Покрай войната, инфлацията, цената на енергоизточниците, пенсиите и политическите трусове в държавата една важна тема остана встрани от същинските дебати и в пленарната зала, и в публичното пространство по време на обсъждането и гласуването на актуализацията на Бюджет 2022. А тя засяга и потребителите, и фиска, и борбата с контрабандата, и дори дискусията за превенцията на рисковете за здравето. Един от тях е и винаги е бил тютюнопушенето.
Още в началото на 2022 г. Министерството на финансите анонсира, че от средата на годината предстои постепенно повишение на акцизните ставки на цигарите, тютюна и тютюневите изделия. В проекта на актуализация на бюджета през юни се появи и конкретиката - как точно и с колко ще се увеличи облагането на тези изделия във всяка от следващите 4 години. Целта - освен очакваните по-високи приходи за бюджета, бе и поетапно въвеждане на по-висок акциз, за да не се случи шоково поскъпване в следващ период, което би дебалансирало и пазара, и семейния бюджет там, където има пушачи.
Известно е, че тютюнът е част от потребителската кошница и влияе и на данните за инфлацията. България е на челните места по брой пушачи на глава от населението. Страната ни обаче е сред първенците и в престижна класация за Европа - тази за нисък дял на контрабандата на цигари. Това донякъде е и логично - прилагаме най-ниската възможна акцизна ставка за тютюн и производните му, позволена от Европейската комисия, и в абсолютна стойност пушачите в България плащат най-малко в ЕС за задоволяване на вредния си навик. В този смисъл поскъпването е естествено и неизбежно, но е добре да не е изведнъж.
Облагането на тютюна и изделията с никотин е във фокуса на европейските институции от месеци и това бе един от мотивите на Министерството на финансите да повдигне темата с Бюджет 2022. Идеята за поетапно повишение на акциза бе мотивирана от актуалния в европейските институции дебат по преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета на ЕС относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн.
Очаква се измененията да в посока ръст на минималните акцизни ставки и включването на модерните алтернативи на конвенционалните цигари, пури и тютюн за пушене - като електронни цигари, нагреваеми тютюневи изделия и продукти, съдържащи никотин - в общоевропейската регулация. Алтернативните изделия не са част от Директивата, но бележат все по-голям интерес, а оттам и нарастващ пазарен дял.
Промените в европейската законодателна рамка вероятно ще станат в факт в края на 2022 г. и ще влязат в сила в началото на 2023 г. Предложенията на Министерството на финансите не бяха приети от Народното събрание, въпреки че въвеждането на 4-годишен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия би осигурило прозрачност, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите с оглед на предстоящите промени на европейско ниво. Така че темата предстои пак да става актуална.
Обратното - рязък скок на акциза и следователно на цените на тютюневите изделия, вече беше пробван в България през 2010 г. и резултатът беше напълно пренебрежим по отношение на намаляване на броя на пушачите и много сериозен по отношение на ръста на контрабандата и оттам - на щетите за събираемостта на приходи в хазната. В периода след въвеждането на минималните акцизи за тютюн нелегалният пазар в Европа достига до 35%. Франция преживя същото с резкия скок в цените на цигарите в последните години - с ръст от 13% през 2017-та до 39% през 2021 г. на нелегалната търговия за тригодишен период и огромни пропуснати приходи от легална търговия за държавния бюджет, както показа мащабно изследване на KPMG по темата.
Големият въпрос в рамките на ЕС в момента е как алтернативните на конвенционалните цигари продукти да влязат в общата европейска регулация.
Едната версия е, че те трябва да се приравнят на тютюна за пушене и "горящите" цигари. Това обаче е в дисонанс с националните законодателства в страните членки, които - с появата на електронните и бездимните цигари и други никотинови продукти, въведоха правила за търговията и налозите и без ЕС да е задал рамка. Общоевропейската практика на местно ниво там, където електронни и нагреваеми цигари са позволени за употреба, е акцизната ставка да е диференцирана - тоест по-ниска от тази за традиционния тютюн. В това число и в България. А един от принципите при промяна в законодателството е то да следва максимално житейската логика и гласове в тази посока по конкретната тема не липсват.
Един от основните аргументи в полза на диференцирания подход според редица експерти обаче дори не е фискален. Свързан е с превенцията на вредите от тютюнопушенето.
Практиката до момента и в Европа, и по света, показва, че скъпите цигари не означават намаляване на броя на пушачите "по икономически причини". Забраните за пушене на обществени места също не доведоха до ефекта, на който здравните власти по света разчитаха. В общия случай резултатът е по-скоро "мижав".
Новите продукти за зависимите от никотина - според наличните и все повече специализирани проучвания, в това число и на смятаната за най-строга федерална агенция в САЩ за регулиране на лекарствата и храните (FDA), са по-малко вредни за здравето от конвенционалните цигари и тютюн за пушене. Причината е съвсем проста - избягват процеса "горене", а оттам навлизането в организма на катрани, въглероден двуоксит и други вредни елементи, които съпътстват изгарянето на тютюн и вдишването му. Никотинът сам по себе си не представлява такъв риск за здравето, какъвто съпътстващите пушенето елементи.
Преминаването на активните пушачи към алтернативи на конвенционалните цигари често пъти е и първата стъпка към отказването от вредния навик въобще.
Проактивната политика в тази посока на здравните власти в страни като Великобритания и Япония например дават обещаващ резултат. Според данните на Агенцията по обществено здраве на Англия целенасочената кампания за спиране на цигарите дава резултат за 7-годишен период, а алтернативи на тютюнопушенето водят до по-добри резултати към целта да отграничаването му до 12% през 2022 г.
В Япония - една от най-пушещите нации в света - кампаниите за отказ от цигарите и намаляването на пазара за конвенционални тютюневи изделия бележат значителен резултат едва когато на пазара се появяват алтернативите за задоволяване на никотиновата зависимост. Всъщност и "медицинските" методи за отказ от цигарите най-често стъпват върху "заместители" - никотинови дъвки, пластири и т.н., които се продават в аптеките свободно.
Подходът на диференцираните акцизни ставки според степенна на вредност на продуктите всъщност важи и за енергийните източници, и за алкохолните напитки и в това има логика - по-малко вредно следва да значи и по-евтино, за да бъдат стимулирани хората да го изберат. Икономическите и социалните рестрикции за пушачите доказано не водят до рязък отказ от цигарите, но предоставянето на алтернатива дава ефект и ръстът на данъчно нерегулирания на европейско ниво пазар на заместителите на конвенционалния тютюн говори сам за себе си.
И ако рестрикциите евентуално биха могли да повлияят на потенциалните бъдещи потребители на тютюневи изделия, то мнозина от зависимите от никотина нямат намерение наистина да спрат да пушат от раз. По-щадящи варианти са тях са всъщност единствен вариант.
„Аз съм поддръжник на диференцирания фискален подход по отношение на тютюневите и никотинови изделия. Международните проучвания показват, че употребата на алтернативни тютюневи и никотинови изделия, като нагреваеми тютюневи изделия, електронни цигари или никотинови пликчета, е свързана със значително по-малки здравни рискове от тези при тютюнопушене. И въпреки това подходът на Европа е еднакво драконовски както към цигарите, така и към тези продукти, което за мен е напълно неразбираемо и противоречи на научните доказателства.“, казва през март Индрих Виборжил, национален координатор за борба със зависимостите на Чехия.
Страната е на прага на одобрение на национална стратегия за зависимостите, която е всеобхватна и включва тютюневи и никотинови продукти, като в нея са заложени подходите за стимулиране на по-щадящите продукти.
Виборжил далеч не е единственият експерт, който зове да бъдат чути първо аргументите на науката, а след това тези на политиците в текущия европейски дебат.
Пример може да бъде даден и с Норвегия: През 2018 г. Институтът за обществено здраве в страната също оценява подхода за намаляване на вредата като стратегически елемент от политиките за контрол на тютюнопушенето. Заключението е, че блокирането на достъпа до алтернативни никотинови продукти може по-парадоксален начин може да накара мнозина да се върнат към конвенционалните цигари, дори и да са предприели стъпка към отказването им.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
