Журналистът от BIRD Димитър Стоянов е осъден да плати общо 3000 лв. заедно с колегата си Ангел Алексиев по дело, заведено от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов.
Софийският районен съд е уважил частично иска на Иванов срещу Стоянов и Алексиев, въпреки че предполагаемата клевета е в твърдения, направени от техен събеседник.
От Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) и предупреждават, че става дума опасна съдебна практика.
Решението на съда идва три години след публикация в сайта Bird.bg, озаглавена "Помощ или подкуп? Какво се крие зад акциите на Лъчезар Иванов, разследвани от прокуратурата?".
Иванов беше проверяван от антикорупционната комисия и ДАНС, а после и от държавното обвинение заради сделка за продажба на акции на стойност 1,6 млн. долара от американската компания Enzolytics. Тя разработва лекарствени продукти, за която Иванов извършвал консултантска дейност.
През 2023 г. - 2 години след като Иванов стана обект на разследване за пране на пари, прокуратурата сама прекрати производството срещу него.
В публикацията на BIRD от август 2021 г. е цитирано интервю с бизнесмен на име Димитър Савов, който твърди, че е запознат с казуса и че продадените от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов акции от американско дружество са били "подкуп".
Въпреки че изрично е упоменато, че става дума за преразказано интервю, а думите на интервюирания са отделени като цитат, съдът приема, че "отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана, защото е следвало да бъдат проверени относно тяхната достоверност твърденията на лицето, от което журналистите са получили сведения."
"АЕЖ-България приема, че подобно разбиране може да отвори вратата за цензура и автоцензура, в която журналисти да не смеят да взимат интервюта под угрозата, че могат да понесат отговорност за чужди думи," предупреждават от асоциацията и допълват, че това влиза в конфликт с трайната практика на Европейския съд по правата на човека.
Припомнят, че още през 1994 г. съдът в Страсбург приема, че "отразяването на събития чрез интервюта, независимо дали са редактирани или не, представлява едно от най-важните средства, чрез които пресата е в състояние да изпълнява жизненоважната си роля на "обществен страж".
И че в същото решение е записано, че "наказването на журналист за съдействие при разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю, би възпрепятствало сериозно приноса на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и не следва да се предвижда, освен ако няма особено сериозни основания за това".
В решението на българския съд са пренебрегнати фактите, че Лъчезар Иванов заема висш държавен пост и че става въпрос за тема от обществен интерес.
"Нещо повече – налице са неоспорени данни, че по казуса е имало производства на ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията и Специализираната прокуратура. Отговор каква е съдбата на тези преписки дължат бюджетните институции, защото журналистите не трябва и не следва да носят отговорност за антикорупционните институции и съдебната власт, когато те не функционират добре и се държат като безотчетни," казват още от АЕЖ.
Един от основните изводи от последната световната класация на "Репортери без граници" за свобода на медиите, е че в България независимите медии и разследващи журналисти често са подлагани на дела-шамари, както и че разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: