Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ще падне ли Кабул? Кога ще падне Кабул? И какво ще се случи след това? Да чакаме ли последния възможен полет от летището или да останем и да избягаме с кола към Исламабад или Ташкент? Тези въпроси тегнат всекидневно над жителите на столицата на Афганистан, пише Бруно Масаес, колумнист в "Политико".
Авторът описва атмосферата в Кабул през разговорите си с дипломати и бивши министри, а коментарите им варират от "Всички, които познавам, планират да избягат" до "Тази вълна ще тръгне към Европа, а тогава ще видим как правителствата ще падат едно след друго".
Отстъплението на съюзническите войски и настъплението на талибаните доведе до завръщане на заплахата за нова гражданска война в Афганистан.
Масаес посочва, че по улиците и парковете на Кабул вече са разгърнати палаткови бежански лагери заради наплива на семейства, които бягат от превзетите от талибаните северни градове.
"Когато дойде ред на Кабул, вече няма да има къде да избягат. Талибаните няма да им попречат да напуснат страната - поне такива са първите индикации при границата с Иран и в други райони, които са под техен контрол. Групировката няма нищо против идеята, че може да се отърве от вътрешната опозиция, като отвори границите", пише той.
Съседен Пакистан също няма намерение да приеме бежанците. Колкото до Иран - в страната вече има близо 3 милиона имигранти от Афганистан. Според дипломатически източници, Техеран планира да изгради бежански лагери по източната си граница, но ще има нужда от финансова подкрепа за това, а ЕС все още не заявява позицията си по тази криза.
"Политически би било много трудно да се работи с правителството на Иран, а санкциите от САЩ биха направили невъзможно предоставянето на помощи в размера, който режимът в Техеран ще поиска", пише Бруно Масаес.
Остава Турция - но Турция отдавна е изчерпала капацитета си за справяне с мигрантски кризи.
Над 3 милиона сирийски граждани вече живеят в страната, а общественото мнение е твърдо настроено против приемането на други групи - особено от Афганистан, чиято култура и обичаи се различават от турските.
Колоните от мигранти ще се окажат без друг избор, освен да се насочат към Европа.
Досега Брюксел се фокусира само върху вътрешните си въпроси и не предприема превантивни мерки - "сякаш всичко, което се случва в Кабул, се случва на Луната", пише авторът.
След кризата от 2015 г. ЕС наложи нов режим на опазване на външните си граници с огради, дронове и военна охрана, когато се наложи, но този подход едва ли ще даде резултат, ако числеността на мигрантите е прекалено голяма.
В много държави от ЕС бежанската криза от 2015 г. беше възприета като извънредно събитие, което никога повече няма да се повтори. Това беше обяснението, с което правителствата мотивираха решенията си пред своите граждани.
"Това обаче е погрешна предпоставка, която сега ще бъде подложена на изпитание. Европа би допуснала фатална грешка, ако реши, че кризата е нечий друг проблем. Падането на Кабул би повдигнало въпроса за собственото й политическо оцеляване", предупреждава Масаес.
