Светът се запозна с Марина Овсянникова по най-неочаквания начин - неизвестната до този момент журналистка в "Первий канал" прекъсна вечерната емисия новини на държавната телевизия с плакат с надпис "Не на войната. Спрете войната, не вярвайте в пропагандата. Тук ви лъжат".
Две седмици по-рано Владимир Путин беше дал начало на пълномащабната инвазия в Украйна, но нито една руска медия не смееше да спомене думата "война" в контекста на т.нар. "специална операция".
Овсянникова не само наруши табуто на официалния "новговор", но и демонстративно се противопостави на Путин и мрежата му от медийни рупори. За мнозина на Запад журналистката се превърна в героиня или образ на "добрите руснаци" - хората, които не се подчиняват на режима и защитават съвестта си - докато колегите ѝ в Русия реагираха с изумление на постъпката ѝ.
Оттогава животът на Овсянникова премина през доста сериозни перипетии - между възхвалата и протестите срещу нея заради съмнения, че само имитира опозиционно мислене, между отказа от руската си идентичност и невъзможността да се откъсне от старата си среда.
През април 2022 г. Марина Овсянникова беше поставена в един списък с украинския президент Володимир Зеленски и беларуската опозиционна лидерка Светлана Тихановская, когато германското издателство Weimer Media Group реши да им връчи наградата "За свобода".
Журито изтъкна, че тя е "поставила под риск своята лична безопасност и бъдеще" с протеста в ефира на "Первий канал", като я даде за пример за потисканото желание за свободно слово.
Реакциите срещу предоставянето на отличието на Овсянникова обаче бяха, меко казано, противоречиви - в Русия има бележити журналисти и публицисти, които никога не са правили компромиси в критиките си срещу режима, докато нейната биография е обвързана с дългогодишна работа за "официоза". Името ѝ "изчезва буквално в последния момент" от списъка с лауреатите, както пише по-късно Deutsche Welle по случая.
Все пак Овсянникова продължава напред - през май тя е наградена с отличието на името на Вацлав Хавел за защита на човешките права с премия в размер на 60 000 евро (които обещава да дари на украинските бежанци), а междувременно получава и предложение за работа в Die Welt, един от най-големите германски всекидневници.
Отново избухва напрежение - по-рано наградата "Хавел" е връчвана на правозащитници от Русия и Беларус, които са държани в затвора заради политически скалъпени дела. За разлика от тях Овсянникова беше наказана за протеста в национален ефир по административна процедура - поне първоначално.
На критиците си в социалните мрежи тя отговаря, че е работила "като обикновен технически сътрудник в международната редакция на Първи канал" и никога не е писала пропагандни текстове. Тя твърди, че "вълната от хейт в социалните мрежи е изгодна само на спецслужбите, така че руснаците да не протестират срещу войната".
Обяснението ѝ защо Путин я е оставил на свобода - "благодарение на Макрон, Зеленски и американски политици".
Доказателството ѝ за това, че акцията от март 2022 г. не е била предварително режисирана, е, че новините на "Первий канал" вече се излъчват с "малко забавяне", а не се пускат в пряк ефир, както по-рано.
При това Овсянникова заявява, че не желае да се идентифицира вече с руското си гражданство, а ще се смята за украинка (родена е в Одеса в семейството на украински баща и руска майка).
"Войната е колективна вина на руснаците. Не Путин убиваше хората в Буча и бомбардираше родилния дом в Мариупол. Това го направиха конкретни военни престъпници. Аз не съм "добра рускиня", аз съм украинка. В знак на подкрепа за Украйна смятам да сменя името си Овсянникова с родната си фамилия Ткачук", пише тя в Instagram.
Опитът ѝ да започне нов живот обаче не дава бърз резултат, а недоверието вече се допълва с вторична вълна на репресия от Русия.
Журналистката е дадена на съд от своя бивш съпруг Игор - оператор в най-активния пропаганден канал на Путин RT.
Игор Овсянников завежда жалба срещу намерението ѝ да се премести в Германия заедно с 11-годишната си дъщеря. Родителите са разделени от три години, а двете им деца живеят заедно с майка си през този период.
Марина Овсянникова коментира, че съдебният процес вероятно не е започнат по волята на бившия ѝ мъж, защото той може да е бил принуден да я атакува под натиска на Маргарита Симонян - директор на RT.
В интервю за DPA през юни Овсянникова казва, че не може да се върне в Русия при никакви обстоятелства, защото доколкото ѝ е известно - "ще ме арестуват незабавно".
"Чувствам се в безопасност в Германия. Но постоянно съм подложена на обиди и омраза в социалните мрежи", казва тя. По същото време сайтът "Миротворец" я включва в своя регистър на "сътрудниците на пропагандни медии", а пред редакцията на Welt се организират протести от украински правозащитници, които настояват за уволнението ѝ.
Договорът ѝ с германското издание приключва на 1 юли и не е подновен.
Няколко дни по-късно журналистката изненадващо обявява, че се връща обратно в Москва.
"Много ми е тежко да летя там, където всичко е пропито от ненавист и военна символика. Но за съжаление това е единственият ми шанс да видя своите деца и да повлияя върху бъдещето им", казва тя.
Овсянникова твърди, че мъжът ѝ е спрял да общува с нея и не желае да преговаря за местожителството на дъщеря им.
"Възможно е да ме арестуват на летището, да ме обвинят по новия член за "фейковете" заради протеста ми в ефира на "Първи канал". Но каквото и да се случи, няма да се откажа от нито една своя дума. Няма сила, която да ме накара да направя компромис със собствената си съвест. Винаги ще наричам войната - война. А онези, които започнаха тази кървава касапница, ще наричам престъпници, които накрая ще бъдат на подсъдимата скамейка в Международния трибунал", казва тя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
