Подсъдимият за смъртта на Милен Цветков – Кристиан Николов – заяви пред съда, че малко преди да удари колата на телевизионния водещ, е загубил съзнание. Следващият му спомен бил от силния удар, за който по-късно разбрал, че е от катастрофата.
На 21 януари Софийският градски съд изслуша показанията на 23-годишния мъж, който е обвинен, че умишлено е причинил смъртта на телевизионния водещ. Наказанието за това престъпление е затвор от 15 до 20 години или доживотен затвор. Делото е на финалната права на първа инстанция.
„Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня. Някой може би извика, но всичко беше като в сън”, каза той в обясненията си пред съдиите.
Милен Цветков загина на 19 април 2020 г., навръх Великден, докато чакаше с колата си на червен светофар до мол „Парадайс“, а автомобилът на Николов се вряза в нея. Според прокуратурата – обвиняемият е бил под въздействието на няколко вида наркотични вещества. Той отрича да е приемал наркотици преди инцидента.
Николов разказа подробно как е протекла вечерта преди фаталния инцидент. Голяма компания празнувала рождения ден на приятелката му Симона Цанкова в неговата къща. Той пил малко водка, както и два шота. След втория обаче му прилошало. „Стана ми странно, леко изтръпнах, но го бял изпил на екс и нямаше как да реагирам. Малко по-късно усетих сърцебиене и виене на свят. Казах на Симона да си лягаме, защото не ми е добре. Смятахме, че ми е зле от месо, което беше престояло няколко часа на слънце. От Германия съм си купил добавки и паста против стрес и безсъние. Те са с медицински цели. Тогава реших да взема от пастата”, разказа подсъдимият, цитиран от Нова ТВ.
На следващия ден той и приятелите му излезли, за да потърсят заведение, в което да обядват. „Насочихме се към Южния парк. Изпитвах дискомфорт, но не бях неспособен да шофирам. Ако бях замаян, щях да взема такси и да отида в болница. Възпитан шофьор съм, винаги съм държал дори на колани за пътниците на задната седалка. За малко над 4 години стаж към онзи момент, при ежедневно шофиране, включително в Германия, имам само един фиш за неправилно паркиране. Винаги спазвам правилата, оглеждам се”, продължи разказа си обвиняемият.
„Карах към Южния парк по ул. „Сребърна". Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня, някой може би извика, но всичко беше като в сън. Колата, която по принцип не карам, е с ръчни скорости, може би съм натиснал спирачка. После чух силен удар, стреснах се. Уплаших се за живота си и за живота на хората с мен. Не знаех в какво сме се ударили. Колата по инерция продължи и спря в мантинелата. Всички бяхме в шок. Погледнах себе си и спътниците си. Видимо бяха добре и без сериозни наранявания. Излязох от комата, видях друга кола и човек, когото се опитват да изкарат от нея. Отдалеч изглеждаше, че може да върви“, заяви Николов.
Георги Иванов (б.а. - синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов), който бил в колата на подсъдимия, изпаднал в шок и повтарял, че „баща му не бива да разбира, че е в България и че ще го убие, затова трябва да се махне веднага“.
В същия момент Николов отишъл до пострадалия Милен Цветков, без да знае, че това е журналистът. „Беше седнал върху тротоара от външната страна на платното, облегнат на мантинелата. Питах го как е, как мога да помогна. Беше видимо в шок, но без ясни следи от наранявания. До мен имаше човек с униформа, който също опитваше са помогне. Пострадалият в началото изглеждаше, че няма нужда от помощ, а от вода. Сетих се, че в колата имам вода. Бях много уплашен, взех водата и я занесох на пострадалия. Минута-две след като му я дадох, той започна да се свлича на пътното платно. Влошаваше се, смени цвета на лицето си. Чуваше се, че не може да диша. Както беше свлечен на земята, сложихме му главата назад и отворихме устата му. В паника и уплаха, реших че може да си е глътнал езика. После пак започна да диша трудно, натиснахме челюстта надолу, извадихме езика. Пак се стабилизира за малко”.
Линейката, по разказа на Николов, се забавила. После лекарите направили сърдечен масаж на Цветков и му сложили уред за обдишване, преди да го качат на носилка.
„Говорих с полицаите, не съм крил че съм шофирал. Казаха ми, че трябва да направя тест за наркотици. Съгласих се. Ако имах съмнение, че съм употребил дрога, нямаше да се съглася. И още по-малко - да седна зад волана. Знам правилата. Заведоха ме в болница за кръвен тест“, твърди Николов.
Той разбрал, че пострадалият е Милен Цветков чак на другия ден – според показанията му. „Казаха ми, че е починал. Почувствах се ужасно, светът свърши, разплаках се. До последно се надявах лекарите да са го спасили“, каза Николов.
„Обадих се на Георги и Симона и помолих да дойдат в СДВР и да съдействат на полицаите. Заради всичко, което впоследствие гледах по новините и общественото мнение, изпаднах в тежка психическа дупка. Седях на леглото, не ми се говореше и виждаше с никого. Не се чувствах на себе си. От самото начало, буквално минути след инцидента, съм съдействал на разследващите“, каза подсъдимият.
За откритите в кръвта му наркотици той предположи, че някой ги е поставил в питието, което изпил в нощта преди катастрофата. "Преди години съм имал опит с марихуана. Не се почувствах добре. Мисля, че бях и пил. И затова казах, че не е моето нещо и никога не съм опитвал отново. В мое присъствие мои близки приятели не са употребявали. Никога вкъщи, където е забранено. Всичките ми приятели знаят това“, твърди обвиняемият.
Той се оплака и от полицейски тормоз. "В ареста една вечер бях заспал, старшините отвориха и казаха, че трябва да изляза. Започнах да изпадам в паника. Вкараха ме в една стая с двама мъже от служба, която не мога да възпроизведа в момента. Единият каза, че се е занимавал с разследвания за наркотици. Вербално ме тормозиха, като говориха лъжи", каза още пред съда Кристиан Николов.
В момента подсъдимият за убийството на Милен Цветков се намира под домашен арест с електронна гривна, след като беше освободен с по-лека мярка за неотклонение през септември.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
