Тя има десетки причини да говори със самочувствие за постиженията си. В колекцията ѝ личат медали от национали и международни първенства - Балканиади, кросове и състезания на писта. Има и три поредени победи на 10 км в Софийския маратон. Най-голямата ѝ мечта е да чуе българския химн, докато стъпва на европейски подиум.
Пътят дотам обаче не е лесен.
Първите ѝ стъпки в спорта са на 11-годишна възраст, когато започва да практикува ориентиране. Пробва различни дисциплини - лятото ориентиране с колоездене, а през зимата - ски бягане и биатлон. На 17 години обаче нещо в нея я води към леката атлетика.
Днес Девора Аврамова е част от отбора на АSICS FrontRunner.
Срещаме се с нея, за да разкаже за трудностите по пътя, на какво я учи спортът и да опита да ни вдъхнови.
След като завършва гимназия, Девора сменя треньора по лека атлетика, но не и спорта - вкарва още повече структура в подготовката си и започва да изпитва удовлетворение от постоянството. “Бягането ме учи на свобода. На това да се забавлявам с трудностите. И най-вече - да не позволявам на лошите моменти да ме погълнат.”
Междувременно от Габрово Девора поема към Стара Загора, където завършва специалността “Рехабилитатор”, а след това и втори бакалавър за учител по физическо възпитание. Комбинацията между теория и практика изгражда у нея стабилен мост между движението и науката за човешкото тяло.
Бягане, но не само…
Девора описва всекидневието си като доста еднообразно. Режимът ѝ е строго структуриран - сутрешна тренировка, следобедна тренировка, почивка, храна, възстановяване. “За някои хора може да е скучно, но на мен си ми харесва.”
Когато спортът е цялото ти всекидневие и посвещаваш голяма част от времето си на тренировките, ученето се превръща във вид разтоварване, казва тя. “Учението е това, което ме разнообразява от бягането и ме изкарва от рутината.”
Не липсва и социалната страна. Девора поддържа близки отношения с отбора си - хората, с които дели тренировки, победи и разочарования. А приятелите ѝ от други градове ѝ напомнят, че светът не се върти само около спортната форма и когато графикът позволи, прекарва време с тях.
Из мислите на един бегач
Докато човек бяга, си мисли за всичко възможно - прострял ли е прането, в колко часа трябва да става утре или колко още километра му остават до края. Девора споделя, че умът ѝ шари, когато не бяга в състезателна среда.
“По време на състезание си на пълен фокус, нямаш време да мислиш и изпадаш във вид медитативно състояние. Ако не бягам в състезателна среда - по време на тренировки например, мисля за всичко - как да си наредя всекидневието, за проблемите си или превъртам на ум последната песен, която съм слушала,” смее се.
Зад кулисите
Какво е състезание без малко суеверие? Като доста други атлети Девора също има своя ритуал преди големия ден. “Нося едни определени бели чорапи по време на всяко състезание и вярвам, че ми носят късмет. Но за мен е много важна леката атмосфера преди старта и затова разчитам много на съотборниците си.”
Преди да е започнало едно състезание, Девора е наясно, че ще има трудни моменти. “Още от стартовата линия знаеш, че ще има кризисна ситуация и знаеш, че ще боли. Но всичко, което правиш в този момент, е да се бориш със себе си.”
Но винаги идва моментът, когато човек “прегрява” от тренировки и състезания. Много е важно да знаете кога да си даде почивка и да заредите батериите по друг начин. Девора зарежда своите батерии вкъщи. “Стоя си вкъщи при баба, завивам се, правим си кафе и палачинки и заедно се наслаждаваме на спокойствието.” А ако има нужда от малко по-динамична почивка, се среща с приятелките си от Габрово.
Да откриеш твоето
“За мен ASICS FrontRunner беше някаква енигма, защото аз съм от ‘провинцията’, а повечето FrontRunner-и са софиянци. Притеснявах се дали ще бъда приета от другите, нормално за моята интровертна душа.” Там обаче Девора открива не само съотборници, но и най-земните, топли и вдъхновяващи бегачи. “Радвам се, че ми се случи, защото се запознах с толкова хубави и цветни хора.”
Като атлет, отдал живота си на бягането, тя приема резултатите по-лично, когато не са удовлетворяващи. “Състезаваш ли се професионално, времето показва колко си добър и часовникът се превръща в най-големия ти съдник. Искаш да си по-бърз и по-бърз.” Да бъде част от отбора на ASICS FrontRunner я учи на нещо ново.
Докосвайки се до слънчевите хора от ASICS FrontRunner, Девора успява да възприеме бягането като нещо, което не е на живот и смърт.
Като всеки бегач Девора също има любими обувки - NOVABLAST 4 са нейният безпорен фаворит. “Тези маратонки са най-верният ми спътник във всяка една тренировка и състезание, минала съм през много предизвикателства с тях и, естествено, изглеждат хубаво,” смее се Девора. За максимален комфорт препоръчва NIMBUS 25, а когато иска да даде всичко от себе си се доверява на серията на METASPEED.
Големите мечти
“Да вървя напред и да показвам по-добри лични резултати винаги е основната цел, това показва, че се развиваш.” Девора знае, че ще стигне до маратон, въпреки че леко се ужасява от дистанцията. За нея това би било голямо предизвикателство и гледа на маратонците като на извънземни, на които се възхищава.
Любим неин бегач казва: “Всеки човек, който бяга, минава през едни и същи стадии, но с различна скорост.” Тя не гони просто победи - тя бяга, за да бъде себе си. За Девора бягането е израз на свобода, постоянство и вярност към пътя, който тя сама е избрала.
Учителят, който ще ви запали и по бягането, и по Питагоровата теорема
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: