Европарламентът към България: Защо съдебната власт ще създава закони?

Групата за демокрация и върховенство на закона (LIBE) на Европейския парламент е изпратила въпроси към главния прокурор Иван Гешев и към цялото българско правителство по отношение на съдебната реформа, медийната свобода и проекта за нова Конституция, предложен от ГЕРБ. От ЕП са обърнали и специално внимание на случая „Барселонагейт“, който свързва Бойко Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Евродепутатите също така питат за изтеклите записи с гласа на премиера.

В края на август комисията LIBE проведе изслушване в ЕП, на което участваха заместниците на Гешев и Борисов. След нея обаче групата за демокрация и върховенство на закона е изпратила уточняващи въпроси, на които иска конкретни отговори. Те са общо 29 на брой.

Най-голямо впечатление правят въпросите, насочени към главния прокурор. „Какви специфични мерки е взела прокуратурата в борбата срещу корупцията? Били ли са разследвани и осъждани политици и от кои партии са те? Членове ли са на управляващата коалиция и на опозицията?“, питат от групата за демокрация и върховенство на закона, става ясно от официалния документ на сайта на Европейския парламент.

„Наскоро испанските медии публикуваха информация за продължаващо разследване, свързващо премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българската прокуратура по този случай, като приемем, че тя вече получи сигнала през 2019? Ако отговорът е „да“, на какъв етап е разследването?“, питат от ЕП.

Те уточняват, че преди няколко месеца в пресата са били публикувани аудиозаписи, в които гласът „изглежда“ като този на Борисов. В тях той заплашва да запали политик от опозицията, който в момента е евродепутат (б.а. – Елена Йончева). „Има ли разследване и ако да, на какъв етап е то?“.

След срещата в края на август от LIBE са останали недоволни, че на официалната страница на прокуратурата е било публикувано, че срещата е по предложение на Иван Гешев. Оказа се обаче, че това съвсем не е така, а от ЕП са организирали изслушването. „Бихте ли поправили тази погрешна информация?“, питат от групата за демокрация и върховенство на закона.

Те са отправили въпроси и към заместник министър-председателя, най-вероятно към Екатерина Захариева. Първият от тях гласи: „Как ще оцените антикорупционните реформи в България след октомври 2019? Какви конкретни действия са били предприети от правителството относно тях? В допълнение – относно реформата в съдебната власт – как правителството ще отговори на препоръките на Венецианската комисия за функциите на главния прокурор?“.

От ЕП уточняват, че са загрижени не само за реформите в съдебната система, но и за медийната свобода. Те припомнят, че в годишния доклад, публикуван през април от Съвета на Европа, пише, че „средата за работа на журналистите в България се влошава заради поляризирания характер на публичния дебат, откритата враждебност на избраните политици, атаки срещу независими медии, както и физически заплахи. Медийната собственост не е прозрачна и се характеризира със завладяването на пазара от олигарси, които използват медийната си сила, за да установяват политическо влияние“, пишат от LIBE.

Добавят, че основен дял от вестникарския бизнес в страната е под контрола на „един конгломерат“, управляван от политик – не добавят обаче името на Делян Пеевски. „Може ли да коментирате тази ситуация? Как това влияе на медийната свобода и какви действия планира правителството, за да се справи с тази ситуация?“, гласи въпросът на групата за демокрация към ЕП.

Към заместник министър-председателя е насочен и въпрос за проекта за нова Конституция, предложен от ГЕРБ. „През четирите дни между обявяването на проекта от страна на премиера и внасянето му, какъв вид обществени консултации са били осъществени, ако има такива? Има ли неправомерност при предложените промени?“.

Основна тема е и законодателната инициатива, която се предоставя на съдебната власт, предвидена в проекта. „В повечето страни членки съдебната власт прилага закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. Какви проблеми опитвате да разрешите по този начин?“, питат от LIBE. Задават още въпроса защо правомощията на президента са значително ограничени в проекта за нова Конституция.

„Смята ли българското правителство, че предлагайки основна конституционна реформа и Велико народно събрание само месеци преди изборите, ще допринесе за прозрачен и демократичен процес?“, гласи един от въпросите, зададен към заместник министър-председателя и към правосъдния министър.

Механизмът за сътрудничество и проверка от Европейската комисия към България продължава и на 23 септември ще излезе официален доклад, в който ще се опише състоянието на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС. Той ще включва още наблюдение върху съдебната система и медийната среда.

А върховенството на закона в България ще бъде обсъждано в пленарната зала на Европейския парламент в първата седмица на октомври. Най-вероятно тогава българските представители ще дадат отговорите си на горепосочените въпроси.

В Европарламента ще има дебат за върховенството на закона в България