Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Нашата култура на „Аз"-а вече не работи. Това казва Мариан Залцман - директор по комуникации във „Филип Морис Интернешънъл“ (PMI), в коментарна статия за "Форбс", посветена на адаптацията на брандовете към обществените промени след Covid-19. Възможно ли е тогава обществата и компаниите да заемат нещо позитивно от други култури и да изградят по-единно отношение към ценностите, работата, бизнеса, общуването, маркетинга, здравеопазването?
„Първо ние, после аз“ - това не е нова идея. Много преди кризата с COVID-19 виждахме как тази идея формира обществените и политическите движения, определя избора на потребителите и дефинира марките, пише Залцман.
Тя дава примери с традиционни култури, в които семейството, обществото или колективът надделяват над индивидуалните желания. В Япония например носенето на маска както израз на уважение към личното пространство на околните хора е обичайна практика много преди пандемията.
Латиноамериканските общности също дават превес на колективното "ние", вместо индивидуалното "аз". Тони Дагнъри, консултант по маркетингови операции в SIMBIOSIS Consulting, си обяснява този феномен с факта, че хората от тази култура са преминали заедно през серия от трудности, затова са по-склонни да си помагат или да мислят за общността.
В исторически план имигрантските общности по света винаги са се подкрепяли, независимо дали става дума за италианците, емигрирали в Ню Йорк в началото на 20-ти век, или турците, които са се установили в Берлин през 2020 г.
Тези, които пристигат първи, помагат на идващите по-къснo.
Още през 2013 г. тя забелязва възхода на думите с представка "съ-" (съграждане, съ-родител, съ-предприемач) като противоотрова на целия гняв, обхванал света. "Изпълвам се с увереност, като виждам как специалистите по маркетинг използват тази идея днес, когато всички си припомняме колко е важно да можем да живеем заедно в общностите си, но на безопасна дистанция", казва тя.
Хийс де Бюс, консултант по стратегическо планиране от Friends & Foes в Амстердам, разглежда въздействието на кризата: „Тревожността е основно свързана със загубата на контрол. Хората или правят всичко по силите си да си върнат усещането за контрол (големи ремонти се правят по домовете в Нидерландия в момента!) или да си възстановят свободата“.
Холандците измислят няколко думи, с които описват въздействието, емоциите и действията, породени от пандемията. Някои от тях са coronahufter (коронаидиот), човек, който не спазва социална дистанция в магазина, и toogviroloog (пишман вирусолог), човек, който разпространява погрешна информация за вируса.
В САЩ също имат своите еквиваленти - covidiot и morona - с които описват хората, които не спазват мерките за безопасност по време на пандемията. В Германия отново се върна на мода думата Hamsterkauf —да се запасяваш с храна като хамстер.
Този нов речник е израз на раздразнението, което много от нас изпитват към хора, които поставят индивидуалните си свободи и предпочитания над общото добруване. На Джон Б. Финч, американски политик, застъпващ се за въвеждане на сухия режим, се приписва фразата:
„Моето право да размахам юмрук свършва там, където започва носът на другия човек.“
Това изявление от 1882 г. важи с пълна сила и днес. Когато излезем от своя корона-пашкул, изборът ни да не носим маска, да не поддържаме социална дистанция или да докосваме общодостъпни неща (като банкомати или копчета в асансьори например) без предпазни мерки, може да нарани хората около нас.
Вече не можем да си живеем живота без мисъл за това как това ще се отрази на другите хора. И това не е лошо както за хората, така и за фирмите и марките. Винаги сме били заедно, просто досега нашите действия невинаги са били в съответствие с това, казва тя.
„Сътрудничество трябва да е една от ключовите думи на 2020 г.,“ отбелязва специалистката по маркетинг Нанси Шенкър, основателка и главен изпълнителен директор на theONswitch. „Ресурсите не достигат и ако малките бизнеси успеят да обединят средства и талант, за да създадат по-голям и по-добър капан за мишки, нека го направят. Един прост пример за това е създаването на местни групи в социалните медии, които рекламират ресторанти, тежко засегнати от COVID-19. Познавам и една козметичка, която не може да предлага услугите си, но стана представител на други марки чрез своя уебсайт. Намирането на стратегически партньори на база допълнителни оферти е чудесен начин фирмите да просперират във време, когато парите в брой не достигат.“
Докато всички прекарваме все повече време в Zoom, Google Meets и дистанционни класни стаи, можем да започнем да мислим за бъдещата роля на кооперативите, създадени с маркетингова цел или в дигитални платформи.
Само помислете: дигитални платформи, които ни свързват не само като отделни индивиди, но и като цели общности. Жилищни квартали на кооперативен принцип за семейства, чиито членове са от различни поколения. Колективни „виртуални кухни“ за доставка на храна без ресторантска част.
Когато мисля за бъдещето, се надявам, че доброто, което ще извлечем от този период, ще бъде завръщането към истинското усещане за общност и споделена отговорност. Нашата култура на „аз-а“ вече не работи, казва Мариан Залцман.
