Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Промяната в Конституцията, която задължава президентът да избира служебен премиер от конкретен списък с висши чиновници, остава в сила.
Конституционният съд не успя да събере нужното мнозинство, за да реши дали тя нарушава принципите на основния закон с ограничаване на правомощията на държавния глава.
Това е вторият случай след лятото на 2024 г., когато КС се оказва неспособен да вземе решение по конкретния спор за "домовата книга".
12-те съдии са се разделили на три групи, които се блокират взаимно:
- 6 от тях приемат, че поправката е противоконституционна - това са Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенов и Невин Фети (четирима са представители на квотата на Румен Радев)
- 3 съдии смятат, че исканията са неоснователни - Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова;
- Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев са гласували, че самата жалба на президента и на група народни представители е недопустима.
За да бъде взето решение, е нужно то да бъде подкрепено от поне 7 гласа, които в момента липсват.
Румен Радев атакува повторно текста, след като в КС влезе съдията Галина Тонева от квотата на Върховния касационен съд. Тя обаче е заела позиция за недопустимост на искането.
Това означава, че действащият текст с т.нар. "домова книга" ще остане в сила, докато евентуално не бъде атакуван отново, но пред друг състав на Конституционния съд.
Кои са възможните служебни премиери според поправката:
- председателят на Народното събрание
- управителят на БНБ
- един от тримата подуправители на БНБ
- председателят на Сметната палата
- един от двамата зам.-председатели на Сметната палата
- омбудсманът или неговият заместник
Текстът действа от началото на 2024 г. и вече създаде сериозни проблеми преди формирането на служебните правителства на Димитър Главчев.
Представителите на Централната банка отказваха да поемат най-високата функция в изпълнителната власт, защото това можеше да наруши тяхното задължение за независимост спрямо правителствената политика.
Други кадри като зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова внезапно подадоха оставка, само и само да не бъдат в списъка с номинациите.
Откази идваха и от партийни фигури като Рая Назарян (ГЕРБ), която стана председател на един от междинните парламенти без редовно правителство.
Третият казус възникна около решението на Румен Радев да отнеме вече връчения мандат на зам.-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова, защото тя настояваше да запази Калин Стоянов като министър на вътрешните работи през лятото на 2024 г.
Тази поправка се появи в Конституцията като компромис между искането на ПП-ДБ да отпадне цялата система на служебните кабинети преди предсрочни избори - нещо, което не беше прието от ГЕРБ заради опасения, че ще бъде отменено при жалба пред КС.
