултатите от изборите на 12 октомври показват най-слабия резултат на листа, свързана с Тодор Попов от 18 години насам.
Забележителното обаче е, че негови бивши съветници или ръководители на общинско ниво са разпръснати сред листите на няколко различни политически сили.
Най-голямата от тях е листата на Румен Димитров и Румен Кожухаров, която използва регистрацията на ПП "Свобода" (партията, основана от покойния бивш депутат от "Атака" Павел Чернев). "Свобода" вече ще има 5 членове в Общинския съвет на Пазарджик и е трета партийна сила след ДПС и ПП-ДБ.
Румен Димитров (собственик на строителна фирма) е общински съветник от партийните групи на Тодор Попов от 2015 г. насам.
Румен Кожухаров е бил секретар на общинската администрация от 2007 до 2023 г., т.е. в кметските мандати на Тодор Попов. В листата им е Анна Герова, която също се е явявала на последните избори в списъка с кандидати за съветници на Попов. Засега Герова не влиза в новия ОбС - въпреки че е на избираемо място, е изместена с преференции.
Влиза обаче Атанас Качаков - бивш член на ОбС от групата на Тодор Попов, който сега е избран от листата на МИР (партия, близка до Румен Радев).
Втори в листата на "Гергьовден" е Александър Иванов. Той също беше част от коалицията "Новото време", с която Попов се яви на изборите през 2023. Иванов (племенник на бившия кмет) не успява да спечели нов мандат.
Друг бивш съветник от групите на Тодор Попов Иван Димитров се е кандидатирал в листата на "България може". Партията, основана от Кузман Илиев и екс-съветника на Румен Радев Александър Маринов, няма да има присъствие в Общинския съвет.
Не е ясно дали избраните ще бъдат склонни да работят заедно с Тодор Попов в новия ОбС, или ще се еманципират. Прави впечатление все пак, че по време на неговото управление се е появило цяло поколение от "универсални" кандидати за местната власт.
ГЕРБ "гори" 25% от електората си, ПП-ДБ и БСП увеличават подкрепата си
От ГЕРБ никога не са имали свой еднопартиен кмет на Пазарджик, въпреки че през 2015 г. стигнаха до балотаж с Найден Шопов (досегашен председател на ОбС и собственик на игрални зали).
През 2019 г. техният представител не се класира и за балотаж. Тогава Тодор Попов спечели изборите от втори тур срещу собственика на мебелната къща "Явор" Благо Солов, който тогава беше кандидат на БСП.
През 2023 г. ГЕРБ изобщо не предложи свой кандидат за кмет на областния център, а подкрепи директно Тодор Попов срещу Петър Куленски - и загуби.
Днес партията губи почти 25% от реалните си гласоподаватели на общинско ниво само за две години (според данни на ПП-ДБ спадът на ГЕРБ се регистрира и в града, и в околните села).
Ръст обаче има при ПП-ДБ - интересен сигнал за подкрепа на управляваща коалиция зад Петър Куленски в средата на мандата.
БСП също увеличава с малко гласовете си, което съвпада с оттеглянето на Солов от кампанията (през 2023 г. той се явява отделно с регистрацията на партия "Заедно за силна община", след което влиза в групата на БСП).
Само ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП имат общински съветници във всички 27 града, областни центрове в България.
17 от 41 съветници ще са от партии, които нямат национално представителство
Пазарджик ще има общо 14 партийни групи, като най-голямата на ДПС е много далеч от мнозинството - с 8 мандата.
17 от останалите листи са на политически сили, които не са представени в Народното събрание - ако не броим "Земеделски народен съюз", които са формален коалиционен партньор на ДПС-Доган.
ВМРО, ССД, "Напред България", "Пряка демокрация", МИР (екс-партньори на БСП), "Свобода", "Гергьовден" и др. осигуряват само партийна регистрация за местни влиятелни фактори, които имат по-голям интерес да действат като самостоятелни играчи, вместо да се консолидират в партии като ГЕРБ, БСП, ДПС.
Всичко това усложнява въпроса за формиране на мнозинство в Общинския съвет много повече, отколкото е в 51-ото Народно събрание или в Столичния общински съвет, например. И прави местната политика още по-интересна.
Другата България: 30% от властта в големите градове е пръсната сред малки партии
