Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Липсва система за ранно предупреждение за мъгла;
- Липсва координация между институциите при рязко влошаване на пътната обстановка;
- Несъобразена с пътната обстановка скорост.
Това са основните неща, които свидетели и експерти по пътна безопасност описват като причини, довели до тежките верижни катастрофи в района на Ямбол, при които загинаха 11 души, а други 50 бяха ранени.
Любомира Минкова, действащ адвокат и бивш дългогодишен следовател, разказа по NOVA, че е пътувала по магистрала "Тракия" в района на тежките инциденти, когато изведнъж пада плътна мъгла, която "ту изчезва, ту се появява" в участъка на тежките катастрофи.
Тя обърна внимание на липсата на навременно предупреждение за опасността и обясни, че в Западна Европа още през 1997 година е въведен стандарт, при който електронни интелигентни табла предупреждават шофьорите за влошена видимост. В България липсата им в рискови участъци остава пропуск, който не може да бъде пренебрегнат за сметка на обвиненията към водачите.
Подобна теза изрази по bTV автомобилният състезател Илия Царски. Според него основните причини за катастрофи са несъобразяване с пътната обстановка.
"Вчера се наслушахме и нагледахме в новините на доста изказвания и мнения. Някои от тях са абсурдни: че имало скреж, че имало заледяване, че били ниски температурите.
Слушах внимателно няколко пъти думите на очевидци и участници в този тежък инцидент, който за жалост завърши трагично. Те казват, че се навлиза в мъгла с видимост от 50 до 70 метра. Именно тук е уловката и това е проблемът. Водачите не са намалили скоростта, както според мен трябва да бъде, и са навлезли в мъгла, в която видимостта вече е от 5 до 10 метра.
Мъглата е явление, което е доста непредвидимо - не знаем къде може да попаднем на нея. Лошото е, че когато има тежка мъгла, върху пътната настилка, в случая асфалта на магистралата, се отделя един лигав слой, който също е хлъзгав", коментира Царски.
Бившата следователка, която е свидетел на тежките катастрофи обаче критикува "жлъчните коментари" за начина, по който са шофирали участниците в катастрофата. Тя обяснява, че ако човек се движи със 100 км/ч и види светещо предупреждение за намалена видимост, ще знае, че трябва да намали скоростта, преди да попадне в мъглата.
В разказа си пред NOVA тя поставя въпроси и за оказването на спешна помощ. По думите ѝ хеликоптер е кръжал над мястото, но не е кацнал, докато хората чакат линейки.
Предния ден властите обясниха, че вертолетът не е могъл да кацне заради лошата видимост.
Самата тя е трябвало да избира на кого да помогне.
За липсата на предупредителни системи говори и автомобилният състезател Румен Дунев по NOVA. Според него този пропуск е ключов, а по думите му такива маркери има не само в ЕС, но дори в Сърбия.
Дунев също обърна внимание на скоростта, с която част от участниците в катастрофите разказват, че са шофирали.
„Със 100 км/ч за една секунда автомобилът изминава 28 метра. При положение че имаш 10 метра видимост, това обяснява защо за голяма част от автомобилите - според следователите - нямат спирачен път“, коментира той.
Според него около една секунда е необходима на водача да премести крака си от педала на газта върху спирачката. През това време автомобилът продължава да се движи, преди изобщо да започне спирането. По думите му е важно да се въведат задължителните зимни гуми, тъй като в страната има само изисквания за дълбочина на грайфера от 4 мм. Той цитира данни, съгласно които сместта, от която се изработват зимните гуми, намалява спирачния път при температури под 7 градуса.
Дунев посочи, че данните от тахографа на румънския камион, който според първоначалните данни от разследването е причина за първата катастрофа, могат да помогнат за изясняването на първоначалния сблъсък.
От тях може да се установи с каква скорост се е движил тежкотоварният автомобил, дали е намалил рязко и дали е бил спрял в момента на удара.
Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадали от катастрофи призова средствата, които се трупат от глоби във фонда за безопасност, да се използват бързо за подобряване на безопасността на пътя. Изчисленията му показват, че там са натрупани около 150 млн. евро.
