Вечеря на свещи. Червена роза в целофан. Разходка на лунна светлина. Червено вино и мръсен джаз. Плюшен заек, гушнал сърце, на което пише „I love you”. Шоколадови бонбони във формата на сърце. Червени балони, познайте в каква форма. И не от тези, които размахва клоунът Пениуайз.
Търговските символи на любовта традиционно ни заливат в дните преди Св. Валентин, предизвиквайки неминуемо отвращение у все повече хора, за които любовта няма форма на сърце (на която всеки кардиолог би се зачудил).
Каква форма обаче има любовта?
Когато през 2020 г. се появи снимката на Руни Мара и Хоакин Финикс, които ядат веган бургери на бордюра часове след като Финикс взе Оскар за най-добра мъжка роля, се постави началото на една нова представа за романтиката: такава, която не се съобразява с общите стандарти.
Любов, която не се подчинява на клишета, не пада жертва на чуждите представи и не се вписва в предначертаните рамки. Любовта, която празнуваме така, както ни харесва.
Или както казват от Fashion Days, „Празнувам любовта по моя начин!“.
Да, деветдесетарските романтични комедии ни показаха що е то романтика. Те също така ни убедиха, че влюбването се случва винаги от пръв поглед и че дори след серия от изневери и последвал грозен развод, човекът, когото обичаш винаги се връща при теб да ти чете общите ви красиви спомени, когато зрението те предава.
От филмите разбрахме още, че жените сутрин винаги имат прасковен тен и приятна прическа, дори когато са с махмурлук, и че ако нещата не вървят, човек винаги може да си стегне живота в един куфар и да отпраши към остров Бали, където да медитира на разкошни плажове, да се извиси духовно и...да се влюби отново.
В живота обаче любовта може да заема доста по-прозаични измерения, които в никакъв случай не я правят по-незначителна, а напротив. Любов е да оставиш жена си да се наспи и да изведеш бебето на разходка, за да може тя да се наспи. Любов е да подариш на мъжа си непромокаемо яке, с което да качва Черни връх през уикендите. Без теб. Любов е да избягаш от работа и да заведеш партньора си на следобедно кино. Любов е да му направиш айрян и да му сипеш сок от кисели краставици сутринта на 15 февруари. И още веднъж ще цитираме Fashion days: любов е „да помниш с колко лъжички захар си пие кафето любимият ти човек“.
За някои съвършеният 14 февруари би се отпечатал върху Instagram кадър от Малдивите, на който двамата влюбени са се отправили ръка за ръка към пълноводен водопад, над който кръжат екзотични птици. За други, той би бил Netflix/HBO Max/SkyShowtime/БНТ/кино маратон на дивана с грамадна купа пуканки под любимото, старо одеяло.
За трети, идеалният празник се случва нависоко, в планината, в някоя хижа, през чийто прозорец нахлува миризмата на зимните борове. А за четвърти, любовта се консумира най-добре в компания и празникът трябва да се отбележи в светлините на прожекторите на някой лъскав дансинг.
Сега от Fashion Days смело отхвърлят клишетата за любовта и ни призовават да я празнуваме по наш вкус.
В сайта им има има специална селекция с идеи за подаръци за любимите хора според това какво харесват:
• за тези, които нямат против ресторанта и балоните;
• за тези, които предпочитат гушкането вкъщи;
• за тези, които не се взимат насериозно;
• за тези, които празнуват с отношение към стила;
• и за тези, които обичат да празнуват нависоко.
Разнообразието от предложения е завидно, няма плюшени сърца и изборът е там, за да ни напомни, че няма нужда да сме Скарлет О‘Хара и Рет Бътлър, за да празнуваме нашата епична любов. Няма нужда от потъващ кораб или огнен калифорнийски залез. Нито от ягоди и шампанско. Нито от шампанско и сълзи.
Имаме нужда само от един и друг. Нашето разбиране за любовта, нашите си жестове, нашата любов. И нещо от Fashion Days. Специално за нас.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
