Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Въпреки активността на българския демократичен процес напоследък и задаващите се трети поред парламентарни избори в рамките на една година, големите въпросителни в Европа са свързани с едни други избори – тези за германския Бундестаг. На 26 септември ще настъпи официално и краят на ерата Меркел.
За да разберем какви са оценките и очакванията на европейците от германските избори, Европейският съвет по външна политика (ECFR) проведе проучване на общественото мнение в 12 страни членки на ЕС, сред които и България (с Алфа Рисърч).
Проучването показа, че европейците гледат на Германия като на интегрираща, проевропейска сила. Политическият стил на Меркел, основан на умело балансиране между различни интереси с цел намиране на компромиси, които удовлетворяват всички участващи страни, изглежда е имал успех. На хипотетичен въпрос за кого биха гласували като „президент на ЕС“, ако Меркел и Макрон бяха единствените кандидати, значителни мнозинства във всички страни (включително Франция) сочат канцлера.
Управлението на Меркел намали страха на съседите от господството на Германия. Днес само 10% от анкетираните смятат, че да има германец начело на Европейската комисия е нещо лошо, докато 27% от мненията са позитивни. България изпъква тук като втората страна в ЕС (с 37%) след Испания (38%) с най-високо доверие към германския председател на ЕК.
Значителен брой европейци се доверяват на Берлин да ръководи ЕС. Тази тенденция се забелязва дори в страни, които традиционно критикуват германския икономически модел, основан на износа. И макар че страната ни не е част от еврозоната, българите имат много високо доверие в икономическото лидерство на Германия – 44%, сред най-високите стойности в Европа след Унгария, Испания, Португалия и Нидерландия.
Процент на хората, отговорили, че имат доверие на Германия като защитник на европейските интереси в сферата "Икономически/финансови въпроси"
В биографичната книга за Меркел „Непреклонната“ Матю Квортръп обяснява успеха на Меркел със стремежа на германците към стабилност, сигурност и икономически просперитет. „Те искат това и тя им го дава“, обобщава Квортръп.
Но за мнозинството европейци Меркел е преди всичко канцлер на европейската интеграция, тя се радва на особено голямо доверие сред онези, които се чувстват най-силно привързани към европейския проект и ценности.
Тук оценката на българите се различава: единствено сред привържениците на ГЕРБ Меркел е защитник на демокрацията, докато гласуващите за останалите партии са по-скоро скептични, което сваля значително българската подкрепа по този критерий. И това не е чудно. След повече от десетилетие на снимки с Бойко Борисов, станал известен и отвъд границите на България с чекмеджета с пачки и кюлчета, опората, която Меркел и ЕНП му даваха, започна да изглежда ненамясто.
Протестите пред германското посолство миналото лято показаха, че в България нарасна нетърпимостта към политиката на затваряне на очи към безобразията на София. Аргументът, че България все пак е по-различна от Унгария и Полша и трябва да е отсам разделителната линия, загуби легитимност.
Процент на хората, отговорили, че имат доверие на Германия като защитник на европейските интереси в сферата "Закрила на демокрацията и човешките права"
Затова просто продължение на меркелизма след изборите на 26 септември не би било достатъчно, за да оправдае очакванията на европейците.
Това е парадоксът на наследството на Меркел: за да изпълни ролята на благосклонния лидер на ЕС, Берлин ще трябва да преразгледа онези принципи на меркелизма, които накараха европейците да възлагат надеждите си на Германия. Наред с недопускането на непреодолимо разделение в ЕС - големият приоритет и постижение на Меркел - Германия ще трябва да води борбата срещу двете най-опасни заплахи, с които ЕС ще се сблъска през следващите години.
И първата заплаха е именно в нарушаването на върховенството на правото в ЕС. Тук стратегията за деескалация или избягване на конфликти на Меркел се обърна срещу нея, а кризата нарасна. ЕС не може да оцелее без общи стандарти за независимост на съдебната власт, зачитане на ценностите и признаване на Съда на ЕС като върховен арбитър. Точно тези основни правила днес са атакувани в редица страни от Централна и източна Европа. В ерата след Меркел Германия ще трябва да стане много по-ясен защитник на европейските ценности и принципи срещу автократите.
Вече не е възможно и двете страни да бъдат доволни. И опитът за такъв „баланс“ би бил пагубен за европейския проект.
Втората заплаха, която може да надживее меркелизма, е тази на геополитическата маргинализация на ЕС. В много отношения меркелизмът (който често идваше с меркантилизма) беше възможен само защото САЩ осигуриха лидерство на Запада и мултилатерализмът, основан на правила, изглеждаше устойчив. С навлизането на света в „епоха на мир“ това вече не е така. И напускането на Меркел е символ на тази историческа промяна в западния съюз.
Дълго време в ерата на Меркел изглеждаше, че ЕС си е взел геополитическа „отпуска“ от историята. Но той приключи. Дневният ред на ЕС ще се оформя все повече от външни фактори като промените на климата, технологичната конкуренция, сигурността и миграцията.
Както обаче показва проучването на ЕСВП, що се отнася до геополитиката, доверието на европейците в Германия е много ограничено. А вярата на българите в способността на Германия да управлява добре отношенията с Китай, например, е минимална (7%). Това за съжаление не се дължи на знания за търговските германо-китайски дилеми, а в екзотичната геополитическа ориентация на българите, които смятат, че Китай и Русия трябва да са близък съюзник или предпочитан партньор.
В сложната многополоюсна среда е ясно, че ако Германия след Меркел иска да е истинска европейска сила, тя ще трябва да напусне зоната си на комфорт в области, в които нито е искала да води, нито е имала самочувствие да го направи в ерата на Меркел. Както става ясно от проучването, германците не са готови да отговорят на очакванията на останалите европейци в сферата на отбраната и излизането от икономическата криза. Но за да е успешен ЕС на глобалната сцена, новото германско правителство ще трябва да предложи на своите европейски партньори ясни идеи за ролята и позициите на ЕС във все по-конкурентна среда.
Берлин ще трябва да демонстрира по-ясно отпреди, че вижда отношенията с Китай и Русия в светлината на европейските, а не предимно на германските интереси, да зададе тона на нов атлантизъм със силна европейска перспектива. Това би бил най-добрият начин да се гарантира, че наследството на Меркел ще надживее меркелизма.
Доверието на гражданите от 11 страни на ЕС спрямо Германия според следните теми: Отбрана и сигурност; Икономически/финансови въпроси; Отношения с Китай; Отношения с Русия; Отношения със САЩ; Демокрация и човешки права; Нито едно от изброените.
