За политиците мониторинговият доклад на ЕК в областта на правосъдието е това, което са тестовете PISA за учениците. Резултатите също са подобни – може да се каже, че средният успех по дисциплината „четене с разбиране на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка“ от 2008-а насам е среден три

Ако се върнем назад във времето преди ГЕРБ, ще си спомним прословутия доклад от 2008 г. (първият след влизането на България в ЕС), когато заради аферата „Батко и Братко“ в пътния фонд бяха замразени европейски средства за България. Способността на страната да се разпорежда честно и отговорно с европейските пари беше поставена под въпрос. По онова време управляваше Тройната коалиция, а премиер беше социалистът Сергей Станишев. 

През 2009-а на власт дойде ГЕРБ. Новоизлюпеният член на Европейската народна партия се ползваше с широка подкрепа както у нас, така и сред „европейските партньори“, както обичаха да подчертават първите мъже в държавата по онова време – Бойко Борисов и Цветан Цветанов. На този фон, без изненада, еврофондовете бяха „размразени“, а в мониторинговия доклад през 2010 г. се появи култовата фраза „устрем за реформи“, с която управляващите толкова се гордееха. 

Само месеци по-късно обаче ЕК обра тона и в доклада от февруари 2011-а „устремът“ се стопи до „ангажимент“. Тези нюанси винаги са били важни за разбирането на докладите, както и сравнението между черновите (които редовно „изтичаха“ в един период от време) и официалните доклади – подпъхването на политически „подсладители“ в окончателните версии позволяваше на управляващите да представят докладите като „положителни“, макар и „обективни“. 

Колкото и да сме били критични към Комисията „Барозу“ за политическо смекчаване на критиките в докладите, нищо не може да се сравни с ерата „Мон ами“, в която председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер пишеше любовни писма на българския премиер, наричайки го „Скъпи Бойко“.

Дали заради тревогите около Брекзит, дали заради проблемите с Полша и Унгария, но в последните няколко години изглеждаше, че България е последната грижа на ЕС. И не на последно място, ЕНП не можеше да си позволи да критикува верен партньор и да застраши стабилността (на управлението си) на европейско ниво.  

Стигна се дотам Жан-Клод Юнкер да обещае отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка до края на мандата на своята комисия (2019 г.). Позицията на ЕК винаги е била, че Механизмът е инструмент в помощ на държавите (България и Румъния) да преодолеят трудностите и ще отпадне едва когато са изпълнени показателите, заложени в него и бъде доказано, че проведените реформи са трайни и необратими.

Но поради обещанието на Юнкер и поради изместването на общественото внимание от доклада в последните години (не без помощта на лоялни към властта медии) се наложи преди няколко месеца да се „разследва“ от журналисти дали наистина Механизмът все още е в сила и дали пък не е отменен. 

Оказа се, че не е отменен. Напротив.  

Както ЕК многократно беше обяснила, Механизмът за България и Румъния се надгражда с общоевропейски Доклад за върховенството на закона.  А препоръката на ЕК за прекратяване на Механизма все още очаква позициите на Съвета и Парламента (това е обяснено и в частта за България в доклада за върховенството на закона). 

Стивън Кинг е "европейска литература", или как ГЕРБ и БСП прочетоха доклада на ЕК

Няма да преразказвам какво пише в доклада за България, вече сте го прочели, а и целта ми е друга – да видим голямата картина. В първия си коментар за доклада, прочетен от председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова със затруднение, управляващите обърнаха внимание, че България се споменава чак на 10-а страница. Сиреч, изобщо не е чак такъв проблем, какъвто се представя от злите езици у нас. Всъщност, до 9-а страница не се споменава нито една държава членка поименно, а на 9-а страница са посочени добрите примери и практики. Да, България се появява едва на 10-а страница, но как – с напомнянето, че законодателните процедури, които да отговорят на отдавнашната загриженост относно подотчетността на главния прокурор, все още остава да бъдат завършени. 

Европарламентът към България: Защо съдебната власт ще създава закони?

Всъщност, много бърз и лесен начин да се разбере какво казва докладът за около 2 минути, е чрез търсене по ключова дума „остава/т“ (remain/s) – ще откриете общо 13 резултата, в които става дума за проблеми, които остават нерешени. А те обхващат всички области на наблюдение – подотчетността на главния прокурор, борбата с корупцията, конфликта на интереси, независимостта на съдебната власт, достъпа до публична информация.

И това след десет години хвалби след всеки „обективен, но позитивен“ доклад! 

Струва си да обърнем внимание и върху темата за медиите. Тя и преди се е появявала в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, но никога в такъв обем и толкова директно („липсата на прозрачност на медийната собственост в България поражда загриженост“, например).

Държавната реклама в медиите, притежаването на медии от политици, широкоразпространена практика на политическа намеса в медиите и проправителствена политика, следвана от „мнозинството от водещите вестници в страната“ също са отбелязани от ЕК. 

Борисов вероятно си спомня с нега докладите от времето на своя скъп приятел Юнкер. А ЕК – с неудобство.

Не, „еврократите“ не са се събудили изведнъж с обострени съвести и загриженост за добруването на българските граждани. Но във времена на тежки кризи един съюз е толкова силен, колкото са най-слабите му звена. И вече стана ясно, че нито Комисията, нито държавите членки са склонни да толерират слабостите в името на „стабилността“ и партийната солидарност. Дискусиите по многогодишната финансова рамка на ЕС за следващите седем години и корона-фонда ясно показаха това.

Симптоматичен е и бумът на критични публикации за България в европейските медии, а правителствената защитна линия, че това е платена пропаганда, е смехотворна, дори направо жалка. 

Тома Биков успя да ядоса "Конрад Аденауер" с намеците си за "платени публикации" срещу ГЕРБ

Във всичките си доклади от 2008-а година насам ЕК пише едно и също: че трябва да бъдат постигнати осезаеми, продължителни и необратими резултати. Докладите може и да са трудни за четене с разбиране, но новините в медиите са ясни и красноречиви. През тях е най-лесно да видим реалните резултати от хартиения реформаторски устрем. 

Нали помните аферата „Батко и Братко“, която споменах в началото? Досущ като в приказката, тримата братя открили златната ябълка в пътния фонд и единият, който бил шеф на фонда, дал на другите (които имали фирми) милиони евро, за да строи пътища. В резултат на доклада от 2008 г. срещу Веселин Георгиев (Батко) беше заведено дело. През 2016-а Георгиев беше окончателно оправдан от съда. Междувременно, според медийни публикации, фирми, свързани с или собственост на братята, са продължили да печелят обществени поръчки на пътната агенция. 

Ето това ни съобщават и този, и всички предишни доклади. Но не е като да не си го знаем, нали? 



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

МОН: Тестването на всички ученици на 6 декември е осигурено

МЗ са обещали доставка на още тестове другата седмица, за да може процесът да продължи

Прокуратурата проверява скандала с Ваня Караганева в ДКК

Тя се е самосезирала, а отделно е постъпил сигнал от втория изпълнителен директор

Кои са новите зам.-председатели на 47 НС

Трима юристи, двама икономисти, философ и филолог ще подпомагат Никола Минчев

Никола Минчев от "Продължаваме промяната" е председателят на 47-ия парламент

Минчев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски" и е корпоративен адвокат

Спецпрокуратурата образува дело за корупционно престъпление в община Варна

След проверката на КПКОНПИ е образувано дело срещу служител на общината, чието име не се споменава

Корнелия Нинова: Коалиционното споразумение трябва да е факт до неделя

Министерствата може да не са разпределени на принципа 8-4-3-2