Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Всички говорят за Иво Димчев, който участва в новия сезон на "Като две капки вода".
Преди да се появи в праймтайма на NOVA, Димчев има зад гърба си успешна международна кариера, десетки спектакли, песни и публика извън България.
У нас обаче той се оказва по-слабо познат за масовата публика, която в последните седмици се впечатли от превъплъщенията му в образите на Том Джоунс и Едит Пиаф.
@max.ali996 #ИвоДимчев #edithpiaf #nonjeneregretterien #katodvekapkivoda14☀️ #катодвекапкивода ♬ Originalton - Max
Дълго време името на Димчев беше разпознаваемо в по-нишовите арт среди. Самият той се определя като „трудносмилаем“. Но днес печели масова публика с болезнена откровеност и голям талант.
„Досега бях чувал само една Ваша песен, не много сериозна, в интернет. Впечатлението, което си бях изградил, стана на пух и прах. Вие сте просто истинска находка и аз не мога да си обясня как може да не съм Ви познавал досега и да не съм Ви гледал на други места“, обърна се към Димчев Веселин Маринов по време на последния епизод на "Капките" в понеделник вечерта.
Кой е Иво Димчев
Театрален режисьор и създател на спектакли, хореограф, певец и автор на музика, както и куиър активист.
Работата му не може да бъде поставена в една или дори няколко категории, тъй като той създава нови измерения на изкуството си.
Учил е в експерименталното театрално училище на Николай Георгиев, 4xC. Приет е в НАТФИЗ, но година по-късно сам се отказва от академията, за да развива таланта си свободно. Участвал е в постановки на Галин Стоев, Десислава Шпатова, а през 2025 г. получи награда "Икар" за съвременен танц и пърформанс с "METCH".
Димчев е автор на над 40 сценични произведения и носител на множество международни танцови и театрални награди.
Повечето от сценичните му работи са включени в книгата му Stage Works 2002–2016. Написал е и над 100 оригинални песни, събрани в неговия Songbook. От ноември 2023 г. е гостуващ артист в La MaMa Experimental Theatre Club в Ню Йорк.
Интересът към него в България започва да се заражда за първи път между 2007 г. и 2014 г., когато той отваря пространство за съвременно изкуство MOZEI. През 2016 г. на сцената му излиза Сашка Васева, но не за попфолк концерт, а за да пее опера.
В онзи момент Иво Димчев продължава да живее и работи основно в Европа.
„Международното признание, което имам за моята работа като съвременен артист, е било винаги много осезаемо, постоянно и от това съм живеел повече от 20 години“, разказва Димчев днес.
В подкаста „Храмът на историите“ в YouTube артистът разказва, че е срещнал неразбиране от много хора, включително и от Азис, с когото тогава са близки приятели. Попфолк звездата критикува колегата си, че се задоволява с малки, непопулярни и слабо платени участия, докато самият Димчев възприема нещата по друг начин.
„Неговата изходна позиция е да прави хитове. Аз правя музика, за да говоря с моята публика.“
След този разговор двамата се отдалечават, а Димчев споделя, че приема позицията на Азис, но популярността не трябва да е на всяка цена за истинския артист.
Днес двамата отново се срещат - този път като артист и жури в "Като две капки вода".
ХИВ, гей изкуството и стигмата в България
Пред публиката Иво Димчев е болезнено откровен за сексуалността си, за тормоза и неразбирането, на които е бил подложен заради своята идентичност.
Той е HIV-позитивен и без задръжки говори по темата, включително и в авторския си филм „В ада с Иво“, режисиран от Кристина Николова.
„Няма какво да губя, споделяйки, че съм ХИВ-позитивен. Помагам на хората да се чувстват по-информирани и свободни. Много от тях ми пишат, че съм им дал кураж. Помогнал съм на много хора с ХИВ. Обичта е първото нещо. Всеки ад може да бъде превърнат в рай“, разказва Димчев в телевизионно интервю.
Димчев подкрепя София Прайд, но има нестандартна позиция по голяма част от темите на общността.
„Има две категории хетеро-родители. Едните искат да ме убият, другите ме обожават. Част от хетеросексуалните разпознават в мен тяхната свобода и битката, която те са спечелили. Другите хетеросексуални, които са били неуверени и са живели в срам и преди децата, губят тази битка и след като са станали родители, и тогава аз ставам лесен за демонизиране“, разказва Димчев.
Димчев се определя като разюздан, предизвикателен и нестандартен, но в същото време открито заявява несъгласието си с голяма част от западните либерални идеи, свързани със смяна на пола и крайните решения за трансформации.
„Аз съм горд, че съм мъж, но мога да си позволя всичко женско – това е цялата красота и ние нямаме нужда от друго“, казва Димчев и отрича концепцията за трети пол.
Историите на Димчев за миналото му като „различен“ младеж в социалистическото общество звучат като откъси от книга с вицове, но в същото време продължават да са актуални.
В свои интервюта той разказва как е ходил с червило и токчета на манифестация за 24 май, как е работил като ескорт в публичен дом „Необходимка“ в зората на 90-те години и как е бил тормозен заради екстравагантността си.
Иво Димчев определя себе си като „човек, който никога не е загубил вътрешните си битки, спечелени с любов, усмивка и настояване, въпреки всичко“.
