Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Серийни играчи на судоку". Така политологът Даниел Стефанов с ирония описа необходимата квалификация за членовете на 9390 секционни избирателни комисии, в които ще се гласува с машини на изборите на 4 април.
Необходимостта от силна памет, бързо мислене и концентрация в края на 13-часовия изборен ден не е преувеличение. Протоколите в някои от най-големите избирателни райони в България (София, Пловдив, Бургас и Варна) представляват безкрайни таблици за попълване на ръка и сметки с елка.
Причината: предпоследните промени в Изборния кодекс от октомври 2020 г., с които беше решено, че машинното и хартиеното гласуване ще са равнопоставени, а всички данни от електронния вот в секциите ще се преписват в общия секционен протокол.
В деня, в който 44 Народно събрание се разпусна и възможностите за промяна в Изборния кодекс бяха занулени, ГЕРБ изведнъж прогледна за проблемите с отчитането на гласовете.
Томислав Дончев обвини опозицията в нарочно компрометиране на изборния процес, "за да има повече грешки, за да се забави обработването на резултатите, за да се генерира хаос, нетърпение и да се получи една чудесна среда за политически спекулации и коментари".
Справка в стенограмата на Народното събрание от обсъждането на промените в Изборния кодекс обаче показва, че както БСП, така и ДПС са предупреждавали за резултата, който вече е налице - хаос, напрежение за изборната администрация и непредсказуемост заради поредните избори, преди които се правят недомислени и самоцелни промени.
Нито ГЕРБ, нито колегите им от "Обединени патриоти" приемат аргументите, че се създава безсмислен риск с двойния режим на хартиено и машинно гласуване.
С едно изключение: депутатът от ОП и бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов изразява лично мнение, в което настоява "да се спрем на система изцяло на машинно гласуване, или да се спрем на система изцяло хартия. Не ангажирам политическата си сила, казвам го от личен опит след 25 избора зад гърба си".
"При смесената система в секционните избирателни комисии ще настане страхотен хаос", казва той.
Атанасов е напълно прав, макар че не успява да разубеди колегите си от "Патриотите" и ГЕРБ. Не ги разубеждават и данните от Общинската избирателна комисия в София през 2019, според която сгрешените протоколи на последните местни избори са били над 90%. А тогава машинно гласуване дори нямаше.
Че дублирането на хартия и машини е ненужно, беше твърдата позиция и на самия Томислав Дончев само до преди една година - макар и по финансови, а не бюрократични съображения.
На 12 февруари 2020 г. темата за машинното гласуване влиза в дневния ред на Министерски съвет. Тогава подготовката на изборния процес все още е в правомощията на Дончев (ГЕРБ), преди да се прехвърли в ресора на Марияна Николова (НФСБ).
"Трябва да бъде взето принципно решение кой от съществуващите три типа машини, не говоря за производители, да бъде използван. При всички случаи има нужда от прецизиране на законодателството, най-вече по отношение на корелацията машинно-хартиено гласуване.
"За мен е глупост да поддържаме две паралелни системи. Това прави изборите необосновано скъпи.", казва Томислав Дончев. Съображенията му остават неразбрани и/или забравени.
През август 2020 г. насред антиправителствените протести група депутати от ГЕРБ внасят промените в Изборния кодекс, с които предлагат въвеждането на смесената система с машини и хартиени бюлетини в секциите с повече от 300 избиратели. Още на 16 септември промените влизат на второ четене в пленарна зала.
Въпреки че и ГЕРБ и Патриотите твърдят, че нямат нищо против машинното гласуване, и двете парламентарни групи се отнасят абсолютно скептично към възможността това да е основната изборна технология - от твърденията, че нито една държава в Европа не го използва като единствен инструмент за гласуване, до твърденията, че избирателите се страхуват от машините.
Двусмислената позиция на мнозинството се отразява и в противоречивия смисъл на новите промени в Изборния кодекс - и грешките се забелязват от всички.
Йордан Цонев от ДПС призовава за отлагането на законопроекта, както заради гражданското напрежение пред парламента, така и заради недоразуменията в текста. Един от примерите му е в чл. 281 ИК, в който се казва, че "отрязъците от машинното гласуване трябва да са равни на броя на гласовете, отчетени от машината".
"Тогава ще Ви питам: и ако не са равни? Никъде не казвате какво става. И ако не са равни, какво правят секционните (комисии)?", пита той.
Цонев коментира, че ГЕРБ и ОП въвеждат смесеното гласуване "без да питате никой, без да се консултирате с никой и на принципа „имаме мнозинство".
"Имате мнозинство, обаче в условията на тази политическа криза нещата няма да Ви се получат с мнозинство... Защото хаосът ще остане, няма да има никаква прозрачност в изборния процес", казва той.
Предложението му не е прието, както не са приети и останалите аргументи на опозицията в Народното събрание. Крум Зарков от БСП атакува мнозинството за това, че изцяло вдига отговорността от Министерски съвет за придобиването на машините и тяхното сертифициране ("Чуваемост – нула! Нито един експерт, нито една организация, която разбира от този процес, не е казала една добра дума за направените предложения! Въпреки това, се гласува – някак си на инат").
Поради същата причина председателят на ЦИК Стефка Стоева подаде оставка само няколко седмици по-рано.
По думите на Крум Зарков "целта на внесените предложения не е да улесни машинното гласуване – волно или неволно, Вие ще го затрудните".
На критиките от страна на БСП, че "когато започне отчитането на резултатите и пренасянето им от машинното гласуване в протокола, където ще бъдат отразени резултатите от гласуването с хартиени бюлетини, отново ще се допуснат технически грешки", от ГЕРБ репликират с твърдение, че на последните избори с машинно гласуване "26% от имащите право да упражнят вота си чрез машините" са се възпоолзвали от него.
"Може наистина голяма част от тях да имат желание да използват тези машини, но чисто технологично да се страхуват все още", разсъждава депутатът от ГЕРБ Александър Иванов.
Поантата на дебата се концентрира в изявлението на Цвета Караянчева, която специално се включва в обсъжданията:
"Машините, колкото и да са добри, могат и да блокират, и да се развалят. Какво правим, ако една машина в някое отдалечено селце се развали? Подсказват ми: ще я заменим с друга. Откъде ще я намерим и колко време ще ни е необходимо да я доставим до това селце, за да може изборният процес да продължи, за да може да не ограничим правото на глас на тези хора?", пита тя.
"Второ, имаме машина, която е в изборна секция. Влиза възрастна дама, която трудно се справя с гласуването. Блокира машината или не може да се оправи в продължение на 5, 10, 15 минути. Кой ще помогне на тази дама да гласува? И къде отива тук тайната на вота? Отвън чакат млади хора, които са, разбира се, нетърпеливи, които са на „ти“ с техниката и много бързо могат да гласуват. Защо да лишаваме българските граждани от възможността да избират?", казва Караянчева.
На коментар от залата, че всеки знае как да работи с банкомат - включително възрастните хора, които получават пенсиите си по банков път, Цвета Караянчева репликира:
"На банкомата този човек има цялото време през целия ден, може да стои и 25 минути пред автомата. Само че пред изборната урна чакат още 50, 60, 100 човека. Притеснението му ще бъде огромно".
